Translate

вторник, 19 ноември 2013 г.

Fall Hard - J. L. Merrow

Какво може да стане, ако си харесваш книга според корицата? Да не се лъжем, корицата има своето значение. Нямаше начин да не обърна внимание на този роман, да не прочета анотацията, да не разгърна страниците. А между тях ме чакаше историята:
Преди около година британският докторант / а може би беше професор?/ Пол Ансел претърпява инцидент - с любовника си  Свен падат в исландски водопад. Пол губи любовника и паметта си от цялата година. Сега, връщайки се отново в Исландия, той се опитва да продължи изследването си за викингския герой Егил Скалагримсон и да се върне към нормалния си живот.
Но това се оказва по-трудно, отколкото се предполагал. Колежката му Магс се отнася с него като с крехък порцелан. Студентът Алекс му задава странни и неудобни въпроси. А Виго - пилот на моторница за превоз на туристи, с тяло на съвременен викинг и татуировки, които запленяват Пол, като че ли му е бил нещо повече от просто приятел.
А когато фрагменти от паметта на Пол започват да изплуват, той не е сигурен на кого да вярва и дали не е по-добре да забрави всичко...
Още откакто прочетох романа на Джош  с главен герой с амнезия, намирам за предизвикателно, когато автор захване подобна изтъркана иначе фабула и я превърне в интересно четиво. J. L. Merrow хем успява, хем не съвсем.
Действието се развива в Исландия, един плюс на авторката. Едно от нещата, които ме привлякоха към Fall Hard беше именно нетрадиционният сетинг. Описанията разкриват едно място, което рядко виждаме във филми или книги - гейзерите, вулканичните брегове, водопадите на Исландия. Настроението на книгата напомня на психологически трилър, пълно е със скрито напрежение и всеки момент очакваш неприятна изненада зад ъгъла.
Повествованието се води в първо лице от Пол, ненадежден разказвач, защото знае толкова, колкото и читателя /а понякога и по-малко/. Главната движеща сила е желанието му да разбере какво се крие зад недомлъвките и недоизказаните думи на познатите и приятелите му, да сглоби пъзела от липсващи спомени. За съжаление, околните не са много отзивчиви - защото ако бяха, романът щеше да е къде-къде по-кратък. 
Виго е душичка. Добре, може би трябва да бъда по-подробна. Висок, едър, русокос съвременен викинг с викингски татуировки и сърце от памук /и с брада!/. Чувствата му към Пол са повече от очевидни за читателя /а пък Пол само подозира, слепецът/ и те оставя да се чудиш какво се е случило между тях преди година. Недомислицата от страна на автора/ката е, че не дава достатъчно основание за нежеланието му да разкаже за това на Пол. Впрочем, на корицата  е Виго.
J. L. Merrow отделя солидна част от повествованието на викингските саги и историята на Егил Скалагримсон, използвайки я като паралел за любовния триъгълник Пол-Виго-Свен. Интересен, но според мен не съвсем удачен метод, най-малкото защото се крепи на вманиачената лудост само на един от героите. 
Трябва да призная, че в началото на книгата имаше момент, в който описанията на викингски саги ми дойдоха в повече и за малко да оставя книгата, но преодолях елегантно препятствието и оттам нататък желанието да разбера какво, да му се не види, е станало преди година в живота на Пол, ме водеше напред.
Разбира се, понеже това съм аз, разглезена от толкова Джош Лениън, няма как да не желая една по-стегната история, с повече междуличностно напрежение. Но и така книгата е хубава и заслужава да я прочетете. Дори само заради Виго.