Translate

четвъртък, 16 юни 2016 г.

A Charm of Magpies Series - K.J. Charles

Поредицата A Charm of Magpies e от малкото попадала ми  в М/М жанра, които се справят с жонглирането на оригинални идеи, интересен свят, химия между главните герои и добър стил на писане.
K.J. Charles е напипала вярната среда. 
Действието се развива в една алтернативна Викторианска Англия, в която магията съществува и открито и не толкова открито се използва. Естествено, мнозина злоупотребяват с нея за користни цели.
Поредицата се състои от три кратки романа  и четири разказа. Ще се спра с кратки резюмета и коментари само за романите. Разказите са един вид бонус, бонбонче за подслаждане, след като основната история вече е прочетена.
 The Magpie Lord  ни среща с Лусиен Вадри /?/, един от малкото английски лордове които съм срещала, който не цепи басма на никого. Изпратен на заточение в Китай от баща си, той няма никакво намерение да се връща в родната земя, докато мистериозната смърт на баща му и брат му не го принуждава. Новият лорд Крейн наследява заедно с титлата и земята, и семейните врагове. След като става ясно, че някой се цели и в него с магически средства, Крейн решава да потърси професионалист.
Стивън Дей има основателна причина да мрази всеки от рода Крейн, но задълженията му като магьоснически полицай /определението е мое/ го задължават да помогне на последната издънка на фамилията. Новият граф се оказва съвсем различен от това, което е очаквал, още повече, че привличането между тях не може да се отрече. /Не че Стивън не опитва да отрича. Жалко, младежо, намираш се в М/М роман!/
Опасностите започват да валят една след друга и Стивън и Крейн ще трябва доста да се помъчат, за да опазят кожите си цели. 
Действието започва ударно и държи с леки отпускания до финала. Крейн и Стивън са интересни и колоритни персонажи. Чувството за (само)ирония на Крейн е радост за душата. А татусите му щяха да са радост за очите, можехме ли да ги видим. Второстепенните герои също дават своя дял историята да те дърпа напред, особено Мерик.
Книга втора A Case of Possession продължава с развитието на взаимоотношенията между Лусиен и Стивън, този път на фона на изнудване, още магически опасности и лични дилеми на Стивън. 
След летящото темпо на първа книга, A Case of Possession определено се влачеше по отношение на скоростта. Ако ги четете една след друга тази разлика определено се усеща. Доста са дразнещи и инфодъмповете в началото /и продължаващи до средата/. Авторката сигурно се е подсигурила, в случай че читателите са позабравили предишната книга. Не е нужно. Моля, не правете повече така!
Крейн губи чувството си за ирония и това е второто голямо оплакване. Ако това е резултата от честите креватни занимания, разреди ги, човек! 
За сметка на това свръхестествените елементи са интересни както винаги, имаме нови обещаващи второстепенни персонажи /Естер!/ и страхотна финална битка.
Flight of Magpies продължава историята на Лусиен и Стивън, като този път магическата заплаха е насочена към полицията в Лондон. Стивън е затрупан до гуша с работа, магьосническият съвет не му дава помощник, а Крейн с право протестира заради страдащите им отношения. Не стига това, ами стар враг се появява на хоризонта и недовършената работа ще трябва да се направи сега. Или нашите двама герои ще свършат по не много приятен начин житейския си път.
Най-накрая имаме освен външен, и вътрешен конфликт между тях! И то конфликт толкова често срещан в една връзка, че злобната усмивка не можах да я сдържа. 
Богатството на магическия свят отново ме изумява, както и въображението на авторката. Финалната битка отново е епична и заслужава да се види на екран. Е, няма да ни огрее, но човек може да се надява.

Като цяло поредицата си струва четенето и я препоръчвам на всеки М/М фен.

сряда, 15 юни 2016 г.

Все още съм жива

Не, не съм се отказала от писането в блога.
Не, не съм спряла да чета.
Просто така се получи, че през последните няколко месеца: а/ не бях чела нищо, което да си заслужава да бъде споделено и б/ не четях много любовни романи по принцип.

I'm back!


сряда, 1 април 2015 г.

Завръщането или две истории с близнаци

Не, не съм изчезнала от блогърския хоризонт. Не съм се отказала от четенето на и писането за любовни романи. Просто така се случи, че в последно време не бях чела нещо, за което ми се говори и споделя.
Завръщам се с две истории, които си припомних наскоро и които, случайно или не, са на една и съща тема. А именно - близнаци, които си разменят местата.
Първата книга е на Михаил Цвик - Близнаци. Да, много оригинално. Резюмето накратко: Братята Адалберт и Рудолф Корти са лекари. Адалберт е впиянчен женкар, има собствен кабинет и практика, която се разпада. Рудолф е в доброволно изгнание в Индия, където, ако се вярва на автора, прави чудеса от всеотдайност към пациентите. Рудолф научава какви ги е забъркал брат му, връща се и му отправя предложение да си разменят местата - Адалберт ще се скрие, а Рудолф ще му поеме работата му. И жена му също, споменах ли за нея? Оказва се, че Регина *така се казва жената* е в процес на развод с прелюбодееца Адалберт, а Рудолф, който я е обичал самоотвержено през всички тези години, е загрижен изцяло за добруването й и ще й осигури каквото й е нужно, дори след развода. Обаче работите между тях се заглаждат след необяснимата и неочаквана промяна в "алкохолика Адалберт". Нещата се заплитат още повече от любовница на Адалберт, нейният сводник, безнадеждно влюбения в Регина доктор Карстен /тази книга направо гъмжи от доктори!/, завръщането на истинския Адалберт и още какво ли не. Въобще, драмата е пълна!
Въпреки мелодраматичния си сюжет и старомодна проза, книжката всъщност не е лоша. Главите са кратички, диалозите динамични, а действието - на бързи обороти. Героите не предлагат особена дълбочина или оригиналност, но все пак не забравяйте, че романът е от колекцията 31 Забравени любовни романи. Едно време такива неща не са били модерни. Стига да успеете да се отърсите от съмненията доколко един близнак ще прилича толкова на друг - не просто по лице, а и по тяло, походка, мимики, жестове, глас, интонация, навици и т.н., че да заблуди цял чувал народ за дълго време, Близнаци на Михаил Цвик ще ви осигури забавление за няколко часа.

Втората книга, обект на блогърската ми лупа днес, е Дете, родено в четвъртък на Сандра Браун.
По принцип недолюбвам особено Сандра и я чета от дъжд на вятър, та и по-рядко. Тази тънка книжка заема специално място в сърцето ми, защото си я спомням като един от първите любовни романи, които прочетох.
Накратко историята: Ан ще се жени и като всяка луда булка, решава да докара инфаркт на шивачката си, като си уголеми бюста, за да направи подарък-изненада на бъдещия си съпруг. Но за да е изненада, трябва да намери начин да се скрие без никой да разбере причината. И и хрумва нейната близначка Алисън да се престори на нея пред годеника й и неговия кум. Алисън, която няма опит с мъжете, носи очила, непохватна е и старомодна и т.н. неохотно се съгласява. Годеникът, бидейки явно тотален идиот, не успява да се усети, макар "Ан" да му отказва секс. За разлика от приятеля му /кумът/ Спенсър, който веднага усеща нещо нередно в държанието между двама им, хлътва в "годеницата" на най-добрия си приятел и в крайна сметка му признава, защото е един пич и обича честността. Алисън от своя страна също е привлечена от Спенсър, но трябва да се преструва, до момента, в който й изгърмяват бушоните...
След десетилетие - повече или по-малко, няма да си броим годините - ми се струва наивняческа и бърза захарна дъвка за изгладнелия за романтика мозък. В случая, идеална за мен, защото мозъкът ми имаше нужда.
Обемът отново не позволява някаква дълбочина на персонажите, но защо ви е в крайна сметка? Имате комични ситуации, имате разменени близнаци, свенлива девойка и мъж-мечта, имате сексуално напрежение на килограм! Плажно четиво, както му казват. /Между другото, не знам защо плажните четива трябва да се смятат за някакви бози. Някой да ми го обясни./

Ако имате време за губене и искате да си припомните миналото, когато героите не бяха по-сложни от парче кекс, това са книжки за отмора и забавление.