Translate

понеделник, 24 март 2014 г.

Препрочетено: Порочна невинност - Нора Робъртс

Наистина ли това е първата ми публикация за баба Нора? Нора Робъртс ми беше фаворитка толкова дълго време, че е странно как не съм писала за нея.
И още време можеше да мине, ако снощи не бях хванала късен филм по AXN, наречен Плътска невинност. Надписът на английски веднага ме осветли, че става въпрос за филм по книга на Нора и надписът с името й не закъсня. Още преди филмът да е свършил, едната ми ръка посягаше към книгата, за да си припомня всичко.
Уморена от безкрайните турнета и слава, изживяла дълбоко любовно разочарование, известната цигуларка Каролайн Уейвърли търси спокойствие и сигурност в родната къща на майка си в градчето Инъсънс. Но спокойствието ще се окаже измамно като блатото, в което потъват жертвите на тайнствения убиец... А очарователния Тъкър Лонгстрийт непрекъснато смущава душевния й покой.
Порочна невинност е класическа Нора в най-добрите й години. Малко забутано градче в Мисисипи, сериен убиец, героиня с разклатени нерви, южняшки герой богаташ /да не забравяме красавец/. Повествованието е изпълнено с второстепенни герои, всеки малко или повече интересен и със своя индивидуалност. От тук идва и един от проблемите на филма - голяма част от книгата е отрязана, за да може да се побере в час и половина екранно време, действието беше накъсано, сцените нямаха никакъв преход помежду си и докато книгата се лее в бавния ритъм на Юга, филмът героично се дъни в опитите си да докара някакъв съспенс.
Каролайн е от онези героини, които неизменно печелят симпатиите на читателите. Талантлива без да е горделива, чувствителна без да е лигла, неуверена в себе си, но с достатъчно гръбнак, за да държи револвер, че и да стреля с него, ако е нужно.
Тъкър е градският сваляч със златно сърце - изречено с цялата любов на света, ако трябва да цитирам един телевизионен герой. Всъщност това е маската, която виждат всички - първоначално дори Каролайн, докато не решава да го опознае. Бихме останали с впечатление, че е повърхностен безделник, ако авторката не ни бе показала компетентността, състраданието и дълбоката му обич към семейството.
Нора Робъртс отново поставя декора сред забутано градче на ма**ата си, където всички се познават и всеки има скелет в гардероба. Сигурно защото самата тя живее в малък град и всичко й е до болка познато. Можеше да стане досадно, ако героите не бяха толкова симпатични. Второстепенните персонажи също бяха на ниво, особено Сай и Лулу. В книгата определено се усеща полъх на 80-90те и не само преводът и бележките под линия ще ви наведат на тази мисъл. Във филмовата версия съзнателно са избегнали това и са направили сетинга малко по-универсален. Е, определено си струваше да видя Колин Егълсфийлд по бански, ако не друго :).
Преди известно време си направих труда да изровя годините на публикуване на романите на Нора, които харесвам най-много. Мисля че размишлявах дали един писател може да се изхаби, да промени нещо неуловимо за мен - читателя и в последствие вече да не носи същата привлекателност. Та, проучването ми показа, че с малки изключения, от книгите на Нора, публикувани между 1989 до 2000 г. има най-много мои любими. Няма нужда да казвам, че сега Нора отдавна не ми е любимка и нямам никакво желание да захващам нова нейна книга, колкото и суперлативи да се сипят за нея. Точно по пладне заби последния пирон,  а Когато ангелите плачат циментира решимостта ми.
Ако обаче ви се прииска да се разтушите с малко Нора, а не знаете към коя от дългия списък с романи да посегнете, Порочна невинност не е лошо начало.

четвъртък, 20 март 2014 г.

Честит Международен ден на щастието!

Честита ви пролет и честит ден на щастието!
Често се чудя какво точно е щастие. Дали онези пърхащи пеперуди на удоволствие физическо и душевно е щастие. Мисля, че да.
Щастлива съм, когато успея да намеря книгата, която съм търсила в продължение на много време.
Щастлива съм, когато мина под клоните на цъфнало дръвче и белите му симетрични цветове ми се усмихнат.
Щастлива съм, когато видя кълвач /случи се вчера/ да почуква ентусиазирано.
Щастлива съм, когато книгата която чета, ми доставя удоволствие.
Синьото небе ме прави щастлива, малките жестове и големите думи в песните ме карат да се усмихвам.
Довечера може да плача. Но съм щастлива. Сега.

вторник, 18 март 2014 г.

The Elegant Corpse - AM Riley

Отдавна не ми се беше случвало да прочета бързо книга. А още по-отдавна да съм екзалтирана /не защото книгата беше гениална/, а просто ей така, от самото удоволствие от четенето. От друга страна снощи имаше пълнолуние и сигурно то е отговорно за екзалтацията, довела и до вълна от лоша поезия...
Както и да е. За The Elegant Corpse ми беше думата. И за БДСМ.
Роджър Корсо, детектив в отдел Убийства и Доминатор се връща в дома си след отсъствие и намира в дневната си мумифициран труп с давност от 10+ години. Това нямаше да е толкова зле, ако в едната си ръка не стискаше камшик, предизвикващ неприятни асоциации с БДСМ начина му на живот. Шон Уилямс, нахаканият брат на жертвата също не допринася за душевния му покой, меси се в разследването, нарушава равновесието му, предизвиква го.
Когато труповете започват да се появяват, става ясно, че си имат работа със сериен убиец, нацелващ Подчиняващи се /сори за ужасния превод, не знам как е прието да се нарича Submissive/ и явно е някой от миналото на Роджър.
The Elegant Corpse е БДСМ роман, който за мое щастие, има сюжет, включващ и друго освен kinky секс. Това е по-скоро полицейски роман и макар кримката да не е идеална - намирам мотивацията на убиеца за неясна и напълно недостатъчна като описание, е освежаващо да не четеш единствено за секс. По-уморително е, отколкото човек може да си представи.
В началото почти бях готова да отпиша романа и AM Riley не ми беше симпатична като писателка. Защо ли, защото действията на Роджър биваха описвани до най-малки подробности, без каквито и да било емоции или душевни състояния. Продължих да чета, само защото ми се стори по-скоро симптом, а не писателски недъг. По едно време си помислих, че ако Патрик Джейн от Менталистът беше герой в роман, това можеше и да е неговото поведение. До някъде.
Роджър Корсо определено има Обсесивно компулсивно разстройсво /то кой ли няма, начиная с мен/ и срещата му с нервно ръкомахащия, гризящ си палеца, импулсивен и на моменти безразсъден Шон Уилямс е като откровение. За читателя. И за тях двамата, но на по-късен етап.
Шон е пълната противоположност на Роджър. Освен това е и по-млад от него с... не знам с колко, не можах да изчисля. Колкото повече Роджър се дърпа, толкова е по-привлечен Шон.
За хората, които се тревожат от секс сцените, е, БДСМ не са за всеки. Но широката публика преглътна Петдесетте нюанса боза, а тук елементът е слабо засегнат. В някои ревюта на книгата хвалят доброто психологическо представяне на БДСМ - вярно, има нещо такова, но не в дълбочина.
Второстепенните герои са по-скоро като стръкчета магданоз в чинията с основното /какво сравнение само!/. С изключение на Мери Ан /май така й беше името?/ - партньорката на Роджър от участъка. Жената е злато.
AM Riley щеше да ме спечели още повече, ако беше въвела конфликт между главните герои - споровете и неразбирането не се броят. Външният конфликт с убиеца не ми беше достатъчен, исках сблъсък на мотиви, ценности и цели между Шон и Роджър.
Въпреки това пробвайте романа. Не е за изхвърляне и определено си заслужава.

вторник, 4 март 2014 г.

Ти срещу мен - Джени Даунам

Пристъпвам към тийн книгите с особени резерви. Понякога оставам приятно изненадана, друг път не толкова приятно. Конкретният случай с Ти срещу мен на Джени Даунам е нещо по средата.
Резюмето от гърба на корицата:
Ако някой нарани сестра ти и ти си истински мъж, няма ли да искаш да отмъстиш? Ако брат ти е обвинен в ужасно престъпление, но твърди, че е невинен, няма ли да му повярваш?
Светът на Майки започва да се разпада, когато сестра му казва, че е изнасилена. 
Животът на Ели се превръща в ад, когато срещу нейния брат е повдигнато обвинение в изнасилване. 
Звучи много добре на първо четене, нали? Очакваш нещо силно и може би сърцераздирателно. Не съм чела бестселъра "Преди да умра" на авторката, но Ти срещу мен ме остави по-скоро с чувство за нереализиран потенциал.
Основният конфликт в книгата е сблъсъкът между лоялността към семейството и любовта към някого, който е от противниковата страна. С две думи вкратце и без увъртания - по-малката сестра на Майки е изнасилена от по-големия брат на Ели. Трагедия е и за двете семейства, и повествованието разкрива колко болезнено е за всички засегнати страни. Семейството на Ели е богато и се очаква мастития адвокат да измъкне брат й от присъда. Съответно семейството на Майки не само че е бедно, но майка му е алкохоличка. Майки иска да отмъсти. Ели отчаяно се опитва да се самоубеди, че брат й е невинен. И някъде по средата двамата се влюбват.
Главните герои Майки и Ели /трябваше да си припомня имената им, което е достатъчно показателно/ не успяха да оживеят от страниците, нито да почувствам някаква емоционална връзка с тях. Чак по средата на романа започнаха да ми стават интересни. Любовната им история беше претупана и недоизпипана и съвсем не мога да повярвам - а съм вярвала в какво ли не - че са се влюбили за толкова кратко време.
Много по-интересни образи ми бяха бащата и майката на Ели. Бащата защитава сина си и отказва да види истината и влиза в конфликт с дъщеря си и жена си. Майката е разкъсана между образа на сина, който е израснал пред очите й и непознатият, извършил немислим акт на насилие.
Други ревюта определят Ти срещу мен като откровен, смел, провокативен. Да, темата е сериозна и тъкмо за това не мога да простя някак повърхностното повествование и хаотичното поведение на главните герои.
Не знам дали ще посегна към друга книга на Джени Даунам. Може и да й дам още един шанс. След време.