Translate

сряда, 12 юни 2013 г.

Sex, Lies and Celluloid - Chris Owen and Jodi Payne

Събирам вътрешни сили за един пост, който отлагам дълго време. Обещала съм си го, но трябва първо да направя едно повторно четене на въпросните творби, а емоционално не съм готова.
Както и да е.
Докато стана готова, този блог за любовни романи не може да бездейства. Sex, Lies and Celluloid на Крис Оуен и Джоди Пейн е на ред.
Частен детектив Шон Мълин е свикнал да шпионира. Когато съпругата на местен политик го наема да следи съпруга й заради подозренията си, че е таен наркоман, Шон не очаква кой знае какво от задачата. Разбира се, това е преди да види въпросния съпруг. Даниел Бринт се оказва не прикрит наркоман, а прикрит гей, уреждащ си системни срещи с мъже. Но това не е и половин проблем. Проблемът е, че Шон се оказва привлечен от него. И колкото повече научава за Даниел и за живота му, толкова повече хлътва. А след срещата помежду им, нещата тръгват в единствената възможна посока - казано по български, в кереча. В това време съпругата също не си губи времето и тайните нарастват двойно. Единствено истината ще ги освободи, но първо ще предизвика скандална сензация.
Най-хубавото в този роман е напрежението. Крис Оуен и Джоди Пейн го поддържат през по-голямата част от романа и непрестанното чувство, че аха и двойната игра на Шон ще се разкрие те кара да препускаш напред, поглъщайки още и още. Еротичните сцени също помагат :) Лошото е, че в мига, в който Даниел научава кой всъщност е Шон, същото това чудесно напрежение рязко спада и имах малък проблем с преглъщането на начина, по който бе разрешена ситуацията. Но да речем, бял кахър. След това действието отново е достатъчно бързо, за да компенсира загубата на инерция. Диалозите са непрестанно забавни, а героите чепати.
Има нещо трогателно в образите и на Даниел, и на Шон. И макар по презумпция да трябва да симпатизирам повече на Даниел /бидейки обвързан в брак без любов или каквото и да било доверие, принуден да се крие и т.н./, аз намирам образа на Шон за много по-трогателен. Може би защото виждаме през неговите очи и разказът е от първо лице. Знам, някои хора недолюбват първото лице и с право - ако не е написано кадърно си е същински кошмар. Но в ръцете на професионалист... всичко изглежда по друг начин.
В крайна сметка това не е разказ, пълен с болка и напрежение, който ти оставя рани в сърцето и те кара да плачеш. Въпреки тайните и измамите, романът има изключителна позитивна и жизнерадостна същност и е пълен с хумор. Краят все пак е трогателен - поне за мен. Може би Шон ми влезе под кожата повече, отколкото предполагах.

понеделник, 10 юни 2013 г.

Аз бях тук


Има един определен момент в живота на всеки. Моментът, в който осъзнаваш колко време е минало и какво си постигнал до сега. Момент, когато взимаш решение и се надяваш, молиш и умоляваш да промениш нещата, да намериш смисъл. Да остане нещо след теб. С други думи, стигнах т.нар. dark night of the soul . И нямаше нищо общо с побеляващата ми коса. Честно.
Понеже това е блог за любовни романи, а не за лични излияния, няма да се разпростирам. Ще кажа само, че се надявам волята ми да не се пречупи, а мотивацията ми да не изчезне. И да мога да се похваля след време.
Междувременно има още много любовни романи за четене и ревюиране, още много автори за откриване. Лятото едва сега започва и макар да е време за мързел и отпуски, то е и времето да си вземеш книжка на плажа/под сянката на кестена и да се отпуснеш в прегръдките на почивката.