Translate

петък, 29 август 2014 г.

Уил Грейсън, Уил Грейсън ще дойде съвсем скоро

Заглеждах тази книга /само че на английски/ от доста време в Хеликона. Чаках. Надявах се да дойде и нейният ред за превод, след като другите книги на Джон Грийн вече видяха български език.
Ето че Уил Грейсън, Уил Грейсън ще се появи в началото на септември! Дейвид Левитан навлиза в полезрението на издателствата! Тайничко започвам да тая надежда и за други негови книги.
Ето го и резюмето от сайта на издателство Егмонт:
Уил Грейсън среща Уил Грейсън.
Една студена нощ на най-невероятното място в Чикаго пътищата на двама непознати се пресичат. В този момент световете им се преплитат, а животът им никога няма да бъде същият.
Джон Грийн среща Дейвид Левитан.
Двама от най-награждаваните и популярни автори на книги за тийнейджъри обединяват силите си, за да сътворят роман от невероятна величина. Разказана от алтернативни гледни точки, тази история прелива от чувството за хумор и човечността, която е донесла и на двамата световна слава и милиони фенове.
Не ви казва много нали? Не знам дали е нарочно. Може би. Както и да е.
Промяната идва, както се казва в една все още неиздадена книга.
Със скоростта на глетчер, но все пак идва.

вторник, 5 август 2014 г.

Препрочетено: Скрити богатства - Нора Робъртс

Как си прекарвате лятната отпуска? На море, на планина, или по работните места в очакване да настъпи?
Много време мина от последния ми пост, но то не е защото съм мързелувала на някой плаж или защото не съм чела. Четях. Просто четях в други жанрове или нещо, за което не ми се пишеше ревю.
Но след известно време започнах да чувствам вакуума, който липсата на любовен роман оставя. И какво ми оставаше, когато не исках да експериментирам с някоя неизвестна авторка?
Да се обърна към добре забравеното старо, разбира се.
Дора Конрой притежава антиквариант във Филаделфия, но скоро изящният й магазин приковава вниманието на международен контрабандист, който не се спира пред нищо. Дора и нейният наемател, бившето ченге Джед, тръгват по следите на серия кражби и убийства, които ги поставят пред сериозни изпитания...
 Това е Нора в най-добрата й форма. Скрити богатства е трилър с достатъчно любов, убийства, редки произведения на изкуството и интересни герои, успяващи да държат любопитния читател до последната страница.
Дора / съкратено от Айсидора, кръстена е на Айсидора Дънкан/ е бизнес дама със замах и достатъчно женственост, за да завърти главата на който и да е мъж. Едновременно забавна и решителна, ексцентрична и чувствителна, тя е героиня, с която с удоволствие да се идентифицираш или да ти се прииска да бъдеш. А семейството й е мечтата на умопомрачения - театрали, цапнати в устата и леко чалнати. Какво повече да иска едно момиче?
Разбира се, може да си поиска Джед / съкратено от Джедидая, ужасТ!/. Бивше ченге, непреодоляло загубата на кариерата си. Едър, силен и мълчалив във висша степен. Имащ трудности да признае, какво остава да изрази, чувствата си към Дора, която от своя страна не се поколебава да ги сподели. Разяждан от демони от миналото, Джед е любимият ни мъжкар. И има сърце, което ти се иска да спечелиш.
От Скрити богатства ми е останала една любима фраза, от момента, в който /по мое мнение/ Джед се влюбва в Дора.
 Разбра, че мъжът може да се напие и с една жена.
Докато я препрочитах, осъзнах колко много й личи на тази книга, че е писана през... /бърза справка с Гугъл/ 1994 г. Героите са други. Винаги ги свързвам със старите екшън филми.
Сега Джед не ми бил социо- и политически коректен.
През годините, колкото и да не ми се щеше да си го призная, като върл фен, вече бивш, на Нора Робъртс, тя се промени. Не непременно към нещо по-лошо. Просто към нещо различно. Нещо, което вече не ме вдъхновява да търся истерично романите й и жадно да поглъщам всяка следваща намерена находка из сергиите за стари книги. Вече героите не ме достигат емоционално - а това винаги е стояло на първо място, в какъвто и жанр да чета.
И може би не е случайно, че любимите ми книги на Нора са старите. Писани в края на 80те и 90те години. Когато е в разцвета на силите и кариерата си.
Някъде четох, че читателят надраства любимите си автори. Книгите им може пак да му се харесват, а може и да не желае да се върне към тях. Предполагам, че това стана с мен и Нора Робъртс. Надраснахме се една друга.