Translate

вторник, 26 юни 2012 г.

Magic Mansion - Jordan Castillo Price

Ново ревю толкова скоро? Трябва да обърна нещо. Опа, не пълната чаша...
Мина повече от месец откакто прочетох тази книга заедно с няколко други, но чак сега сколасвам. Ще има и още и още, и още закъснели ревюта. Може би. Освен ако не ме домързи престъпно много.
Както и да е, за днешната книга може да се говори много, но не се чувствам особено разговорлива. Ето официалното резюме:
Професор Джон Топаз е уморен да отклонява съветите на агента си, че е най-добре да се пенсионира във Вегас, където на магьосниците /сиреч илзионистите/  им е по-лесно да си намерят работа.
Кариерата на Рикардо Харт е потънала толкова много, че му се налага да изпълнява номера на ергенски партита /или женският им еквивалент, не се сещам за наименованието/.
Но кастинг за новото риалити шоу Имението на магията може да промени всичко...
Jordan Castillo Price е известна като авторка на М/М романи - романи с герои хомосексуални мъже за непросветените - така че можете да очаквате романтична линия и в тази книга. Другото, с което е известна е, че винаги включва паранормален или фантастичен елемент.
Но нека това не ви притеснява. Защото центърът на историята е риалити телевизията. И тъй като от тази авторка не очаквам нищо повече от креативност и интересни идеи, тук тя блесва.
Гледала съм няколко сезона на американския Сървайвър, гледала съм и все още гледам американския MasterChef / Гордън Рамзи rocks!/ и може да се каже, че съм наясно как се манипулира публика.  Magic Mansion обаче ми даде един съвсем нов поглед - погледът на сценаристите и режисьорите. Удивително. Целенасочена редакция на снимков материал, целенасочен избор на музика, целенасочена изкуствено създадена интрига. Риалитито е толкова реално, колкото фокусите на илюзионистите.
Вече гледам по различен начин риалити програмите.Хващам нарочната драматична музика, хващам малките грешки в монтажа.
Сега за героите. Имаме дванадесет /?/ участника, всеки достатъчно колоритен, така че да не ги объркате. Имаме изтормозените режисьори с тяхната цинична представа за живота. Имаме най-сетне и централната ни двойка. Рядко в съвременен роман виждаме възрастова разлика по-голяма от осем години, аз поне не се сещам. Джон е на петдесет и кусур, а Рикардо - около тридесет. И това не е проблем за никого от тях! Няма драма! Йей!
Принудена съм да призная леката недостатъчност на любовната история помежду им, но пък не мисля, че тя е фокусът на книгата. Фокусът е идентичността. Да успееш да бъдеш себе си въпреки удобството или обстоятелствата, или режисьорите, за които сексуалната ти ориентация не е удобна.
Фантастичният елемент е достатъчно слабо загатнат, че да не дразни хората, които не го харесват по принцип, но и достатъчно интересен, за да заинтригува онези, които копнеят за паранормално.
Второто, с което Magic Mansion е удивителна, е формата. Първоначално е била пусната като сериен роман, точно като от времето на Александър Дюма. И също като в риалити, читателите са гласували кой да отпадне и кой да остане в играта. Още веднъж: Йей! Само заради това ми се ще да стисна ръката на Jordan Castillo Price.
Препоръчвам на всички.

неделя, 24 юни 2012 г.

Императрицата на сладоледа - Антъни Капела


Рядко публикувам мнението си за книга, ако нямам намерение да я препоръчам. Като казвам рядко, имам предвид почти никога. Тази книга няма да направи изключение, защото не е точно слаба. Не е точно разочароваща. Просто не е това, което очаквах.
За добро и за лошо.
1670 г., Версай. Случайността ще преплете съдбите на майстора на сладолед Карло Демирко и придворната дама Луиз дьо Керуал. Забъркани в свят на дипломция, интриги и борба за власт, те ще преследват собствените си интереси, честта на Франция и желанието да успеят. Луиз ще стане метреса на краля на Англия, Чарлз II, негов съветник, негов министър. Карло ще открие, че преследването на една любов няма да го доближи до нея, колкото и да са съвършени сладоледите му.
За жалост, Антъни Капела се е отдалечил от литературната  ниша на food style novel /терминът си го измислих/ и се впуска в историческата нишка. Това е усещане, което се стовари като чук още в началото на романа и доведе до разочарование. После се нагодих, знаех какво да очаквам. Знаех какво няма да намеря. И като исторически роман Императрицата на сладоледа е успешна книга. Не брилиантна. Не лоша. Успешна.
Но аз тъгувах. В Ако искаш да си легнеш с мен... сготви ми! храната беше самостоятелен герой /ако и всички останали да бяха плоски като чинии/, а в Изкушение с дъх на лимони храната беше чувствено изживяване, то тук е сведена до... ами обикновено описание на процеса на производство. Вярно, началото на всяка глава започва с кратка рецепта за сорбе - симпатично, но крайно недостатъчно, като се има предвид какво сме виждали в предишните книги на Антъни Капела.
Второто разочарование дойде, когато стана ясно, че героите няма да имат любовна връзка. Или по-точно, взаимна романтична връзка. Както ме въведе към това логично заблуждение? Може би съвсем неуместния слоган на корицата: Тялото й принадлежеше на краля. Но кой щеше да разтопи сърцето й? Сърцето на Луиз си остана неразтопено, това мога да ви уверя. Карло, от друга страна, прекарва години в опити да го спечели, докато накрая не признава истината. Признавам я и аз - тази книга трябва да се чете като исторически роман и това трябва да е записано с големи букви.
Преводът беше общо взето добър, някъде се мяркаха думи, неподходящи за епохата, но като че ли такива недоглеждания са неизбежни. А сред всичкото това разочарование, имаше няколко абзаца, които наистина показват, че у Антъни има потенциал за нещо по-добро. Много по-добро.
И ако една книга мери успеха си по това дали е накарала читателя да се пренесе в действието и да почувства атмосферата на епохата, то Императрицата на сладоледа е успешна. Просто ми се искаше да усетя и топящия се сладолед от бели ягоди върху езика си.

петък, 15 юни 2012 г.

Captive Prince - S.U. Pacat

Нека ви кажа едно.
Шансът да започна да чета книга, която все още е в процес на писане и финалът й не се вижда в обозримото бъдеще доскоро беше равен на по-малко от нула.
Никога не казвай никога, защото човекът е животно непостоянно и изменчиви са навиците му.
Историята вкратце, ама наистина вкратце: Принц Дамианос е законният наследник на престола в бащиното си кралство, но неговият полубрат  заграбва властта след смъртта на баща им и Дамианос е заловен и продаден като сексуален роб под името Деймън във вражеска страна.
Това резюме стои в началото на всяка нова глава. Този шаблонен сюжет, да, шаблонен си е, не ми вдъхна доверие и в началото бях повече от скептична. Бяха ми нужни две глави, за да се уверя, че този автор/ка знае какво прави и мога да се насладя на историята без да ме нападне от засада някой недомислен литературен похват.
Историята е разказана от гледна точка на Деймън в първо лице. Това дава възможност да се запознаем заедно с него с чудатостите на непознатата страна и оправдава възможните инфодъмпове - не че съм забелязала, ако е имало такива. Светът може да мине за фентъзи, но поради липса на дори едно фантастично елементче, този етикет не ми е съвсем подходящ. За мен представлява по-скоро алтернативна история на Византия /може би/, в която почти всички герои са хомосексуални. Осъзнавам, че за някои от вас това би било проблем. Но за разлика от гей любовните романи, които досега съм ревюирала, тази книга не попада в критериите за жанра. Всъщност не попада в критериите за нито един жанр.
Обикновено влючвам по една дума и за героите. Деймън е до известна степен идеализиран и когато магията на действието отмине може и да осъзнаете, че е малко твърде създаден по шаблон. Истинското бижу в историята са отрицателните герои. Или по-точно казано, сивите герои. Колкото по-объркани, сложни, чепати и интригантстващи са Лорент, Никаисе /дали така се произнася?/ и Аимерик, толкова повече ги харесвам. Разбира се, имаме и един истински тъмен герой, защото всяка история трябва да си има злодей.
S.U. Pacat е псевдоним на автор/ка със незнаен произход, но очевиден талант. Феновете, които е насъбрала не са единствената индикация. Фактът, че скоро некомерсиалният й онлайн роман ще се превърне в завършен литературен продукт с баркод и цена, може само да покаже как някои издателства не си губят времето.
Captive Prince е  писан в реално време. Започнах да го следя съвсем наскоро и съм от щастливците, защото две трети от него е готов. /Приемам го като книга от три части, остава в бъдеще да запазя в паметта си многобройните събития от първите две и да се насладя на третата./
Както вече изтъкнах, за първи път ми е да чета некомерсиална проза. Много добре знам поговорката за зъбите на харизания кон и подходих със занижени очаквания към книгата. Мислех, че ще е аматьорска, героите ще са плоски, действието мудно и разпокъсано, интригата - шаблонна. Толкова се радвам, че не се оказах права.
Препоръчвам на всеки, който си пада по интриги, исторически сетинг, хомоеротика, неочаквани обрати, опасности, тайни и борба за власт.