Stranger on the Shore - Josh Lanyon

Една от причините, поради която харесвам романите на Джош Ланиън /наистина нямам представа как се транскрибира името/, е че неизменно чувствам героите като реални личности. Нали се сещате, онази връзка с даден персонаж, почти неописуема за някой, който не се е вживявал в роман.
Затова винаги се радвам, когато Джош публикува нещо ново, независимо дали е разказ, новела или пълнокръвен роман.

Преди двадесет години малкият Браян Арлингтън, наследникът на династията Арлингтън, е отвлечен. Макар откупът да е платен, момчето не е върнато на родителите му и е сметнато за мъртво. Пиърс Матер, семейният адвокат, в момента управлява и контролира милионите на семейството. Изобщо не е щастлив, да не споменаваме, че е и крайно подозрителен, когато разследващият журналист Грифин Хадли се появява, за да напише книга по повод двадесетгодишната семейна мистерия. Гриф преодолява враждебността на привлекателния Пиърс, но няма да му е толкова лесно да преодолее враждебността на този, който е готов на всичко миналото да си остане минало.

Точно в стила на Джош, прозата е прекрасна и те отнася в елитарния разкош от типа на Великия Гетсби. Повествованието на Непознат на брега се води от Гриф, който пласт след пласт опознава семейство Арлингтън и другите обитатели на имението. През цялото време докато четях имах усещането за кинематографичност, което е чудесно - много бих искала повече филми като тази книга.
Главните ни герои Гриф и Пиърс може да ви се видят познати ако сте заклет фен на Джош. Да, на мен също ми се видяха. Това не значи, че нямат индивидуалност и са изкарани от конвейер. Но ако е вярно, че писателят вкарва в книгите си някаква част от себе си, не можем да се сърдим. Освен това аз харесвам Гриф и Пиърс. Няма нищо по-добро от подозрение и недоверие, което бавно се стопява и пак се възстановява, за да те държи на нокти. А чувствените сцени - ето това беше произведение на изкуството. Не мога да повярвам колко емоция и подтекст е вложено в тях.
Мистерията, около която се върти действието на Непознат на брега... е, аз не бях изненадана от финала, нека го кажем така. Но пък и от самото начало тръгнах с една теория, която о, просто се оказа вярна.
Препоръчвам на всеки и както винаги, оставаме с надеждата да видим и на български.

Едни неща, които ме вбесяват и да, официално Елоиза Джеймс на български

Някои от вас може да са видели преди мен:

Да, Елоиза Джеймс вече официално е преведена на български от издателство Калпазанов! Казвам официално, защото неофициално, преводи се появиха преди доста време.
Поздравления, драго издателство! Елоиза Джеймс е продуктивен и забавен разказвач. Вярвам, че читателките на романтични романи ще се зарадват. Ако имахте сайт или още повече, електронен адрес, щях лично да Ви пиша, за да изкажа благодарности. Защо ли да не го направя сега? Не че някой ще го прочете, но...
Драго издателство,
От сърце Ви благодаря, че проявихте инициативност и добър вкус като преведохте една от книгите на Елоиза Джеймс. Адмирации! Браво! Да живей!
Но се питам, аз като дете на Интернет ерата, дали Вие сте забелязали, че това е книга пета от поредицата Fairy Tales? Ето тук можете да видите - цъкнете. Признавам, книгите нямат връзка помежду си и в този смисъл грешката Ви донякъде е оправдана, но...
Или може би искате да превеждате и издавате поредицата в обратен ред? Или мислите за вариант - пета-трета-четвърта-първа-втора? Като сложим и свързаните по-кратки истории, можете да спретнете невиждана комбинация! Признавам, това е тактика, за която не се бях сещала.
С най-добри чувства,
Една учудена блогърка

Ето какво съм писала за книга първа - Целувка в полунощ, книга втора - Когато Красавицата укроти Звяра и двете от кратките истории - цък и цък.

Да живей проучването и последователността!

Преди да умра - Джени Даунам

                                                                                                                Преди известно време ми попадна една от двете книги на Джени Даунам, които могат да се намерят из книжарниците. Впечатленията ми бяха смесени, затова не избързах да се хвърлям към другата. Мина време и след като така или иначе Преди да умра ми попадна под ръка, реших да я пробвам.

Въпреки тематиката.

Няколко месеца живот остават на шестнайсетгодишната Теса. И докато се бори с коварната болест, безкрайните изследвания, лекарствата с хиляди странични ефекти и отчаянието пред неизбежното, тя съставя списък с десетте неща, които иска да направи, преди да умре – да си намери гадже, да прави секс, да опита наркотици, да извърши дребно престъпление, да се влюби... 
Но да получиш желаното, не винаги е лесно, а често се оказва, че не е и това, от което имаш истинска нужда. Защото понякога най-неочакваните неща се оказват най-важни...

Ако сте в ПМС, не четете тази книга. Ако не притежавате психическите устои да се изправите пред /и да съпреживеете, заради първото лице/ една смърт, не четете тази книга. Честно предупреждение.  

Преди да умра е написана като дневник - ако ежедневните ни прелитащи мисли, случки, впечатления и спомени можеха да се съхранят на харддиска на мозъка ни. Понякога хаотични, понякога трогателни, но най-вече истински, мислите на Теса няма да ви оставят безразлични. 

Не можах да харесам Теса като герой, но може би не беше нужно. Харесах всички други. Баща й, Адам, брат й Кал, дори отвеяната й майка. Адам е сладур. Абсолютен и прекрасен сладур.

Първата една трета от книгата беше много трудна за мен - заради първото лице и всички онези неща от списъка на Теса. Кара те да се замислиш какво би направил ТИ, ако сега, в този момент, узнаеш, че времето ти изтича и не можеш да направиш нищо. Всички онези неща, за които си мислиш "Ще ги направя след...". Ами ако няма след? Ако е сега или никога? И най-вече никога?

В средата на историята напрежението спада, Теса вече е открила Адам /ако не се досещате, това е гаджето/ и нещата по една или друга причина не са толкова натегнати. Тук интересът ми спадна заедно с напрежението и с изключение на няколко запомнящи се сцени, друго не ми е останало в главата.

И стигаме до последната трета на Преди да умра. Да си дойдем на думата, за умирането става въпрос. Много въздействащо и оригинално поднесено. Смесица от впечатления, спомени, настояще и бъдеще. Отново те поставя директно в главата на Теса и усещането е сюрреалистично в един момент. 

Като равносметка, романът ми хареса повече от Ти срещу мен и заслужава да се прочете. Само си пригответе носни кърпички. На корицата на българското издание се мъдри надпис "Книгата, която разтърси тийнейджърите по света". Джени Даунам определено остава встрани от антиутопиите и любовните триъгълници между хора и свръхестествени създания, засягайки сериозни теми. Нямам представа доколко Преди да умра е разтърсила нашите географски ширини. Ако е успяла да замисли поне един човек за малките неща, дребните мигове, които подминаваме ежедневно, това би бил успех сам по себе си.

Топлото слънце в златистите листа на дърветата.

Небето без нито едно облаче.

Вкусът на сладко от дюли върху езика ти.

Мирисът на маминия парфюм.

Звънът на будилника сутрин.

Събуждаш се. Започва още един ден. 

С теб.

                                              

Алис Клейтън на български!

Помните ли това ревю?
Представете си изненадата ми, когато в неделя се отбивам в произволна пловдивска книжарница и зървам една добре позната ми корица.

Веднага я грабнах и се настаних в удобно позиционираното кожено кресло. Любопитно ми беше дали преводът го бива, пък и е неустоимо да се върнеш към книга, от която имаш хубави спомени. И то на български!
Ей, хора, някой все пак ме чете /надявам се/!
Както и да е, преводът ми се стори добър, а на някои избрани места се хилих като зелка. Какво ли си помислиха преминаващите - чете книга със заглавие О като оргазъм, накъде отива тая младеж...
Не пропускайте да се насладите на епичната романтико-комедийна обстановка на роден език. От обиколката по книжарниците не се върнах с празни ръце, да знаете.

Уил Грейсън, Уил Грейсън ще дойде съвсем скоро

Заглеждах тази книга /само че на английски/ от доста време в Хеликона. Чаках. Надявах се да дойде и нейният ред за превод, след като другите книги на Джон Грийн вече видяха български език.
Ето че Уил Грейсън, Уил Грейсън ще се появи в началото на септември! Дейвид Левитан навлиза в полезрението на издателствата! Тайничко започвам да тая надежда и за други негови книги.
Ето го и резюмето от сайта на издателство Егмонт:

Уил Грейсън среща Уил Грейсън.
Една студена нощ на най-невероятното място в Чикаго пътищата на двама непознати се пресичат. В този момент световете им се преплитат, а животът им никога няма да бъде същият.

Джон Грийн среща Дейвид Левитан.
Двама от най-награждаваните и популярни автори на книги за тийнейджъри обединяват силите си, за да сътворят роман от невероятна величина. Разказана от алтернативни гледни точки, тази история прелива от чувството за хумор и човечността, която е донесла и на двамата световна слава и милиони фенове.

Не ви казва много нали? Не знам дали е нарочно. Може би. Както и да е.
Промяната идва, както се казва в една все още неиздадена книга.
Със скоростта на глетчер, но все пак идва.

Препрочетено: Скрити богатства - Нора Робъртс

Как си прекарвате лятната отпуска? На море, на планина, или по работните места в очакване да настъпи?
Много време мина от последния ми пост, но то не е защото съм мързелувала на някой плаж или защото не съм чела. Четях. Просто четях в други жанрове или нещо, за което не ми се пишеше ревю.
Но след известно време започнах да чувствам вакуума, който липсата на любовен роман оставя. И какво ми оставаше, когато не исках да експериментирам с някоя неизвестна авторка?
Да се обърна към добре забравеното старо, разбира се.
Дора Конрой притежава антиквариант във Филаделфия, но скоро изящният й магазин приковава вниманието на международен контрабандист, който не се спира пред нищо. Дора и нейният наемател, бившето ченге Джед, тръгват по следите на серия кражби и убийства, които ги поставят пред сериозни изпитания...
 Това е Нора в най-добрата й форма. Скрити богатства е трилър с достатъчно любов, убийства, редки произведения на изкуството и интересни герои, успяващи да държат любопитния читател до последната страница.
Дора / съкратено от Айсидора, кръстена е на Айсидора Дънкан/ е бизнес дама със замах и достатъчно женственост, за да завърти главата на който и да е мъж. Едновременно забавна и решителна, ексцентрична и чувствителна, тя е героиня, с която с удоволствие да се идентифицираш или да ти се прииска да бъдеш. А семейството й е мечтата на умопомрачения - театрали, цапнати в устата и леко чалнати. Какво повече да иска едно момиче?
Разбира се, може да си поиска Джед / съкратено от Джедидая, ужасТ!/. Бивше ченге, непреодоляло загубата на кариерата си. Едър, силен и мълчалив във висша степен. Имащ трудности да признае, какво остава да изрази, чувствата си към Дора, която от своя страна не се поколебава да ги сподели. Разяждан от демони от миналото, Джед е любимият ни мъжкар. И има сърце, което ти се иска да спечелиш.

От Скрити богатства ми е останала една любима фраза, от момента, в който /по мое мнение/ Джед се влюбва в Дора.

 Разбра, че мъжът може да се напие и с една жена.

Докато я препрочитах, осъзнах колко много й личи на тази книга, че е писана през... /бърза справка с Гугъл/ 1994 г. Героите са други. Винаги ги свързвам със старите екшън филми.
Сега Джед не ми бил социо- и политически коректен.
През годините, колкото и да не ми се щеше да си го призная, като върл фен, вече бивш, на Нора Робъртс, тя се промени. Не непременно към нещо по-лошо. Просто към нещо различно. Нещо, което вече не ме вдъхновява да търся истерично романите й и жадно да поглъщам всяка следваща намерена находка из сергиите за стари книги. Вече героите не ме достигат емоционално - а това винаги е стояло на първо място, в какъвто и жанр да чета.
И може би не е случайно, че любимите ми книги на Нора са старите. Писани в края на 80те и 90те години. Когато е в разцвета на силите и кариерата си.
Някъде четох, че читателят надраства любимите си автори. Книгите им може пак да му се харесват, а може и да не желае да се върне към тях. Предполагам, че това стана с мен и Нора Робъртс. Надраснахме се една друга.

В края на месеца - нова Джулия Куин

Тиара Букс продължават с издаването на Джулия Куин и този път ще ни зарадват с Тайните дневници на мис Миранда Чийвър. 

Чела съм книгата в оригинал преди около две години и спомените ми са за приятно четиво, макар с леко провлачен край. Въпреки този малък недостатък, романът е изпъстрен с типичния за авторката хумор и интересни герои и определено заслужава да му се хвърли око.

Тайните дневници на мис Миранда Чийвър очакваме на 27 юни.

Революция - Дженифър Донъли

Хайде, стига съм отлагала тази публикация. Ето че дойде и нейният ред.
Бях започнала да чета Революция още когато излезе на английски език, но някъде в началото /преди да стане интересно/ загубих интерес. Когато я видях на български, преведена и с великолепна корица, реших да й дам още един шанс.
Имало едно време едно младо момиче, което тъгувало за загиналото си братче, ненавиждало съучениците си и се чувствало потиснато и нещастно.
Но един ден това момиче се озовало на странно и непознато място, наречено Париж, запознало се с интересни и забавни хора и поело на неочаквано и вълнуващо приключение назад във времето.
Роман за две революции – тази, случила се във Франция през ХVIII в. и тази, случила се в сърцето на едно младо момиче.
Книга, която ще ви позволи да надникнете отвъд завесата на историята и да преживеете събитията, променили Франция и Европа завинаги. Книга, която ще ви предостави ключ към мислите и мечтите на две необикновени момичета, разделени от два века история, но събрани от трагичните си съдби.
Както е модерно за тийн романите, повествованието е от първо лице. На мен това не ми пречи, но съм чувала, че някой хора не го харесват.
Главните герои на Дженифър Донъли са два и противно на повечето тийн истории и двете са момичета. Това бърза да подскаже, че Революция не е още една боза, включваща в себе си любовен триъгълник, няколко свръхестествени създания и глупави диалози. Това е най-голямата му красота и в същото време най-големият му недостатък. Не е комерсиален. Не е предизвикал бурни реакции /до колкото ми е известно/ и не е привлякъл истерични фенове.
Анди /съкратено от Диандра/ също не е типичната героиня. Трудно е да се идентифицираш с нея, а понякога е трудно и да я разбереш. Гневна, мразеща себе си и всички останали, прекаляваща с антидепресантите. Талантлива музикантка. Ранена душа.

След смъртта на малкия си брат, за която Анди вини себе си, след като майка й е приета в психиатрия, а баща й я отвежда със себе си в Париж, тя намира утеха и единствен стимул за живот в китарата си и един стар дневник, открит случайно.
Дневник на едно момиче също като нея, живяло по времето на Френската революция и загубило любим човек, също като нея.
Запознаваме се с Александрин само от страниците на дневника, намерен от Анди, но описанията й са толкова живи, че читателят добива представа за момичето, живяло и обичало едно малко момче-принц. За разлика от Анди, Александрин беше много по-разбираема за мен, не толкова бодлива като характер, но също толкова интересна.
Една от най-силните страни на книгата, а може би и най-силната, бяха описанията на Париж по време на революцията. Дженифър Донъли се е погрижила читателят да опресни знанията си относно този период посредством сбито описание, дадено от Анди, но аз въпреки това имах нужда да поровя и в Интернет. Сухите факти винаги скриват цялата картина.
Аз съм от онези хора, свързващи Париж с изкуство, култура, светлина, галерии и всичко изтънчено. Не ми беше дошло на ума да го свържа с Великата френска революция, която пише Свобода, Равенство и Братство с кръвта на безпощадно посечени хора. Желанието ми да посетя Париж поутихна за известно време и това е най-големият комплимент, който мога да дам на Дженифър Донъли.
Любовният елемент в книгата идва от връзката, появила се между Анди и Върджил, официално шофьор на такси, неофициално - рапър. Не очаквайте голямо развитие в тази част, това не е фокусът на Революция и отношенията им нямат дълбочината на действителна любовна история. Въпреки това Върджил е достатъчно интересен, за да стане симпатичен и е идеален за Анди.
Сега за пътуването във времето. През цялото време четях и чаках кога Анди ще се върне назад във времето. Преполових книгата, а още нямаше никакви признаци това да стане. Анди се озовава във времето на Александрин чак към последната четвърт на романа и противно на очакваното от мен, не се среща с нея. Озовава се там точно след смъртта й, за да довърши започнатото от нея.
Второстепенните персонажи остават малко встрани, но са описани интересно и не са стереотипни. В паметта ми се откроява особено херцог Орлеан, чиято роля в свалянето на Стария режим и поведението му останаха с интригуващи въпросителни в съзнанието ми.
Като цяло, Революция си заслужава да се прочете. Не е леко четиво, няма любовни бози и вампирска сволоч. Не посягайте към нея, ако искате нещо просто. Но й дайде шанс. Заслужава си.

Сбъдната любов на Дж. Р. Уорд - една моя сбъдната мечта

Днес възнамерявах да пиша ревю на Революция от Дженифър Донъли. Едно влизане в секцията на Хеликон за нови книги помете намеренията ми както северният вятър помита... ами каквото там помита.
Защото се случи. Събитието. Крачката. Крачката в правилната посока.
Дали ще бъде единствена, дали ще остане незабелязана или ще предизвика реакции, няма значение. Защото имаме новина, както казваше един журналист и настоящ партиен лидер. Да, имаме новина и то каква.
Сбъдната любов / Lover at Last/, книга #11 от Братството на черния кинжал на Дж. Р. Уорд е на българския пазар! *Тук си представете множеството препинателни знаци, които няма да напиша.*
Резюме от гърба на корицата:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите – организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Куин е свикнал да бъде сам. Отхвърлен от семейството си и отбягван от аристокрацията, той е намерил смисъл в съществуването си като безмилостен воин срещу Обществото на лесърите. Но животът му не е пълен. Дори когато перспективата да има свое собствено семейство изглежда възможна, той е вътрешно пуст, а сърцето му принадлежи на друг...
Блей, след години на несподелена любов, се отдръпва от Куин, който като че ли е намерил своята съвършена половинка в лицето на една Избраница и те скоро ще имат дете. На Блей му е трудно да си представи новата двойка заедно, но да построи живота си върху една напразна надежда, означава да рискува да разбият сърцето му…
Съдбата като че ли е отредила различни пътища за двамата воини и докато битката за трона става все по-ожесточена, Куин научава истинското значение на смелостта. И две сърца, на които е писано да бъдат заедно, най-накрая ще станат едно.

Не подскачам вътрешно от щастие заради самата поредица. Не я следя и не съм чела предишните книги. Не. Причината да съм радостна е, че Куин и Блей /главните герои, между които ще се развива романсът и екшънът/ са мъже. Мхм, мхм. И зарежете подробностите около сюжета като Избраници, бебета и т.н. Имаме любовен роман с главни герои мъже!
Революция е това! Свобода! Равенство! Братство! Твърдо сварено яйце! LGBT книги!
Надявам се това да е само началото на Вълната. Защото има много добри автори в LGBT жанра, заслужаващи да видим на български. За някои от тях дори съм писала в блога си.

Фюри - Лорън Донър или За еротиката и има ли тя почва у нас

Колебаех се дали да дам мнението си за тази книга. Коментарите за нея варират от Осанна до Разпни го и това само по себе си беше повод за любопитство от моя страна. Може да намерите Фюри  доста лесно във фен превод и да прецените сами за себе си.
С думи прости ето за какво иде реч: Ели Забравихкояси работи във фармацевтична компания и открива, че учените извършват нелегални експерименти, смесвайки човешка с животинска ДНК и създават нов биологичен вид - така наречените Нови видове. Тя се влюбва в едно от тези същества - Фюри и е готова да направи всичко по силите си, за да го спаси. Фюри е прекарал живота си в килия, окован и малтретиран. Единствената жена, на която си позволява да се довери - Ели, го предава. Заклева се да й отмъсти, но когато му се предоставя възможност да убие малката човешка жена, убийството е последното за което мисли. Ели се стреми да му покаже какво значи да обичаш.. но да обичаш Фюри е едно, да го укротиш - съвсем друго.
Много ми се искаше да харесам тази книга. Или да я намразя. За съжаление, тя не предизвика никакви силни чувства у мен - което според мен е показателно колко зле са всъщност нещата.
По принцип мога да харесам крайно мачо мъжки образи ако ме хванат в правилното настроение и образът е добре изграден. Фюри, както личи от заглавието, трябва да е центърът на историята. Характерът му трябва да се запознае интимно с читателя и да се влюбим в него, силно и неспасяемо. За съжаление, не мога да кажа, че го харесвам. Много исках, защото наранените, увредени герои са ми слабост. Не се получи. Нито животинското му поведение ми се видя впечатляващо, нито успях да почувствам прехода от привличане - предателство - приличане - любов. Съжалявам.
Ели ми беше също толкова нелогична. Мога да разбера плътското желание, което изпитва, но как успява да мутира в любов остава неясно за мен. Да не споменаваме факта, че за любов се споменава още във втора глава - когато двамата нямат достатъчно екранно време заедно, така че читателят не бива убеден как е станало това и в съзнанието остава една голяма чуденка.
Сега за еротиката. Много читателки не я харесват, други напротив. Всекиму своето, както се казва.  Като поджанр на любовните романи, еротичните истории имат за цел да възбудят читателя, не непременно сексуално. Една любовна/секс/еротична сцена се пише изключително трудно и който не вярва, може да пробва. Негативен пример ми дава със съжаление настоящата книга на Лорън Донър, чиито еротични сцени ме карат да въртя очи и да се прозявам. Но да приемем за целите на спора, че грешката е в мен и възхвалите на повечето читателки на заслужени. Не, даже и за целите на спора не мога да се съглася, съжалявам. Да се връщам и да препрочитам някое изречение, за да осъзная как са разположени крайниците и кое къде отива никога не прави добро впечатление на читателя.
И макар еротиката да разчита на твърдия натурализъм, все пак аудиторията й е женска. А както пишеше някъде, най-ерогенната точка на жените е мозъкът, сиреч въображението. Би било добре Лорън Донър да беше включила и елементи от възприятията на героите, а не механично да описва действията. И не, изрази от типа:

Младата жена преживя интензивно удоволствие.

не се броят. Много ви се моля.
Ще си помисля дали да продължа с Лорън Донър и другите книги от поредицата на Новите видове. Колкото да проверя дали се подобрява.

Честит Международен ден на книгата и авторското право

Честит Ден на книгата! И аз като един радио водещ ще отправя интересен призив: Прочети книга, спаси мозъчна клетка!
В момента при мен е временна суша откъм книги за ревюиране, затова препрочитам Хари Потър и Красавицата и звярът на Аманда Куик.

Препрочетено: Порочна невинност - Нора Робъртс

Наистина ли това е първата ми публикация за баба Нора? Нора Робъртс ми беше фаворитка толкова дълго време, че е странно как не съм писала за нея.
И още време можеше да мине, ако снощи не бях хванала късен филм по AXN, наречен Плътска невинност. Надписът на английски веднага ме осветли, че става въпрос за филм по книга на Нора и надписът с името й не закъсня. Още преди филмът да е свършил, едната ми ръка посягаше към книгата, за да си припомня всичко.
Уморена от безкрайните турнета и слава, изживяла дълбоко любовно разочарование, известната цигуларка Каролайн Уейвърли търси спокойствие и сигурност в родната къща на майка си в градчето Инъсънс. Но спокойствието ще се окаже измамно като блатото, в което потъват жертвите на тайнствения убиец... А очарователния Тъкър Лонгстрийт непрекъснато смущава душевния й покой.
Порочна невинност е класическа Нора в най-добрите й години. Малко забутано градче в Мисисипи, сериен убиец, героиня с разклатени нерви, южняшки герой богаташ /да не забравяме красавец/. Повествованието е изпълнено с второстепенни герои, всеки малко или повече интересен и със своя индивидуалност. От тук идва и един от проблемите на филма - голяма част от книгата е отрязана, за да може да се побере в час и половина екранно време, действието беше накъсано, сцените нямаха никакъв преход помежду си и докато книгата се лее в бавния ритъм на Юга, филмът героично се дъни в опитите си да докара някакъв съспенс.
Каролайн е от онези героини, които неизменно печелят симпатиите на читателите. Талантлива без да е горделива, чувствителна без да е лигла, неуверена в себе си, но с достатъчно гръбнак, за да държи револвер, че и да стреля с него, ако е нужно.
Тъкър е градският сваляч със златно сърце - изречено с цялата любов на света, ако трябва да цитирам един телевизионен герой. Всъщност това е маската, която виждат всички - първоначално дори Каролайн, докато не решава да го опознае. Бихме останали с впечатление, че е повърхностен безделник, ако авторката не ни бе показала компетентността, състраданието и дълбоката му обич към семейството.
Нора Робъртс отново поставя декора сред забутано градче на ма**ата си, където всички се познават и всеки има скелет в гардероба. Сигурно защото самата тя живее в малък град и всичко й е до болка познато. Можеше да стане досадно, ако героите не бяха толкова симпатични. Второстепенните персонажи също бяха на ниво, особено Сай и Лулу. В книгата определено се усеща полъх на 80-90те и не само преводът и бележките под линия ще ви наведат на тази мисъл. Във филмовата версия съзнателно са избегнали това и са направили сетинга малко по-универсален. Е, определено си струваше да видя Колин Егълсфийлд по бански, ако не друго :).

Преди известно време си направих труда да изровя годините на публикуване на романите на Нора, които харесвам най-много. Мисля че размишлявах дали един писател може да се изхаби, да промени нещо неуловимо за мен - читателя и в последствие вече да не носи същата привлекателност. Та, проучването ми показа, че с малки изключения, от книгите на Нора, публикувани между 1989 до 2000 г. има най-много мои любими. Няма нужда да казвам, че сега Нора отдавна не ми е любимка и нямам никакво желание да захващам нова нейна книга, колкото и суперлативи да се сипят за нея. Точно по пладне заби последния пирон,  а Когато ангелите плачат циментира решимостта ми.
Ако обаче ви се прииска да се разтушите с малко Нора, а не знаете към коя от дългия списък с романи да посегнете, Порочна невинност не е лошо начало.

Честит Международен ден на щастието!

Честита ви пролет и честит ден на щастието!
Често се чудя какво точно е щастие. Дали онези пърхащи пеперуди на удоволствие физическо и душевно е щастие. Мисля, че да.
Щастлива съм, когато успея да намеря книгата, която съм търсила в продължение на много време.
Щастлива съм, когато мина под клоните на цъфнало дръвче и белите му симетрични цветове ми се усмихнат.
Щастлива съм, когато видя кълвач /случи се вчера/ да почуква ентусиазирано.
Щастлива съм, когато книгата която чета, ми доставя удоволствие.
Синьото небе ме прави щастлива, малките жестове и големите думи в песните ме карат да се усмихвам.
Довечера може да плача. Но съм щастлива. Сега.

The Elegant Corpse - AM Riley

Отдавна не ми се беше случвало да прочета бързо книга. А още по-отдавна да съм екзалтирана /не защото книгата беше гениална/, а просто ей така, от самото удоволствие от четенето. От друга страна снощи имаше пълнолуние и сигурно то е отговорно за екзалтацията, довела и до вълна от лоша поезия...
Както и да е. За The Elegant Corpse ми беше думата. И за БДСМ.
Роджър Корсо, детектив в отдел Убийства и Доминатор се връща в дома си след отсъствие и намира в дневната си мумифициран труп с давност от 10+ години. Това нямаше да е толкова зле, ако в едната си ръка не стискаше камшик, предизвикващ неприятни асоциации с БДСМ начина му на живот. Шон Уилямс, нахаканият брат на жертвата също не допринася за душевния му покой, меси се в разследването, нарушава равновесието му, предизвиква го.
Когато труповете започват да се появяват, става ясно, че си имат работа със сериен убиец, нацелващ Подчиняващи се /сори за ужасния превод, не знам как е прието да се нарича Submissive/ и явно е някой от миналото на Роджър.
The Elegant Corpse е БДСМ роман, който за мое щастие, има сюжет, включващ и друго освен kinky секс. Това е по-скоро полицейски роман и макар кримката да не е идеална - намирам мотивацията на убиеца за неясна и напълно недостатъчна като описание, е освежаващо да не четеш единствено за секс. По-уморително е, отколкото човек може да си представи.
В началото почти бях готова да отпиша романа и AM Riley не ми беше симпатична като писателка. Защо ли, защото действията на Роджър биваха описвани до най-малки подробности, без каквито и да било емоции или душевни състояния. Продължих да чета, само защото ми се стори по-скоро симптом, а не писателски недъг. По едно време си помислих, че ако Патрик Джейн от Менталистът беше герой в роман, това можеше и да е неговото поведение. До някъде.
Роджър Корсо определено има Обсесивно компулсивно разстройсво /то кой ли няма, начиная с мен/ и срещата му с нервно ръкомахащия, гризящ си палеца, импулсивен и на моменти безразсъден Шон Уилямс е като откровение. За читателя. И за тях двамата, но на по-късен етап.
Шон е пълната противоположност на Роджър. Освен това е и по-млад от него с... не знам с колко, не можах да изчисля. Колкото повече Роджър се дърпа, толкова е по-привлечен Шон.
За хората, които се тревожат от секс сцените, е, БДСМ не са за всеки. Но широката публика преглътна Петдесетте нюанса боза, а тук елементът е слабо засегнат. В някои ревюта на книгата хвалят доброто психологическо представяне на БДСМ - вярно, има нещо такова, но не в дълбочина.
Второстепенните герои са по-скоро като стръкчета магданоз в чинията с основното /какво сравнение само!/. С изключение на Мери Ан /май така й беше името?/ - партньорката на Роджър от участъка. Жената е злато.
AM Riley щеше да ме спечели още повече, ако беше въвела конфликт между главните герои - споровете и неразбирането не се броят. Външният конфликт с убиеца не ми беше достатъчен, исках сблъсък на мотиви, ценности и цели между Шон и Роджър.
Въпреки това пробвайте романа. Не е за изхвърляне и определено си заслужава.

Ти срещу мен - Джени Даунам

Пристъпвам към тийн книгите с особени резерви. Понякога оставам приятно изненадана, друг път не толкова приятно. Конкретният случай с Ти срещу мен на Джени Даунам е нещо по средата.
Резюмето от гърба на корицата:
Ако някой нарани сестра ти и ти си истински мъж, няма ли да искаш да отмъстиш? Ако брат ти е обвинен в ужасно престъпление, но твърди, че е невинен, няма ли да му повярваш?
Светът на Майки започва да се разпада, когато сестра му казва, че е изнасилена. 
Животът на Ели се превръща в ад, когато срещу нейния брат е повдигнато обвинение в изнасилване. 
Звучи много добре на първо четене, нали? Очакваш нещо силно и може би сърцераздирателно. Не съм чела бестселъра "Преди да умра" на авторката, но Ти срещу мен ме остави по-скоро с чувство за нереализиран потенциал.
Основният конфликт в книгата е сблъсъкът между лоялността към семейството и любовта към някого, който е от противниковата страна. С две думи вкратце и без увъртания - по-малката сестра на Майки е изнасилена от по-големия брат на Ели. Трагедия е и за двете семейства, и повествованието разкрива колко болезнено е за всички засегнати страни. Семейството на Ели е богато и се очаква мастития адвокат да измъкне брат й от присъда. Съответно семейството на Майки не само че е бедно, но майка му е алкохоличка. Майки иска да отмъсти. Ели отчаяно се опитва да се самоубеди, че брат й е невинен. И някъде по средата двамата се влюбват.

Главните герои Майки и Ели /трябваше да си припомня имената им, което е достатъчно показателно/ не успяха да оживеят от страниците, нито да почувствам някаква емоционална връзка с тях. Чак по средата на романа започнаха да ми стават интересни. Любовната им история беше претупана и недоизпипана и съвсем не мога да повярвам - а съм вярвала в какво ли не - че са се влюбили за толкова кратко време.
Много по-интересни образи ми бяха бащата и майката на Ели. Бащата защитава сина си и отказва да види истината и влиза в конфликт с дъщеря си и жена си. Майката е разкъсана между образа на сина, който е израснал пред очите й и непознатият, извършил немислим акт на насилие.
Други ревюта определят Ти срещу мен като откровен, смел, провокативен. Да, темата е сериозна и тъкмо за това не мога да простя някак повърхностното повествование и хаотичното поведение на главните герои.
Не знам дали ще посегна към друга книга на Джени Даунам. Може и да й дам още един шанс. След време.

Честит Ден на влюбените и Ден на виното

Честити празници на всички влюбени и невлюбени, но при всички случаи опиянени от хубаво вино!
Знам, ужасна съм! Мина цял месец от началото на 2014 година, а това е едва първата ми публикация. Но месецът премина в четене на професионално насочена литература, оскъдна от романтични истории от какъвто и да било формат. Ако трябва да цитирам един мой любим герой, "Докладвам, че няма какво да докладвам."
Обаче този пост няма да е три реда!
Ако искате да се развлечете с някоя книга, но също като мен, не ви се търси нещо ново, тогава залагате на добре изпитаното старо. Точно така. Това са книгите, които бихте препрочитали и няма да ви омръзнат. Книгите, към които посягаме, защото искаме да се срещнем отново с тези герои.
Ето ги и моите фаворити без да са подредени по определен начин:
Bet Me на Jennifer Crusie
Тази книга гарантирано е една от любимите ми. Чела съм я повече пъти, отколкото мога да си спомня. Мин и Кал са едновременно комични, сериозни и невъобразимо сладки. Освен това има много хубава храна!
The Madness of Lord Ian Mackenzie на Jennifer Ashley
Тъкмо вчера я препрочетох и не спрях да се усмихвам. Може би манията ми по увредени герои е патологично състояние, не знам. Знам само, че книгата си заслужава.
The Dickens with Love на Josh Lanyon
Това не е най-любимата ми книга на Джош /други държат първенството/, но е най-препрочитаната. Това може би все пак я прави най-любима по някакъв начин. Малка новела, но с достатъчно развитие, за да запълни роман.

Ами това е! Не се чувствайте длъжни да сте влюбени, нито да пийнете чаша вино. Или повече. Почувствайте се длъжни да сте щастливи. Шоколадови сърца, рози и червени картички могат да ви ги купят други, но щастието зависи само от вас.