Translate

петък, 19 август 2011 г.

Изкушение с дъх на лимони - Антъни Капела






Да не кажете, че пиша само за непреведени книги, ето.
Всъщност, не съм убедена, че това може да се класифицира като любовен роман, доколкото със същия успех би било подходящо да се оприличи просто като съвременен. Но пък има любов, така че знае ли човек.

Селце в подножието на Везувий, 1944 г

Ливия Пертини е прочута не само с красотата си, но и с готварските си умения в местната osteria. Тя е щастливо омъжена, но Втората световна война разрушава всичко, което е обичала. Младата жена разбира, че съпругът й е загинал на фронта. Притисната от обстоятелства, трябва да замине и да потърси работа в Неапол. Няма никаква идея какво ще стане с живота й…

Окупираният от силите на съюзниците Неапол, 1944 г.

Капитан Джеймс Гулд пристига в опустошения от бомбардировките град, където процъфтяват черният пазар, венерическите заболявания и корупцията, а момичетата се продават за парче хляб и одеало. Задачата на Гулд е да възстанови реда в града и най-вече – да спре „епидемията“ от бракове на британски войници с местни момичета…

Джеймс Гулд наема Ливия за готвач и много скоро е очарован и изкушен не само от нейните великолепни ястия…

Трудно ми е да намеря думи за тази книга. Може би защото я завърших днес и побързах да пиша ревю, може би защото е толкова много неща. Ще започна от корицата. Не знам какво ги е прихванало издателство Кръгозор, че да изтипосат главата на момичето в десния ъгъл. Мога да преглътна факта, че са имали на разположение една перфектно отговаряща на духа и сюжета на книгата корица /виж дясната/ и съзнателно са я пренебрегнали. Бих могла да понеса настоящата нашенска корица на пейзажа - той си е подходящ - но не и момичето. Моля ви се! Знам, че съм мрънкало и сноб в това отношение, но малко мярка, хора!

Любовните истории в книгата са две - тази на Ливия и Джеймс и тази на всеки от тях с италианската кухня. Още преди да се влюби в Ливия, Джеймс се влюбва в храната, която приготвя тя за него. Има нещо магическо във всички изброени имена на ястията, на продуктите, на начина по който се готви - почти ти се иска да скочиш в страниците и, понеже не успяваш, скачаш в собствения си хладилник. Уви, не е същото. Аз отдавна съм изкушена от италианската кухня, италианския език и въобще от Италия и не ми беше трудно да се влюбя в този аспект от книгата.

Я всеки да се замисли - в колко любовни романа мъжът е на 22 години? А в колко е сексуално неопитен? Джеймс освен това е и наивен идеалист, когато пристига в окупиран Неапол. Първата ми мисъл при споменаването на възрастта му бе, че е болезнено, отчайващо млад на фона на една война, в която всеки бързо пораства. Ливия е съвършено негово допълнение - земна, практична, но достатъчно идеалистка, за да го оцени по достойнство. Войната я е оставила отвратена от окупационните войски, които вместо техни спасители, са станали още едни грабители. А фактът, че Джеймс не е такъв, за какъвто го смята, само я разгневява и обърква.

"Празният стомах не прощава никому", както казва един от героите в книгата. Джеймс бързо се превръща от обикновено оръдие на командирите си, което просто спазва заповеди, в един от малкото, които успяват да следват собсвената си съвест и състрадание. С други думи, това беше завоалиран и начин да кажа, че вместо да спре браковете на английските войници за италиански момичета, той щедро ги насърчава.

Това е едновременно хумористична и сериозна книга. Като се замисля, не би било правилно да има само трагедии и ужас по време на война - хората все още са си хора, италианците пък - най-вече. Усилията на Джеймс да ги разбере ще ви разсмеят, осъзнаването че не можем да си представим ужаса на войната ще ви накара да се замислите.

Ако пък не, запомнете че кайсиите са най-хубави в подножието на Везувий, лимоните с дебела кора от Амалфи са най-сладки, а грапа не отстъпва на френския коняк.

Да (не) избираш книгата по корицата или колко вида корици се намират на пазара


Категория 1 Шаржирани/хумористични корици
Не стават за всяка книга, но улавят духа й, могат да сътворят чудеса във въображението на потенциалния читател.
Категория 2 Пейзажни корици/снимка на интериор или екстериор
И изумително изящни, и фрапантно неподходящи, всичко е въпрос на познаване съдържанието на книгата.



Категория 3 Абстрактни фигури/символи
Тук нещата са смесени - има добри, има и лоши попадения, според естетическите ви претенции.

Категория 4 Женска /в повечето случаи/ глава и произволен фон
Издателство Хермес напоследък използват подобна тенденция, не знам защо са решили, че е привлекателна. Сори, хора, не е. Изглежда като кръпка и е неподходящо. Наскоро издадената Опасни тайни на Джейн Ан Кренц ? - просто не разбирам кой е художника на кориците им.

Категория 5 Фигура на жена/мъж или част от тялото им
Може би едни от кориците, които залагат на богатството и хармонията на цветовете, изяществото/привлекателността на външния вид и въобще събуждането на любопитството на читателя. Едни от най-красивите са в тази категория.





Категория 6 Нашите герои са в прегръдките си
Родният пазар няма навика да избира най-красивите от този тип - долният случай е изключение, но пък не са пропуснали да изрежат оригиналната корица и да я лепнат на фон от жълти... рози?, който не възприемам.




Категория 7
Страстната-прегръдка-на двама-страстни-влюбени-в неудобна-но все пак страстна-поза. Позната в англоезичния свят като bodice ripper.
И понеже една снимка е по-красноречива от хиляда думи:



Подобни корици ме карат само да въртя очи и мислено да крещя "Не го искам тоя Фабио!". Старата генерация любовни романи масово бяха с такъв фасон, издателство Ирис все още използва подобни излязли от мода сценки, макар вече и те да са преорентирани повече към предходната категория, да благодарим на здравия им разум.

Много обичам да браузя - на живо в книжарници или само от монитора. Обикновено процесът ми на зарибяване по някоя книга /за която нямам предварително инфо/ протича по следния начин: харесвам корица-обръщам книгата и чета резюмето-харесвам резюмето и разгръщам произволна страница-харесвам прочетено и чета още някоя произволна страница-чета още ако се налага-купувам ако съм зарибена.
Процесът може да продължи от няколко минути до половин час, понякога и повече от един ден, ако се колебая /а аз се колебая прекалено/, но всичко започва с корицата. Най-важният, ключовият момент. Нулевият километър.
Издатели, вземете си поука - обръщайте внимание на външният вид. Знаем, важно е съдържанието, но никой няма да го прочете, ако корицата не ни хареса поне малко.



вторник, 9 август 2011 г.

Anna and the French Kiss - Stephanie Perkins


Знаете ли какъв е най-големият проблем на българските издателства? Че няма да издадат тази книга. Дано да греша.
Ок, Anna and the French Kiss е тийнейджърски роман. Това първо. От само себе си се разбира, че този факт влече след себе си някакви очаквания за книгата и води лееко встрани от любовните романи - сещате се, няма секс. Не че имам против любовните романи без горещи сцени, но в днешно време, да не се лъжем, очакваме да ги има сред страниците.
И така, след като изясних този въпрос, нека минем към резюмето:
Анна Олифант очаква с нетърпение последната година от гимназията в Атланта, където има страхотна работа и лоялна най-добра приятелка. Освен това си пада по едно момче и нещата могат да прерастнат в нещо повече. Затова съвсем не е очарована, когато баща й я изпраща в пансион в Париж /защо не съм на нейно място.../. Е, нещастието й трае до момента, в който се запознава с Етиен Сейнт Клер. Умен, очарователен, привлекателен, Етиен има всичко - включително и сериозно гадже.
Но това е Градът на светлините и всичко може да се случи. А Анна има усещането, че между нея и Етиен има нещо отвъд обикновеното приятелство.
Някои изпитват антипатия към герои с френски имена. Не знам защо. Обзалагам се, че ще си променят мнението ако им кажа, че Етиен Сейнт Клер има английски акцент. Бидейки тийн роман и тук главната интрига включва любовни триъгълници, четириъгълници и други многоъгълници. Но не се тревожете, ако не си падате по такива изпълнения. Ще ви хареса, можете да ми се доверите.
В тийн романите, които напоследък са само фентъзи, хорър или някаква друга форма, любовните триъгълници обикновено включват момичето, доброто момче и лошото момче. Момичето избира лошото момче. Е, тук не е така. Тук няма лошо момче.
Винаги съм мислила, че момичето избира лошото момче, защото доброто е твърде обикновено и безинтересно - и в повечето случаи наистина авторките обрисуват тези си герои по начин, който ги прави скучни. Етиен Сейнт Клер е всичко друго, но не и скучен - е, на мен не ми беше скучен, някои може да имат други виждания по въпроса. Тогава ми го оставяте на меееен!
Веднъж започнах ли да чета книгата, Париж оживя. Не мисля, че има момиче, което да не мечтае да отиде в Париж. А когато отиде, да не мечтае да се върне там. Щях да зарева, докато четях как Анна открива Париж. Искам и аз да застана на нулевия километър пред Нотр Дам, да си направя пикник в Пер Лашез на Хелоуин, да ям пасти във френска сладкарница, да се разхождам в Люксембургската градина и да правя хилядите други неща, които ми се наложи само да чета.
Stephanie Perkins е свършила страхотна работа с тази книга. Написана е в първо лице /както повечето тийн четива, вече свикнахме/ и Анна е забавен разказвач. Ще я обикнете и ще й завидите. Ще й пожелавате успех. Ще я подкрепяте. Ще искате да сте на нейно място.
Не може да не прочетете тази книга. Просто не може. Даже да сте пораснали и да не чувствате, че това е книга за вас, опитайте. Всяка жена е просто момиче, а всяко момиче иска Париж.