Translate

сряда, 1 април 2015 г.

Завръщането или две истории с близнаци

Не, не съм изчезнала от блогърския хоризонт. Не съм се отказала от четенето на и писането за любовни романи. Просто така се случи, че в последно време не бях чела нещо, за което ми се говори и споделя.
Завръщам се с две истории, които си припомних наскоро и които, случайно или не, са на една и съща тема. А именно - близнаци, които си разменят местата.
Първата книга е на Михаил Цвик - Близнаци. Да, много оригинално. Резюмето накратко: Братята Адалберт и Рудолф Корти са лекари. Адалберт е впиянчен женкар, има собствен кабинет и практика, която се разпада. Рудолф е в доброволно изгнание в Индия, където, ако се вярва на автора, прави чудеса от всеотдайност към пациентите. Рудолф научава какви ги е забъркал брат му, връща се и му отправя предложение да си разменят местата - Адалберт ще се скрие, а Рудолф ще му поеме работата му. И жена му също, споменах ли за нея? Оказва се, че Регина *така се казва жената* е в процес на развод с прелюбодееца Адалберт, а Рудолф, който я е обичал самоотвержено през всички тези години, е загрижен изцяло за добруването й и ще й осигури каквото й е нужно, дори след развода. Обаче работите между тях се заглаждат след необяснимата и неочаквана промяна в "алкохолика Адалберт". Нещата се заплитат още повече от любовница на Адалберт, нейният сводник, безнадеждно влюбения в Регина доктор Карстен /тази книга направо гъмжи от доктори!/, завръщането на истинския Адалберт и още какво ли не. Въобще, драмата е пълна!
Въпреки мелодраматичния си сюжет и старомодна проза, книжката всъщност не е лоша. Главите са кратички, диалозите динамични, а действието - на бързи обороти. Героите не предлагат особена дълбочина или оригиналност, но все пак не забравяйте, че романът е от колекцията 31 Забравени любовни романи. Едно време такива неща не са били модерни. Стига да успеете да се отърсите от съмненията доколко един близнак ще прилича толкова на друг - не просто по лице, а и по тяло, походка, мимики, жестове, глас, интонация, навици и т.н., че да заблуди цял чувал народ за дълго време, Близнаци на Михаил Цвик ще ви осигури забавление за няколко часа.

Втората книга, обект на блогърската ми лупа днес, е Дете, родено в четвъртък на Сандра Браун.
По принцип недолюбвам особено Сандра и я чета от дъжд на вятър, та и по-рядко. Тази тънка книжка заема специално място в сърцето ми, защото си я спомням като един от първите любовни романи, които прочетох.
Накратко историята: Ан ще се жени и като всяка луда булка, решава да докара инфаркт на шивачката си, като си уголеми бюста, за да направи подарък-изненада на бъдещия си съпруг. Но за да е изненада, трябва да намери начин да се скрие без никой да разбере причината. И и хрумва нейната близначка Алисън да се престори на нея пред годеника й и неговия кум. Алисън, която няма опит с мъжете, носи очила, непохватна е и старомодна и т.н. неохотно се съгласява. Годеникът, бидейки явно тотален идиот, не успява да се усети, макар "Ан" да му отказва секс. За разлика от приятеля му /кумът/ Спенсър, който веднага усеща нещо нередно в държанието между двама им, хлътва в "годеницата" на най-добрия си приятел и в крайна сметка му признава, защото е един пич и обича честността. Алисън от своя страна също е привлечена от Спенсър, но трябва да се преструва, до момента, в който й изгърмяват бушоните...
След десетилетие - повече или по-малко, няма да си броим годините - ми се струва наивняческа и бърза захарна дъвка за изгладнелия за романтика мозък. В случая, идеална за мен, защото мозъкът ми имаше нужда.
Обемът отново не позволява някаква дълбочина на персонажите, но защо ви е в крайна сметка? Имате комични ситуации, имате разменени близнаци, свенлива девойка и мъж-мечта, имате сексуално напрежение на килограм! Плажно четиво, както му казват. /Между другото, не знам защо плажните четива трябва да се смятат за някакви бози. Някой да ми го обясни./

Ако имате време за губене и искате да си припомните миналото, когато героите не бяха по-сложни от парче кекс, това са книжки за отмора и забавление.

петък, 9 януари 2015 г.

Уил Грейсън, Уил Грейсън - Джон Грийн и Дейвид Левитан

Честита ви нова година!
Да сте живи и здрави, да срещнете интересни хора и интересни книги!

Поздравите настрана, нека ви запозная с Уил Грейсън, Уил Грейсън. Това ми беше последната книга за 2014 г. и не беше случайно. След като я мотках от доста време, почивните дни се посъбраха повече и я довърших почти светкавично.
Един мразовит ден две момчета с еднакви имена и различни съдби се срещат случайно и животът им се променя. Едното се бори с депресията, другото със страхът да не бъде отхвърлен от момичето, което харесва. Едното има приятел на име Тайни Купър, другото има приятелка на име Мойра, която го наранява жестоко. Едното е пасивен участник в собствения си живот, другото мисли, че не заслужава да има живот. Уил Грейсън и Уил Грейсън ще се научат да не се страхуват, да действат, да бъдат смели. И двамата ще оценят чудото, което представлява Тайни Купър и ще участват в мюзикъла му Тайни Дансър - една история за любовта и способността да продължиш въпреки болката и страха.

Трудно ми е да напиша резюме на Уил Грейсън, Уил Грейсън. Предполагам, че и на Егмонт им е било трудно, защото това което е на задната корица може да се класира за най-краткото и неясно резюме в историята на резюметата. Предполагам, че някои книги просто са такива. Уникални.
Джон Грийн нашумя достатъчно в България, така че книгата се радваше да завиден успех в класацията за най-продавани книги на книжарници Хеликон - нещо, на което се радвах и честно казано, не смеех да се надявам.
Уил Грейсън и другият Уил Грейсън са несигурни хлапета, всеки със страховете и проблемите си. Колкото и да е чудно, проблемите им не успяват да се превърнат в типичната бозава история, нито занимават читателя с любовни триъгълници и други геометрични фигури /добре де, съвсем малко/. Проблеми като депресията и разкриването /coming out/, страхът да не бъдеш отхвърлен и желанието да бъдеш обичан беше крайно време да се появят в книга за тийнейджъри, защото от вампирско-върколашки бози ми дойде до гуша. И не знам дали имаме първата гей целувка в роман на български /като се замисля определено не е първата/, но определено е първата гей целувка в роман за тийнейджъри на български. Което значи много.
Единственото жило в меда беше преводът. Просто чувствах как на места нещо се губи. Не успях да си обясня и защо почти всяко сравнение и метафора бяха сложени в кавички. Учили сме ги тези неща в училище, не вярвам четящите младежи да имат проблеми да ги различат.
Издаването на Уил Грейсън, Уил Грейсън е събитие. За мен. Дава ми надежда. Кой знае, може би ще видя в близко бъдеще Boy meets Boy на Дейвив Левитан?