Translate

петък, 25 януари 2013 г.

Me before You - Jojo Moyes

Не знам как да започна това ревю.
Чела съм и други книги с увредени главни герои. По дяволите, харесвам увредените главни герои. Като се започне от Майлс Воркосиган и се стигне до персонажите на Сандра Браун, без да забравяме един-двамата на Josh Lanyon и няколкото други, които няма да спомена.
От къде идва склонността да ги фаворизирам?
1. Може би самата аз съм увредена?
2. Изпитвам нужда да се грижа за увредени?
Трябва да спомена, че не понасям хленчещите болни, така че въпрос № 2 получава негативен отговор. Колкото до първия, физически поне, отговорът е не. Виж, ментално...
Малко по-надолу в постовете можете да видите резюмето, взето от българското издание на Аз преди теб, така че нямам намерение да го повтарям. Днес можете да се отбиете в някоя книжарница и ако се вярва на разпространителите, да си я купите топла-топла от печатницата. Ще се огранича да разкажа за чувствата си към романа на Джоджо Мойс.
Историята се разказва от Луиза /Лу/ Кларк. С малки изключения, нейната гледна точка е основна в повествованието. Близка до сърцето ми героиня, защото е точно като мен. Затворена в малък свят, с малки перспективи и малки очаквания. Докато животът не прави рязък завой и не изпречва на пътя й Уил Трейнър. Уил, водил активен и богат /във всякакъв смисъл/ живот, останал инвалид заради пътен инцидент. След няколко фалстарта, двамата успяват взаимно да променят живота си.
Рекламната кампания на книгата не може да стъпи на малкия пръст на 50 нюанса /не, няма да я оставя на мира/, но Хермес са се постарали подобаващо: статии в dnes.bg, Аз-жената, Woman.bg. Споменаването на Опра Уинфри и хвалбите й за книгата целят засилване на публичното внимание, но доколко това ще стане, не е ясно. Питате се защо. Като изключим почти пълната липса на сексуални сцени, читателската аудитория, понастоящем закопняла/загоряла за еротика, няма да е изкушена да побутне и с пръст книгата. Втората и по-важната причина, е основната тема.
Евтаназията.
Сериозна тема за сериозен размисъл. Не съвсем по вкуса на тийновете, с малки изкючения. Човек не мисли обикновено за неща като смъртта и възможността да се окаже в състояние на трайна неработоспособност. /Ама си личи, че съм учила скоро осигурително право, а?/Още по-малко мисли дали ще иска да живее по такъв начин.  Позицията ми относно евтаназията открай време си е установена - одобрявам я като практика.
Знаете ли колко често виждам инвалиди по улиците? Два-три пъти за три-четири месеца. И да, причината не е, че обществото ни е много здраво или че здравната система е цъфнала и вързала. Причините са много прости. Пари и стълби. Докато четях книгата огледах апартамента и сградата, в която живея. Нямам асансьор. Живея на третия етаж. Някои врати са тесни. Тоалетната - още повече. И се питам какво става зад затворените врати и спуснатите пердета, с хората, които не излизат защото не могат. Но да не задълбавам, че ме заболява главата. Целта на този блог е друга.
Коментарите за Аз преди теб варират, но като цяло са положителни. Моята оценка със сигурност е положителна. Не плаках. Бях тъжна на едни места, на други се разсмивах, но не плаках. Финалът е такъв, какъвто трябва да бъде и нищо не може да ме убеди в противното.
Една читателка бе писала в коментара си в Амазон /ако не се лъжа/, че това не е любовен роман, но е любовна история. Няма по-верни думи. Отивам да си я купя.











четвъртък, 24 януари 2013 г.

Инвазията на еротиката или Как се каляваше стоманата

Понякога стоя и се чудя. Понякога просто се чудя.
Ако не личи от заглавието, уважаеми читателю, представям ви новата еротична супернова и по-точно първата звезда от очаквания звездопад, защото е част от поредица.

Без колебание

Желязото се кове докато е горещо и Бард ентусиазирано яхат новата мода, представяйки ни първа част от нова еротична поредица, имаща претенции не само да почеше сексуалните ни фантазии, но и да задоволи интелектуалните нужди.

Без ограничение

С.Е.К.Р.Е.Т излиза ден по-рано от официалната й премириера на англоезичния пазар. Много сме готини като правим така, нали?

Без страх

Нямам нищо против еротиката, напротив, подкрепям издаването на книги във всички познати жанрове /даже бих лобирала за навлизането на LGBT литература, ако вярвах, че някой ще ме чуе/. Мненията за С.Е.К.Р.Е.Т в сайта на Goodreads са малко противоречиви, но не бих отказала да й хвърля един-два погледа. Ако не друго, любопитството никога не ми е било чуждо.

сряда, 23 януари 2013 г.

Когато две глави забележат новата ГОЛЯМА книга или Как чета мислите на ИК Хермес

Знаете ли колко съм щастлива в момента? Не? Не, ама ще ви кажа!
Най-накрая се случи! Българско издателство набара книга, която едновременно е на върха на популярността, противоречива е и не е боклучава. Знам, това е чудо, нали?
А съвпадението, заради което се изхилих като побъркана - в момента чета въпросната книга в оригинал и се мъча да удължа сладко-горчивата агония.
Въпросната книга /която ще побързам да прочета, за да дам на малобройните си читатели предварителна информация/ е Me before You на Jojo Moyes.
От гърба на корицата на българското издание:


Двадесет и шест годишната Луиза Кларк е обикновено момиче, което харесва обикновения си живот. Лу живее със семейството си в малка къща в провинциално английско градче. Младата жена обожава работата си в местното кафене и ексцентричните дрехи. Тя е доволна от спокойния си живот, възнамерява да се омъжи за дългогодишния си приятел Патрик и да му роди куп деца.
Светът й се преобръща, когато неочаквано загубва работата си. Наред с безпаричието, безработицата я кара да се чувства безполезна. Лу полага неимоверни усилия да си намери нова работа, но няколко седмици във фабрика за обработка на пилета и верига за бързо хранене я довеждат до ръба на отчаянието. Затова, когато й предлагат да стане личен асистент на мъж с увреждания срещу добро заплащане, тя решава да опита.
Тридесет и три годишният Уил Трейнър граби с пълни шепи от живота. Той обожава работата си, предизвикателствата и пътуванията, които непрекъснато му напомнят колко необятен е светът. Произшествие с мотор го приковава към инвалидна количка и превръща дните му в безрадостно съществуване.
Две години по-късно Уил няма представа, че Лу ще стане част от живота му и ще го разтърси из основи. И двамата не подозират, че запознанството им ще ги промени завинаги...

За момента няма да коментирам книгата - възнамерявам да напиша статия, когато я прочета докрай. Корицата на българското издание според мен е чудесна, а червената рокля освен ефектна, има предимството да участва и в самата история. Докато я четях се чудех как ли би било подходящо да се преведе заглавието - буквализмът ми е малко странен, но сега като го виждам върху корицата, като че ли посвиквам с него. Какво остана още да кажа? Едно голямо БРАВО на ИК Хермес и да повлекат крак!

събота, 19 януари 2013 г.

За продажбите, рекламата и известността

Въпреки пълното ми недоумение, някои индивиди очевидно харесват Онази книга /няма нужда да пояснявам, нали?/. Светът е пълен с мистерии, а също така и с подражатели. Но за разлика от бедните /и не толкова бедните, но правещи се на бедни/ нашенски ИК-та, американските издателски къщи имат нужните кинти да направят от всеки що-годе добър роман, приличащ на  Петдесет нюанса, новата сензация.
По нашенски, издателите на Открита пред теб се усетиха, че страстните фенки на Крисчън Грей и Анастейжа няма просто да следят с гладни очи пазара и да грабнат книгата на Силвия Дей още щом видят рекламния банер в сайта на Хеликон. /Всъщност, май вече го няма./ Не, нито пък ще чуят за новия еротичен роман от разлютени дискусии по форумите относно превода. Какво друго им остава, питат се те? Как какво, доброто старо платено съобщение. Класическа реклама.
Дали Силвия Дей ще повтори триумфа /и хейта/, който пожъна Е Л Джеймс, все още не е ясно. Не са ми попадали ревюта на Открита пред теб, нито пък съм я чела. Което, като се замисля,  е повече от показателно.

сряда, 9 януари 2013 г.

Етюд с книги

 Едно упражнение по така нареченото свободно писане /free writing/, вдъхновено от долната снимка и един магазин за стари книги в Пловдив.


Книги.
Стари книги. Нови книги. Книги с разръфани краища на кориците и книги, все още недокоснати от лепкави пръсти. Дебели книги. Малки книжки. Книги на Емилио Салгари, небрежно полегнали до томове на Робърт Джордан, романи на Сандра Браун, пиянски облегнати върху първи том на Граф Монте Кристо. Купчини тук. Купчини там. Изправени и легнали, набутани накриво и с прищипани страници. Книги с етикетче 1 лв. и енциклопедии за човешкото тяло. Книги, натрупани зад вратата. Книги, достигнали до тавана.
Не се диша. Книгите са изсмукали всичкия въздух и са го заменили с мириса на прах и спомени.
Книги, които никой не търси. Списания Фют и книги, които не бихте могли да изровите - но аз виждам в далечния ъгъл един том на Песен за Огън и Лед. Издаде я подаващото се хитро Джордж Р. Р. и размера. Каквото и да си говорим, размерът има значение. Вихър от мечове приятно ляга в ръката ми, но с неохота го връщам на мястото му. Вече го имам.
Сборник разкази на О.Хенри. Имам го. Ядивни гъби на България. Моля?
Очите ми шарят от куп на куп, криволичат заедно с извивките на редиците, кръжат около някоя обещаваща находка, преди да продължат нататък. Искам да се пренеса и да заживея на това място. Но първо ще избия един прозорец, за да не се задуша.
Посягам към платненото гръбче на една книга, твърде древна, за да има заглавие или автор върху него.
- Мога ли да Ви помогна?
Ръката ми трепва и няколко тома събрани съчинения на Елин Пелин се сгромолясват право в отворения кашон с надничащи розови арлекини супер романс.
Продавачът стои и ме гледа с гримаса.
"Страхотно, мисля си, успя да подразниш единствения си водач през лабиринта, а си вътре само от три минути."
Стоя със зяпнала уста, търсейки си извинения и прахът ме задавя.
- Не, аз само така... разглеждам.
- Само така разбутвате, искате да кажете.

сряда, 2 януари 2013 г.

Новогодишни решения

Да пиша.

Нали знаете за американската и въобще западноевропейската традиция на новогодишните решения? Може и ние, българите да правим такива списъци с цели за годината, но някак се съмнявам. Самата аз никога не съм се пробвала, може би защото ми липсва мотивация, а да се провалиш пред самия себе си е като да загубиш каквато илюзия за самоуважение ти е останала.
Това е моето новогодишно решение. Този пост. В този блог.
Надявам се да му придам сила като го посадя в призрачната градина на мрежата. Поставям си за цел всеки месец да публикувам /пак тук/ по нещо от това, което съм написала, каквото и да е то. Дори да е тотална глупост, като списък с покупки.