Страници

Translate

вторник, 27 март 2018 г.

Препрочетено:The Backup Boyfriend - River Jaymes

Цялата 2017 г. се оказа напълно без публикации. Това е и хубаво, и лошо. Хубаво, защото бях заета да живея, а не да чета за живота на другите, и лошо защото все по-рядко попадах на история, която да ми задържи вниманието.
Започнах все повече да се връщам към книги, които вече съм чела и които ми гарантират едно добро изживяване между страниците си.

Доктор Алек Джонсън има проблем. С дългогодишния си приятел са скъсали, но професионално все още му се налага да общува с него. Трябва му промяна. Нещо напълно не в обичайния му стил. Като да си купи Харли Дейвидсън.
Дилън Буут е подразнен от пръв поглед, щом пред гаража му спира клиент, който очевидно не разбира нищо от мотори. Но просто не може да остави една такава машина в ръцете на аматьор без да се опита да му помогне. И понеже да помага е в природата му, когато Алек има нужда да покаже на бившия си, че го е преодолял, Дилън се оказва насреща. Резултатът? Дилън се представя за новото му гадже. И нещата от измама, изведнъж става истина...

Едно от нещата, които правят The Backup Boyfriend забавно четиво е остроумните диалози. Алек и Дилън са на пръв поглед противоположности, което е гаранция за  комични ситуации, а второстепенните герои не падат по-долу. Друг голям плюс /поне за мен/ беше лесния и безтурбулентен преход на Дилън спрямо сексуалната му ориентация. Някак радващо е да видиш герой /или човек/, който не прави драми, а приема нещата в движение: "Привличат ме мъже, и какво? Аз съм си същия."
В The Backup Boyfriend няма отрицателни герои, само такива, които търсят начин да са щастливи. Дори Тайлър, бившият на Алек, не е описан така че да бъде мразен от читателя, а Ноа е постоянен източник на забавление.
Книгата се чете лесно и за един ден /ако не и за една вечер/ ще ви предостави забавление и сгряване на сърцето.






четвъртък, 16 юни 2016 г.

A Charm of Magpies Series - K.J. Charles

Поредицата A Charm of Magpies e от малкото попадала ми  в М/М жанра, които се справят с жонглирането на оригинални идеи, интересен свят, химия между главните герои и добър стил на писане.
K.J. Charles е напипала вярната среда. 
Действието се развива в една алтернативна Викторианска Англия, в която магията съществува и открито и не толкова открито се използва. Естествено, мнозина злоупотребяват с нея за користни цели.
Поредицата се състои от три кратки романа  и четири разказа. Ще се спра с кратки резюмета и коментари само за романите. Разказите са един вид бонус, бонбонче за подслаждане, след като основната история вече е прочетена.
 The Magpie Lord  ни среща с Лусиен Вадри /?/, един от малкото английски лордове които съм срещала, който не цепи басма на никого. Изпратен на заточение в Китай от баща си, той няма никакво намерение да се връща в родната земя, докато мистериозната смърт на баща му и брат му не го принуждава. Новият лорд Крейн наследява заедно с титлата и земята, и семейните врагове. След като става ясно, че някой се цели и в него с магически средства, Крейн решава да потърси професионалист.
Стивън Дей има основателна причина да мрази всеки от рода Крейн, но задълженията му като магьоснически полицай /определението е мое/ го задължават да помогне на последната издънка на фамилията. Новият граф се оказва съвсем различен от това, което е очаквал, още повече, че привличането между тях не може да се отрече. /Не че Стивън не опитва да отрича. Жалко, младежо, намираш се в М/М роман!/
Опасностите започват да валят една след друга и Стивън и Крейн ще трябва доста да се помъчат, за да опазят кожите си цели. 
Действието започва ударно и държи с леки отпускания до финала. Крейн и Стивън са интересни и колоритни персонажи. Чувството за (само)ирония на Крейн е радост за душата. А татусите му щяха да са радост за очите, можехме ли да ги видим. Второстепенните герои също дават своя дял историята да те дърпа напред, особено Мерик.
Книга втора A Case of Possession продължава с развитието на взаимоотношенията между Лусиен и Стивън, този път на фона на изнудване, още магически опасности и лични дилеми на Стивън. 
След летящото темпо на първа книга, A Case of Possession определено се влачеше по отношение на скоростта. Ако ги четете една след друга тази разлика определено се усеща. Доста са дразнещи и инфодъмповете в началото /и продължаващи до средата/. Авторката сигурно се е подсигурила, в случай че читателите са позабравили предишната книга. Не е нужно. Моля, не правете повече така!
Крейн губи чувството си за ирония и това е второто голямо оплакване. Ако това е резултата от честите креватни занимания, разреди ги, човек! 
За сметка на това свръхестествените елементи са интересни както винаги, имаме нови обещаващи второстепенни персонажи /Естер!/ и страхотна финална битка.
Flight of Magpies продължава историята на Лусиен и Стивън, като този път магическата заплаха е насочена към полицията в Лондон. Стивън е затрупан до гуша с работа, магьосническият съвет не му дава помощник, а Крейн с право протестира заради страдащите им отношения. Не стига това, ами стар враг се появява на хоризонта и недовършената работа ще трябва да се направи сега. Или нашите двама герои ще свършат по не много приятен начин житейския си път.
Най-накрая имаме освен външен, и вътрешен конфликт между тях! И то конфликт толкова често срещан в една връзка, че злобната усмивка не можах да я сдържа. 
Богатството на магическия свят отново ме изумява, както и въображението на авторката. Финалната битка отново е епична и заслужава да се види на екран. Е, няма да ни огрее, но човек може да се надява.

Като цяло поредицата си струва четенето и я препоръчвам на всеки М/М фен.

сряда, 15 юни 2016 г.

Все още съм жива

Не, не съм се отказала от писането в блога.
Не, не съм спряла да чета.
Просто така се получи, че през последните няколко месеца: а/ не бях чела нищо, което да си заслужава да бъде споделено и б/ не четях много любовни романи по принцип.

I'm back!