Translate

четвъртък, 29 декември 2011 г.

Don't Look Back -Josh Lanyon


Не мислете, че съм забравила. Забавянето се дължи на смесица от мързел, чудене коя книга да има честта за дебют, време... Но най-вече чуденето. Сменях ревюираната книга четири пъти, докато реша твърдо, че ще е тази.
Преди да премина към резюмето, чувствам че дължа няколко пояснения. Josh Lanyon пише в жанра романтичен съспенс/кримка с романтичен второстепенен сюжет/романтичен трилър. По собствените му думи, единствено любовните въжделения на една двойка не са му достатъчни, за да запълнят формата на цял роман /или дори на новела, след като гей любовните романи са с дължината на арлекинче/.
И така, Don't Look Back започва с Питър, героят от чиято гледна точка се води действието, който се препъва към прага на някаква къща, докато кръвта шурти от главата му. Озовал се вътре припада и се събужда в болничното легло без спомени кой е и за какво е попаднал в болницата. До него стои детектив Майкъл Грифин, който му казва, че е обвинен в грабеж. Питър е музеен куратор, а от музея са откраднати няколко ценни експоната, измежду които и скъп стенопис, откраднат в нощта на атаката срещу него.
Детектив Грифин изглежда твърдо убеден във вината му и като че ли враждебността му е нещо повече от професионално изкривяване. Но без спомени какво е правил през въпросната нощ и въобще през изминалите няколко месеца, Питър няма представа дали е прав...
Новелата следва опитите на Питър да възвърне паметта си и да разбере кой е бил преди удара по главата. Макар темата за амнезията да е преекспонирана многократко /поне аз имам подобно усещане/, тук Josh Lanyon се е справил майсторски като я е използвал като инструмент за преоткриване на личността. Интересно е как Питър опитва да отгатне по обстановката в дома си какъв е по характер и заключението не му допада особено. В едно друго ревю открих цитат от книгата, който много точно описва този момент:

He tossed the shirt into the laundry, opened the closet, and blinked. His clothes hung in two neatly laundered and pressed rows -- grouped by style and color. Could he really be this organized? It didn’t seem…natural.
He selected a brown polo shirt and a pair of stone-colored chinos. He didn’t appear to own a pair of simple Levi’s.



Друг впечатляващ похват - след като няма спомени за това какъв е бил, Питър е свободен да започне отначало - да поправи грешки, да признае неща, които досега е пренебрегвал и за които си е затварял очите, да се развие като човек и като герой. Странно звучи, нали, написано по такъв начин? Трябва да прочетете, за да видите сами.
Но това е блог за любовни романи! крещи публиката. Къде е пикантерията? Е, драги ми читатели, детектив Грифин се оказва замесен с Питър не само професионално. Моля, ако не сте толерантни към еднополовите връзки, откажете се от четивото. Но ако сте готови да се пробвате, това е добро начало.
А къде е съспенса, след като това е романтичен съспенс? Ами кражбите в музея са голямата въпросителна, да не говорим, че откраднатите предмети се появяват в дома на Питър, шефът му, който му е и приятел показва признаци, че го мисли за виновен и някой се опитва да го застреля.
Josh Lanyon е автор, който открих по заобиколен път, вече не помня какъв, но много се радвам за това. Той е един от малкото, успели да ме въхтитят от изразните си средства, от една поетичност, която не е сладникава и претрупана. Да не говорим за героите си.
Ще бъде включен отново в блога.
Дерзайте.

сряда, 28 декември 2011 г.

The Duke Is Mine на Eloisa James вече е по англоезичните книжарници



Англочетящите вече могат да се поглезят с новата книга на Елоиза Джеймс. Вашият верен кореспондент от мястото на виртуалното събитие ви е подготвил резюмето:

За Оливия Литън, сгодена за херцога на Кентъруик, който съвсем не е Чаровният принц, животът не изглежда като вълшебна приказка, а повече като проклятие. Поне благодорническият му произход ще помогне на сестра й Джорджиана да подсигури годежа си с мрачния, привлекателен Таркуин, херцог на Сконс, който й подхожда идеално във всяко отношение... освен в едно. Таркуин се е влюбил в Оливия.

Куин никога не поставя страстта пред здравия разум. А здравият разум му подсказва, че Джорджиана е съвършената невеста. Но чувствената, изящна, упорита Оливия го изпълва с непознат копнеж, с желание, на което и двамата са безсилни да устоят. Когато започват скандална афера, те рискуват да изгубят всичко - годежът на Оливия, приятелството на сестра й и собствената си крехка любов. Само едно нещо може да ги спаси - и то чака в спалнята, където великолепен матрак ще реши съдбовните въпроси.

Весела Коледа и Щастлива Нова Година!



Както винаги закъсняла, както винаги от векове непускала нови постове, но да ви пожелая много книги, много приятни герои и много нови светове, в които да се потопите чрез тях!






сряда, 19 октомври 2011 г.

Love Is Not About Gender или с други думи, защо да се ограничавам



Love Is Not About Gender, приятели!
Йей, успях да го напиша без да си прецакам настройките.
Планирах дълъг пост, свързан с обществената ми позиция, правата на брак и т.н и т.н., но реших, че ако сте стигнали до тук, значи не сте отвратени /и изкопаеми догматици, фундаменталисти или фанатици от друг род и вид/.
Та, да си дойда на думата. Възнамерявам да включа в ревютата си и гей любовни романи. Така е честно, като се има предвид колко хетеро такива съм погълнала. Сега, не се плашете, няма да ги загърбя напълно, просто не искам да се лишавам от другите възможности.
Очаквайте скоро /ако се престрашите да кликнете отново адреса ми/.

сряда, 12 октомври 2011 г.

Издателство Тиара Букс и първата им книга


Нов ден, ново издателство, както е казал поетът.
Научих, че на българския издателски небосклон е изгряла нова звезда и то каква - Тиара Букс с пилотния им роман Великолепно на Джулия Куин.
Всички ние, които познаваме авторката от фен преводи, се радваме изключително много за появата й на българския пазар /поне аз се радвам/. Надеждата ми е, че най-накрая издателствата ще се вслушат в гласовете на феновете и ще включат в плановете си харесвани и доказали се автори.
В тази връзка, имате възможност да участвате в играта им - http://www.escape-bg.net/forums.php?action=viewtopic&topicid=276
Успех на Тиара Букс!

П.С. Въпреки че блогът ми няма особена популярност /да не кажа никаква/, се надявам това да достигне до някого все пак.

четвъртък, 6 октомври 2011 г.

Desperate Duchesses - Eloisa James


Един от най-големите ми недостатъци, е че съм безкрайно любопитна. Друг - безкрайният ми мързел. Ще се опитам да преодолея втория, за да ви представя последната прочетена от мен книга.
Може би забелязвате тенденция тук - отново същата авторка, сигурно ми плаща да я рекламирам? Къде такъв късмет. Сериозно, къде е.
Лейди Робърта Сейнт Джеймс е отчаяна. Баща й е некадърен поет, изтипосван редовно по карикатурите във вестниците, любовницата му живее заедно с тях, има склонност към мелодраматични прояви и няма никакво намерение да й помогне да си намери съпруг. На един от малкото балове тя успява едновременно да се изложи и да се влюби от пръв поглед в идеала си за мъж - хладнокръвният херцог Вилиърс, брилиантен шахматист и известен негодник. Отчаяните времена налагат отчаяни мерки и Робърта се самопоканва при далечна братовчедка в Лондон - току-що завърналата се от Париж, скандално известна херцогиня Джема Бюмонт, с молбата да й помогне да дебютира в обществото. След едно достойно за увековечаване /и неколкократно прочитане/ запознанство, Джема е впечатлена от чувството за хумор и здравият разум на братовчедка си и я взима под крилото си.
Междувременно съпругът й, политическият лъв херцог Елайджа Бюмонт изобщо не е доволен. Джема се е върнала, а където е тя, винаги има скандал. Слуховете, че на един свой бал в Париж се е появила гола и излегната на поднос, носена от осем лакеи е само върхът на сладоледа. Сега в дома му е нейният брат Деймън, което само по себе си не е проблем, само да бе оставил незаконния си син някъде в провинцията. Само скандал липсва на кариерата му. А и херцог Бюмонт се опасява, че здравословният му проблем ще го погуби преди да е навършил тридесет и пет, а да предявява съпружеските си права пред жена си с надеждата за наследник не е толкова лесно, колкото изглежда.
Деймън Рийв, графът на Грифин винаги е постигал всичко лесно. Но защо Робърта дори не го счита за потенциален кандидат за женитба и преследва Вилиърс, когато и слепец би видял, че подобен брак няма да я направи щастлива? Защо има желание да целува братовчедка си /пета братовчедка, ако не и осма/ докато не остане без дъх? И ще спре ли синът му да бяга от бавачките?
Историята се заплита, когато се намесва желанието за отмъжещие на една жена, брилиантни шахматисти, страстни целувки и неприлични сцени на най-неочаквани места.
Може да ви се струва, че това резюме е прекалено нахвърляно и неясно. Няма как. Ако можех да побера всичко важно в десет изречения, щях да го сторя. Това е една от книгите, които са леко встрани от каноните на любовните романи. Сега пазарът е залят от Regency поджанра в най-добрите традиции на Джейн Остин. Desperate Duchesses е центрирана през 1783 г., ерата на крал Джордж III, една от най-разпуснатите и разточителни периоди на историята и то не в едно отношение. Шахът е новата мода на висшето общество и в историята той е средство за надмощие, флирт и приятелски разговор. И като стана дума за мода, когато си представяте героите нека в ума ви се прокрадват великолепните материи и пищни рокли от Опасни връзки и Херцогинята, особено Опасни връзки. Да, това е времето на големите обръчи и високите, напудрени перуки. На изкуствените бенки и дълбоките деколтета. Не случайно избрах английското издание на романа за илюстрация. Според мен е тази корица е много показателна какво може да очаквате.
Книгата е уникална не само в това отношение. Преброих седем гледни точки от седем различни по важност герои. Като усещане ми напомня на сериала Клюкарката - повечко сюжетни линии, повечко герои, всеки със собствената си история, странност и нещастие.
Робърта и Деймън, главните герои като че не могат много да изпъкнат. Не им е даден и никакъв шанс. Историята им е пълна с остроумни забележки и сладки моменти, но липсата на вътрешен конфликт между тях ги оставя бледи в сравнение с богатите, тъмни, плътни краски на Вилиърс, Джема и Елайджа. Бидейки добре осведомена за поредицата /шест книги общо/, бързам да съобщя, че Джема и Елайджа имат собствена книга This Duchess of Mine, както и Вилиърс - A Duke of Her Own.
Книгата може и да не допадне на някои читатели. Но ви препоръчвам поне да опитате. Аз не съжалявам и ще продължа /не веднага/ и със следващите от поредицата. Елоиза Джеймс знае как да пише.

петък, 23 септември 2011 г.

A Kiss at Midnight - Eloisa James


С Елоиза Джеймс се запознах за пръв път с нейната Когато Красавицата укроти Звяра. И понеже на времето нямах желание да търся и прочета първата от приказната й поредица, едва сега /след небивалия интерес на фенове и прочие, и прочие, вижте колко съм скромна.../прочетох и първия роман от серията. Мога да кажа, че трябваше по-рано да ме притиснете да го направя.
И така, A Kiss at Midnight е базирана на Пепеляшка, само че в Regency стил. Казвам базирана, защото приказката е използвана само като рамка, в която героите да блеснат с цялото си ексцентрично и великолепно... великолепие.
Това е историята на Катрин "Кейт" Далтри, загубила внезапно баща си и получила чисто нова мащеха и доведена сестра. Пропиляла почти всички пари на покойния си съпруг за нови рокли и финтифлюшки, мащехата не се интересува от управлението на имението и арендаторите. За разлика от Кейт, за която всеки ден е битка да запази имуществото и просперитета на земите, оставени от баща й. Доведената й сестра Виктория не е типичната ви позната лошотия от приказката. Когато бива ухапана от едно от собствените си кучета /наричани от прислугата "плъховете" - нали ги знаете онези същества, които едва достигат размера на котки/, това създава проблем, защото тя и годеникът й Алджи трябва да получат одобрението на негов роднина - чичо, който междувпрочем е нашият принц. И мащехата измисля план - Кейт ще се представи за Виктория пред принца и ще получи одобрението му, докато ухапаната устна на дъщеря й заздравее. Абсурдният план не допада на нашата Кейт, но освен че това е единственият начин сватбата на Виктория да се ускори /а тя има нужда от бърза сватба поради обичайната причина, да/, това е единственият повод Кейт да се представи пред обществото.
Междувременно принц Гейбриел е най-малкия син на владетеля на забутано европейско херцогство от австро-пруски характер и е в Англия, за да се грижи за семейно имение, по случайност представляващо замък. Антуражът му се състои от екцентрични роднини, които никой не иска да приюти, незаконният му брат Беруик - по съвместителство иконом и най-добър приятел, и менажерия от африкански животни. Сгоден за руска принцеса, която дори не е виждал, той се надява да получи зестрата й, за да може да издържа замъка и да замине по най-бързия начин за Тунис. И ако се чудите какво ще търси в Тунис, трябва да знаете, че Гейбриел има магистърска степен по археология от Оксфорд и се стреми да открие древния град Картаген.
Срещата им е изненада и за двамата, а искрите прехвърчащи между тях са всичко, което може да се поиска от един любовен роман. Скоро двамата стават много по-близки отколкото им е удобно, а нещата не стават по-лесни от болезнената реалност, че няма как да бъдат заедно.
Кейт е героинята мечта за всеки читател. Силна, решителна, здравомислеща, достатъчно млада за да следва сърцето си и достатъчно мъдра, за да живее с последствията. Тя е жената, която си мечтаеш да бъдеш, когато пораснеш.
Гейбриел е привлекателен, остроумен принц, притиснат от отговорностите на социалния си ранг, на когото се налага да живее живота си съобразно благото на подопечните му.
Не се притеснявайте, ще получат своя щастлив край.
Книгата е пълна с нехайна ексцентричност, създаваща усещане за приказност повече, отколкото стъклените пантофки /да, и тях ги има/. От роднините на Гейбриел - двете застаряващи принцеси и чичо му, до кръстницата на Кейт - Хенриета "Хенри" Рот и нейния съпруг, ще ви се прииска да познавате тези хора - но не и да са ви гости.
Ако емоционалният център на Когато Красавицата укроти Звяра са етикетите, които поставяме на хората, привидностите и скритото зад тях, то центърът на A Kiss at Midnight са решенията, които вземаме. Решенията и смелостта да живееш с последствията им.
Книгата оставя усещане, че това е била действителната история на Пепеляшка, достигнала до нас като детска приказка. Тук Пепеляшка не е омазана с пепел и я няма каляската-тиква. Часовникът не удря полунощ и принцът не обикаля да обува дамите от цялото кралство с изгубената пантофка. Тук има жена, която ще жертва сърцето си и мъж, който ще намери път между любовта и отговорността.
И за да не завършвам така сантиментално, след време може и да я намерите на български!

сряда, 7 септември 2011 г.

To Love a Thief - Julie Anne Long


Има много начини да попаднеш случайно на хубава книга. Повлиявала съм се от корица, от коментари, от автор, от резюме. Намирала съм ги от скука, от любопитство, от заплес.
Рядко съм се препъвала в тях в градската библиотека. Особено когато секторът за чуждоезична литература е ограничен.
За всичко имало първи път, казвали мъдрите хора.
Да започнем с резюмето: Гидиън Коул е пледиращ адвокат, който социално се намира в периферията на обществото. С баща, пропилял семейното положение и пари, той е решен да възвърне и двете като си подсигури богата булка и най-подходяща за целта е лейди Констанс Клари /дъщеря на маркиз, богата, красива, известна, и ухажвана не само от него, тя е социалната кралица/. За съжаление, финансовото положение на Гидиън не се подобрява от факта, че има меко сърце и поема случаи на хора, които не могат да си позволят да му платят. И това меко сърце продължава да го въвлича в проблеми...
Или поне така си мисли той.
Лили Мастърс е джебчийка по принуда и разказвачка на истории по душа. Има чевръсти пръсти, които я провалят много рядко. В един от тези случаи, Гидиън Коул я хваща в опит да открадне златния му часовник. За щастие, Лили не се увлича по красивите господа и с едно бързо сритване, успява да избяга. Уви, не много по-късно, за нещастие отново е уловена. И затворът като че ли е неизбежен, но Гидиън се оказва наблизо, а сърцето му /онова меко, импулсивно нещо, което упорито опитва да заглуши/ го подтиква да откупи свободата й.
При едно условие.
Да му помогне да разклати увереността /или надменността/ на Констанс, за да я накара да ревнува и бързо да падне в краката му.
Бидейки изправена пред избора затвор или да се преструва на дама от висшето общество, Лили няма какво да губи. Трябва да мисли за малката си сестра Алис и бъдещето на двете им. В продължение на месец тя е обучавана от Гидиън и неговият посветен в плана приятел Килмартин в седене, вървене, свирене на пиано, говорене, поздавяване... и пред очите на Гидиън дребната джебчийка се превръща в изящна дама, от която той не може да свали очи.
Много се задълбочих в резюмето, но исках да дам начален тласък на въображението ви. Това всъщност е версия на историята за Пигмалион. И понеже съм невежа, все още не съм запозната с едноименната пиеса на Бърнард Шоу, а от екранната версия My Fair Lady съм гледала само откъслечни сцени. Но през цялото време си представях Лили като Одри Хепбърн и мисля, че авторката е правила същото - не заради външния вид, а заради цялата грация и елегантност, и уязвимост, и чар. Без да представлява социална сатира, чрез хумора и реакциите на Лили и Гидиън, Julie Anne Long разкрива живота жените от висшето общество като игра с победители и губещи, където залогът е известност и възхищение, а оръжията са остроумие и завоалирани намеци.
За първи път в Regency romance и двамата герои са аутсайдери. Без титла, принудени да оцеляват и да се борят по свой си начин, принудени да крият истинската си природа. Освежаващо е и човек се чуди защо няма повече такива книги. Е, чичото на Гидиън е барон и Гидиън се очаква да наследи имението му /където се развива по-голямата част от действието, между впрочем/, но връзката е твърде бегла, а и финансовият проблем тежи и на барона.
И за финал, един малък детайл - художникът на корицата /или някой друг?/ си е написал домашното и моделът е облечен в роклята, носена от Лили на първия й бал в Лондон. Не е ли чудесно?
Бих могла да изпиша още, но не искам да ви отегча. Искам само да ви въодушевя.
И нека стигне до знанието на издатели, че тази книга съществува и с необходимия всеотдаен превод, би станала бижу и на български. Компренде?

петък, 19 август 2011 г.

Изкушение с дъх на лимони - Антъни Капела






Да не кажете, че пиша само за непреведени книги, ето.
Всъщност, не съм убедена, че това може да се класифицира като любовен роман, доколкото със същия успех би било подходящо да се оприличи просто като съвременен. Но пък има любов, така че знае ли човек.

Селце в подножието на Везувий, 1944 г

Ливия Пертини е прочута не само с красотата си, но и с готварските си умения в местната osteria. Тя е щастливо омъжена, но Втората световна война разрушава всичко, което е обичала. Младата жена разбира, че съпругът й е загинал на фронта. Притисната от обстоятелства, трябва да замине и да потърси работа в Неапол. Няма никаква идея какво ще стане с живота й…

Окупираният от силите на съюзниците Неапол, 1944 г.

Капитан Джеймс Гулд пристига в опустошения от бомбардировките град, където процъфтяват черният пазар, венерическите заболявания и корупцията, а момичетата се продават за парче хляб и одеало. Задачата на Гулд е да възстанови реда в града и най-вече – да спре „епидемията“ от бракове на британски войници с местни момичета…

Джеймс Гулд наема Ливия за готвач и много скоро е очарован и изкушен не само от нейните великолепни ястия…

Трудно ми е да намеря думи за тази книга. Може би защото я завърших днес и побързах да пиша ревю, може би защото е толкова много неща. Ще започна от корицата. Не знам какво ги е прихванало издателство Кръгозор, че да изтипосат главата на момичето в десния ъгъл. Мога да преглътна факта, че са имали на разположение една перфектно отговаряща на духа и сюжета на книгата корица /виж дясната/ и съзнателно са я пренебрегнали. Бих могла да понеса настоящата нашенска корица на пейзажа - той си е подходящ - но не и момичето. Моля ви се! Знам, че съм мрънкало и сноб в това отношение, но малко мярка, хора!

Любовните истории в книгата са две - тази на Ливия и Джеймс и тази на всеки от тях с италианската кухня. Още преди да се влюби в Ливия, Джеймс се влюбва в храната, която приготвя тя за него. Има нещо магическо във всички изброени имена на ястията, на продуктите, на начина по който се готви - почти ти се иска да скочиш в страниците и, понеже не успяваш, скачаш в собствения си хладилник. Уви, не е същото. Аз отдавна съм изкушена от италианската кухня, италианския език и въобще от Италия и не ми беше трудно да се влюбя в този аспект от книгата.

Я всеки да се замисли - в колко любовни романа мъжът е на 22 години? А в колко е сексуално неопитен? Джеймс освен това е и наивен идеалист, когато пристига в окупиран Неапол. Първата ми мисъл при споменаването на възрастта му бе, че е болезнено, отчайващо млад на фона на една война, в която всеки бързо пораства. Ливия е съвършено негово допълнение - земна, практична, но достатъчно идеалистка, за да го оцени по достойнство. Войната я е оставила отвратена от окупационните войски, които вместо техни спасители, са станали още едни грабители. А фактът, че Джеймс не е такъв, за какъвто го смята, само я разгневява и обърква.

"Празният стомах не прощава никому", както казва един от героите в книгата. Джеймс бързо се превръща от обикновено оръдие на командирите си, което просто спазва заповеди, в един от малкото, които успяват да следват собсвената си съвест и състрадание. С други думи, това беше завоалиран и начин да кажа, че вместо да спре браковете на английските войници за италиански момичета, той щедро ги насърчава.

Това е едновременно хумористична и сериозна книга. Като се замисля, не би било правилно да има само трагедии и ужас по време на война - хората все още са си хора, италианците пък - най-вече. Усилията на Джеймс да ги разбере ще ви разсмеят, осъзнаването че не можем да си представим ужаса на войната ще ви накара да се замислите.

Ако пък не, запомнете че кайсиите са най-хубави в подножието на Везувий, лимоните с дебела кора от Амалфи са най-сладки, а грапа не отстъпва на френския коняк.

Да (не) избираш книгата по корицата или колко вида корици се намират на пазара


Категория 1 Шаржирани/хумористични корици
Не стават за всяка книга, но улавят духа й, могат да сътворят чудеса във въображението на потенциалния читател.
Категория 2 Пейзажни корици/снимка на интериор или екстериор
И изумително изящни, и фрапантно неподходящи, всичко е въпрос на познаване съдържанието на книгата.



Категория 3 Абстрактни фигури/символи
Тук нещата са смесени - има добри, има и лоши попадения, според естетическите ви претенции.

Категория 4 Женска /в повечето случаи/ глава и произволен фон
Издателство Хермес напоследък използват подобна тенденция, не знам защо са решили, че е привлекателна. Сори, хора, не е. Изглежда като кръпка и е неподходящо. Наскоро издадената Опасни тайни на Джейн Ан Кренц ? - просто не разбирам кой е художника на кориците им.

Категория 5 Фигура на жена/мъж или част от тялото им
Може би едни от кориците, които залагат на богатството и хармонията на цветовете, изяществото/привлекателността на външния вид и въобще събуждането на любопитството на читателя. Едни от най-красивите са в тази категория.





Категория 6 Нашите герои са в прегръдките си
Родният пазар няма навика да избира най-красивите от този тип - долният случай е изключение, но пък не са пропуснали да изрежат оригиналната корица и да я лепнат на фон от жълти... рози?, който не възприемам.




Категория 7
Страстната-прегръдка-на двама-страстни-влюбени-в неудобна-но все пак страстна-поза. Позната в англоезичния свят като bodice ripper.
И понеже една снимка е по-красноречива от хиляда думи:



Подобни корици ме карат само да въртя очи и мислено да крещя "Не го искам тоя Фабио!". Старата генерация любовни романи масово бяха с такъв фасон, издателство Ирис все още използва подобни излязли от мода сценки, макар вече и те да са преорентирани повече към предходната категория, да благодарим на здравия им разум.

Много обичам да браузя - на живо в книжарници или само от монитора. Обикновено процесът ми на зарибяване по някоя книга /за която нямам предварително инфо/ протича по следния начин: харесвам корица-обръщам книгата и чета резюмето-харесвам резюмето и разгръщам произволна страница-харесвам прочетено и чета още някоя произволна страница-чета още ако се налага-купувам ако съм зарибена.
Процесът може да продължи от няколко минути до половин час, понякога и повече от един ден, ако се колебая /а аз се колебая прекалено/, но всичко започва с корицата. Най-важният, ключовият момент. Нулевият километър.
Издатели, вземете си поука - обръщайте внимание на външният вид. Знаем, важно е съдържанието, но никой няма да го прочете, ако корицата не ни хареса поне малко.



вторник, 9 август 2011 г.

Anna and the French Kiss - Stephanie Perkins


Знаете ли какъв е най-големият проблем на българските издателства? Че няма да издадат тази книга. Дано да греша.
Ок, Anna and the French Kiss е тийнейджърски роман. Това първо. От само себе си се разбира, че този факт влече след себе си някакви очаквания за книгата и води лееко встрани от любовните романи - сещате се, няма секс. Не че имам против любовните романи без горещи сцени, но в днешно време, да не се лъжем, очакваме да ги има сред страниците.
И така, след като изясних този въпрос, нека минем към резюмето:
Анна Олифант очаква с нетърпение последната година от гимназията в Атланта, където има страхотна работа и лоялна най-добра приятелка. Освен това си пада по едно момче и нещата могат да прерастнат в нещо повече. Затова съвсем не е очарована, когато баща й я изпраща в пансион в Париж /защо не съм на нейно място.../. Е, нещастието й трае до момента, в който се запознава с Етиен Сейнт Клер. Умен, очарователен, привлекателен, Етиен има всичко - включително и сериозно гадже.
Но това е Градът на светлините и всичко може да се случи. А Анна има усещането, че между нея и Етиен има нещо отвъд обикновеното приятелство.
Някои изпитват антипатия към герои с френски имена. Не знам защо. Обзалагам се, че ще си променят мнението ако им кажа, че Етиен Сейнт Клер има английски акцент. Бидейки тийн роман и тук главната интрига включва любовни триъгълници, четириъгълници и други многоъгълници. Но не се тревожете, ако не си падате по такива изпълнения. Ще ви хареса, можете да ми се доверите.
В тийн романите, които напоследък са само фентъзи, хорър или някаква друга форма, любовните триъгълници обикновено включват момичето, доброто момче и лошото момче. Момичето избира лошото момче. Е, тук не е така. Тук няма лошо момче.
Винаги съм мислила, че момичето избира лошото момче, защото доброто е твърде обикновено и безинтересно - и в повечето случаи наистина авторките обрисуват тези си герои по начин, който ги прави скучни. Етиен Сейнт Клер е всичко друго, но не и скучен - е, на мен не ми беше скучен, някои може да имат други виждания по въпроса. Тогава ми го оставяте на меееен!
Веднъж започнах ли да чета книгата, Париж оживя. Не мисля, че има момиче, което да не мечтае да отиде в Париж. А когато отиде, да не мечтае да се върне там. Щях да зарева, докато четях как Анна открива Париж. Искам и аз да застана на нулевия километър пред Нотр Дам, да си направя пикник в Пер Лашез на Хелоуин, да ям пасти във френска сладкарница, да се разхождам в Люксембургската градина и да правя хилядите други неща, които ми се наложи само да чета.
Stephanie Perkins е свършила страхотна работа с тази книга. Написана е в първо лице /както повечето тийн четива, вече свикнахме/ и Анна е забавен разказвач. Ще я обикнете и ще й завидите. Ще й пожелавате успех. Ще я подкрепяте. Ще искате да сте на нейно място.
Не може да не прочетете тази книга. Просто не може. Даже да сте пораснали и да не чувствате, че това е книга за вас, опитайте. Всяка жена е просто момиче, а всяко момиче иска Париж.


сряда, 13 юли 2011 г.

Exclusively Yours - Shannon Stacey


Обикновено нямам представа как съм попаднала на някоя книга и защо съм решила да си направя труд да я издиря и да й дам шанс. Този път правя изключение. Помня точно от къде прочетох за авторката и реших да хвана първата книга от трилогията - да, уви, трилогия е, а не съм подхванала другите две.
Кери Даниелс е репортер от големия град. Дошла е в Ел Ей, за да стане някоя и уверено се катери по стълбата на кариерата. Предстои й важно стъпало нагоре. Но не е лесно да направи крачката. Когато редакторката й разбира, че Кери е имала интимна връзка с нашумелия хорър автор Джо Ковалски, тя й дава избор - да измъкне ексклузивно интервю от него или да си намери нова работа.
Джо така и не е забравил първото момиче, което е разбило сърцето му, така че е заинтригуван /най-меко казано/ когато разбира, че се е върнала в малкия им роден град и го издирва. Въпреки че държи на личното си пространство и уединението си в стил Селинджър, той решава да се срещне с Кери, за да завършат това, което е започнало между тях в гимназията.
Така че й предлага възмутителна сделка - да прекара няколко седмици със семейството му на къмпинг, лагеруване на открито и каране на АТВ, а за всеки ден, в който оцелее сред шумните, многобройни, любопитни негови роднини, Кери може да му зададе един въпрос. И да отговори на един въпрос на Джо. Кери се съгласява, работила е и е вложила прекалено много, за да жертва кариерата си.
Но химията по между им все още е силна като репелент против комари, сестрата на Джо иска да й отмъсти, задето е разбила сърцето на брат й, а Кери не е карала АТВ откакто е била на десет години. Кой да знае, че малко изнудване, шумно семейство и няколко горещи романтични момента ще накарат Кери да се усъмни в избора, който е направила преди години и който би трябвало да направи сега?
Всеки знае в какви грехове обвиняват любовните романи - че не са достатъчно достоверни, че са идеализири истории, над които да въздишат жени със съмнителен литературен вкус? Exclusively Yours е един от най-неидеализираните, които някога съм чела. Наистина. Не ме разбирайте погрешно, не е някаква драма. Просто нещата от живота, поднесени с хумор и чар. Дори бих го нарекла роман за взаимоотношенията. Авторката разгръща не само историята на Кери и Джо, но като бонус получаваме по някой поглед и към браковете на сестрата и един от братята на Джо. И докато Джо и Кери трябва да стигнат до щастливия край, то другите трябва да се преборят да запазят своя щастлив край.
От романа разбрах какво е АТВ и ми се прииска да отида на къмпинг със семейство Ковалски, тази откачена банда от деца и възрастни, които знаят как да се забавляват и как да превърнат живота на Кери в ад /не нарочно, естествено/.
Книгата е невъобразимо смешна. Не по начина, по който е Дженифър Крузи, а по свой собствен, индивидуален подход, който дължи много на героите си. От хлапето, което обича да снима възрастните в най-неудобните моменти до сестрата на Джо - Тери, която има да връща на Кери и като не забравяме да споменем Ежегодния пъклен турнир на семейство Ковалски по плажен волейбол. Exclusively Yours трябва да върви с предупредителни знаци "Внимание! Опасност от задавяне от смях, не четете пред хора. Рискувате еднопосочно пътуване до жълтата сграда!".
Ако трябва да търся слабост - нима няма винаги по някоя слабост - това ще са една-две от секс сцените. Твърде претупани и незабележителни на фона на останалото. Може би защото останалото вдига летвата високо.
Съветът ми към читателите - не се колебайте, а нападайте. Към издателите - превеждайте бе, хора! Не е като да не съм ви дала идеи.

четвъртък, 23 юни 2011 г.

Don't Look Down - Jennifer Crusie & Bob Mayer


Трябва да забранят със закон мързела. Престъпно мързелива съм и се боя, че нищо няма да ме научи на отговорност. Ето, от сума ти време прочетох Don't Look Down, а държа моите читатели в неведение. Е, стига въздишайте, сега ще ви предложа нещо за четене през време на отпуската, освен ако не сте вече заминали към морето като Крис, разбира се.
Каква е хавата:
Луси Армстронг е режисьор и е дошла в Савана, за заснеме последните четири дни от романтичния екшън филм, наречен познайте... Don't Look Down. Това, което трябва да е лесна работа, се усложнява неимоверно от експерта по каскадите /който е бившият й съпруг Конър Наш/, сценаристката /която е сестра й Дейзи, по някаква причина много изнервена и много нещастна/, умното петгодишно момиче /племенницата й Пепър/, продуцента /коварен ирландец на име Финеган/и един силен и мълчалив каскадьор - бивш военен /Джей Ти Уайлдър, въплъщение на всичките мечти на Луси/. Скоро става ясно, че нещата не са такива каквито изглеждат, дори когато става дума за снимачна площадка и ако Луси не успее да разбере какво става, не само филмът ще е свършен след четири дни.
Джей Ти Уайлдър е дошъл в Савана, за да спечели малко лесни пари като дубльор, докато чака нова мисия от армията /той е зелена берета/. Но това, което изглежда като лесна работа, се усложнява доста от звездата, която дублира /глупака Брайс/, актрисата в главната женска роля, която е решена да го съблазни /празноглавата Алтия, не че той се съпротивлява много/, най-добрият му приятел /пилотът донжуан Рене/, малкото момиченце с бинокъла /Пепър/ и суровата, решителна режисьорка /Луси Армстронг, която се превръща във въплъщение на всичките мечти на Джей Ти/. Тогава получава обаждане от ЦРУ и Уайлдър осъзнава, че някой от оръжията във филма не само не са фалшиви, но и се налага да смаже собствения си пистолет.
Книгата е написана в съавторство от Дженифър Крузи и Боб Майер /него може би го познавате с псевдонима му Робърт Дохърти/, които много хитро са си поделили гледните точки - Крузи е написала сцените от гледна точка на Луси, а Майер - на Джей Ти. Бих казала, че се е получило изключително успешна комбинация, човек може да почувства различният маниер на говорене и мислене на героя и колко се различава от героинята. Адмирации. Това първо.
Второ. В Амазон рейтингът на Don't Look Down не е особено висок и ще ви кажа защо. Не защото книгата е слаба, нито пък блудкава или претупана. Не, времево действието е в рамките на четири дни, но няма да повярвате какво може да се случи за някакви си 96 часа на снимачната площадка на филм с МНОГО проблеми. Слабият рейтинг идва от излъганите очаквания - читателите на Дженифър Крузи са очаквали романтична комедия, читателите на Боб Майер - приключенски трилър. И двата лагера са получили приключенски романтичен трилър комедия. И понеже ще побързате да попитате дали аз съм харесала книгата - харесах я. Много.
Ще ви призная, не си падам по любовни романи от типажа мъжа спасител/ченге/специален агент/военен/тюлен/... и жената жертва, която се нуждае от спасяване. Да, понякога изпадам в криза и мога да харесам и подобен сюжет, но като правило, не. /Тук просто виждам как ще ме пребият с копия на Белязаният Макензи и Мисията на Макензи.../ Но в Don't Look Down Джей Ти ми хареса. За сега той е единствената зелена берета, която не ме дразни. Но пък това се дължи на два факта - макар той да спасява положението повече от веднъж, нищо не е под негов контрол и второ, книгата е комедийна. Всичко, което може да се обърка, се обърква. Всеки закон на Мърфи, който можете да си спомните не само ще се случи, но и ще се случи три пъти. Смяла съм се с глас. Ако сте на плажа, внимавайте да не нагълтате пясък.
Изключително подходяща за четене при всякакви обстоятелства, дори да прекарвате отпуската си в панелния апартамент насред ремонта на кухнята, който продължава повече от предвиденото.
Когато издателите се събудят от съня на Спящата красавица, нека я преведат. Молим.

събота, 14 май 2011 г.

Jennifer Crusie слага край на кариерата си?



Вчера в блога си Дженифър Крузи намекна или може би натвърди, че приоритетите й са се променили и мисли да прекъсне писателската си кариера.
В по-голямата част от поста си излага здравните проблеми на кучето си Лайл /като го пиша с този маниер изглежда много превзето, но хората с домашни любимци разбират/, а подозирам че освен него, има и други причини, поради които е решила да се откаже.
Това, което ме изненада и възхити, са коментарите на читателите. Те не са егоистични, изискващи и напълно погълнати от себе си консуматори. Не, те подкрепят любимата си писателка и й желаят успех и късмет каквото и да реши да прави с живота си. Не че няма да им липсва всяка ненаписана нейна книга.
И знаете ли, аз се присъединявам към тях. Разбира се, ще тъжа, че няма да има още някоя книга, която да очаквам и която да се чудя кога ще прочета, но няма да крещя от отчаяние. Щом Дженифър Крузи чувства, че времето е дошло, че е по-добре да сложи край сега, когато все още пише така, както й се иска, вместо да издава книги, които са само бледо копие на предшествениците си /кхъ-кхъ, Нора Робъртс, кхъ-кхъ/.
Но пък се сетих за един израз, който сега точно не мога да си спомня, но ще опитам да пресъздам отчасти - Можеш да извадиш скелета от гробището, но не можеш да извадиш гробището от скелета.
Така че, може би, в далечното /или не толкова далечното/ бъдеще, по някое време, някога и някъде, ще се появи още някоя и друга книга на Дженифър Крузи.

сряда, 11 май 2011 г.

Charlie All Night - Jennifer Crusie

Кратък роман. Новела. Не повече от 300 страници.
Арлекинче.
Винаги съм скептична към тази форма. Тя предполага много повече умение, отколкото бихме могли да си представим. Трябва да има достатъчно плътна история, за да не изглежда като разтеглен разказ. Но не толкова, че да прилича на набързо превъртяна лента. Или да създава впечатление, че авторът скача от точка А на точка Е, като забравя да ви преведе през В, С и Д.
Но когато нямаш настроение за дълъг роман, а имаш да убиваш няколко часа в дъждовен следобед, когато искаш чисто и неподправено удоволствие, а шоколадовите ти трюфели са свършили, тогава бръкваш в компютъра и изравяш нещо от скритите запаси в харда.
Аз изрових Charlie All Night на Jennifer Crusie.
Изоставена от гаджето си и преместена от прайм-тайм радио предаване, радио продуцентът Али Макгъфи няма накъде повече да върви, освен нагоре. Планира да се завърне отново на върха като превърне временния диджей Чарли Тениъл в звезда. А ако той е съгласен да й помогне да се излекува от раните на раздялата със секс за една нощ, това ще е просто бонус.
Чарли иска само да е незабележим, да пуска хубава музика и да яде китайска храна. Не е заинтересован да стане известен, още повече че това само ще затрудни малкото частно разследване, поръчано от собственика на радиото. Но пък е заинтересован от Али. Все пак, какво лошо има в малко привличане между приятели?
Но ненадейно сексът им за една нощ се превръща в мания, продължаваща четири седмици. Нощ след нощ гласът на Чарли по радиото съблазнява Али... И всяка друга жена в града. Той е се превръща в хит. Сякаш решава всичките й проблеми. Но какво ще стане когато договорът му изтече и той си тръгне?
Дженифър Крузи прави експеримент с този роман. По собствените си думи, тя иска да покаже разликата между секса без любов и секса между влюбени. В Charlie All Night героите стават любовници на ранен етап - нетипично за повечето любовни романи. Конфликтът и напрежението обаче /след като се предполага, че сексът се използва като техен край/ не изчезват, напротив - непрекъснато растат заради сблъсъка на желанията между героите.
И след като говорим за Дженифър Крузи, значи говорим за комични ситуации с неочакван край. Али иска да го направи звезда и да върне кариерата си на върха, Чарли иска да остане колкото се може по-незабележим. Но удивително /и комично/ се проваля всеки път - темите, които избира за предаването си се превръщат в скандала /и хита/ на седмицата. А когато двамата сключват облог в ефир дали мъжете или жените могат да прекарат повече време без секс, е, нещата се плъзгат по наклонената плоскост.
А в случай, че се питате, авторката наистина успява да покаже че да правиш секс и да правиш любов не са синонимни изрази.
Аз, моя милост и моето алтер его молим и настояваме /или трябва кажа НАСТОЯВАМЕ!/ тази книга в частност и Дженифър Крузи като цяло да бъде преведена на родния ми език, който в случай че издателствата не позват, е български.

сряда, 30 март 2011 г.

When Beauty Tamed the Beast - Eloisa James


Мина много време от последното обновяване на блога /не че някой е забелязал/, затова реших, че е време, по дяволите.
Попаднах на When Beauty Tamed the Beast не съвсем случайно, докато се опитвах да не умра от скука, когато всъщност трябваше да работя. Да си призная, корицата не ме грабна. Разбира се, много си е хубава, просто не си падам по бонбонено-розовото, а и статуята на лъва... Но все пак кликнах върху заглавието, за да прочета резюмето.
Тези, които познават литературните ми вкусове /и фетиши/веднага ще кажат какво ме е привлякло. Признавам, историята за Красавицата и Звярът за мен е специална. Предполагам, че от това следва афинитета ми към физически, емоционално или психически осакатени герои. Та зачетох резюмето. Ммммм-ммммм. Зачетох коментарите - оооооооооо.
Добре, прочетох само един коментар - в него пишеше, че главният герой е версия на Д-р Грегъри Хаус.
Изгубена бях. Безвъзвратно.
И работата ми, и тя се позагуби онзи ден.
Резюме: След като принц Аугустъс Фредерик се отрича от обещанието да се ожени за нея, Линет Трин е отхвърлена от обществото - отчасти заради скандалното минало на майка си, отчасти заради злополучното решение на Линет да облече бална рокля, която я прави да изглежда като бременна. Сега всички я мислят за лека жена. За щастие, лелята на Линет - лейди Етъридж, намира решение на тази ситуация. Слуховете твърдят, че Пиърс Йелвъртън, граф Марчант, си търси жена. Единственото изискване на сприхавия благородник /който между другото е лекар/ е баща му да му намери булка, която да е по-красива от слънцето и луната. Мисли си, че с това ще затрудни родителя си и ще бъде оставен да си живее спокойно, но не е познал - Линет отговаря на изискването. Линет е сигурна, че щом Пиърс я види, ще е запленен както всички останали мъже, които са я срещали. Но веднага след първата си среща с опакия, упорит, интелигентен и интригуващ доктор, тя разбира, че той не е това, което си е представяла...
Елоиза Джеймс има адмирациите ми. Това беше великолепна история. Все още е, де. Не е зачезнала. Авторката сама признава, че е била вдъхновена не само от класическата френска приказка, но и от образа на д-р Хаус. Пиърс не е толкова неспасяем случай като Хаус, макар двамата да споделят и остър, ироничен ум, и проблема с десния крак, и бастуна. Беше интересно да надникна във век, в който медицината е била повече "правя това и да видим какво ще стане", отколкото "ето ви хапчетата, имате едикаквоси". Хапливият език на Пиърс определено е едно от нещата, които най-много харесвам у него, заедно със самоиронията. Да кажем нещичко за Линет. Тя въобще не е красивото крехко цвете, за каквото я мисли той отначало. Има сарказъм, достатъчен, за да се мери с неговия, готова е да се намеси, когато види, че пациентите на Пиърс имат нужда от приятелско рамо, не обича мъжете да падат с изплезени езици в краката й.
Единствената ми критика /която не нищо и половина/е, че точно два пъти гледната точка взима бащата на Пиърс. Не мисля, че историята щеше да загуби много, ако събитията, предадени през неговите очи, бяха разказани от някой друг.
Препоръчвам. Горещо. И както винаги, оставам с надеждата да видим и тази книга на нашия език.

Едит: Вече можете да намерите книгата и на нашия език във фен превод тук.