С думи прости ето за какво иде реч: Ели Забравихкояси работи във фармацевтична компания и открива, че учените извършват нелегални експерименти, смесвайки човешка с животинска ДНК и създават нов биологичен вид - така наречените Нови видове. Тя се влюбва в едно от тези същества - Фюри и е готова да направи всичко по силите си, за да го спаси. Фюри е прекарал живота си в килия, окован и малтретиран. Единствената жена, на която си позволява да се довери - Ели, го предава. Заклева се да й отмъсти, но когато му се предоставя възможност да убие малката човешка жена, убийството е последното за което мисли. Ели се стреми да му покаже какво значи да обичаш.. но да обичаш Фюри е едно, да го укротиш - съвсем друго.
Много ми се искаше да харесам тази книга. Или да я намразя. За съжаление, тя не предизвика никакви силни чувства у мен - което според мен е показателно колко зле са всъщност нещата.
По принцип мога да харесам крайно мачо мъжки образи ако ме хванат в правилното настроение и образът е добре изграден. Фюри, както личи от заглавието, трябва да е центърът на историята. Характерът му трябва да се запознае интимно с читателя и да се влюбим в него, силно и неспасяемо. За съжаление, не мога да кажа, че го харесвам. Много исках, защото наранените, увредени герои са ми слабост. Не се получи. Нито животинското му поведение ми се видя впечатляващо, нито успях да почувствам прехода от привличане - предателство - приличане - любов. Съжалявам.
Ели ми беше също толкова нелогична. Мога да разбера плътското желание, което изпитва, но как успява да мутира в любов остава неясно за мен. Да не споменаваме факта, че за любов се споменава още във втора глава - когато двамата нямат достатъчно екранно време заедно, така че читателят не бива убеден как е станало това и в съзнанието остава една голяма чуденка.
Сега за еротиката. Много читателки не я харесват, други напротив. Всекиму своето, както се казва. Като поджанр на любовните романи, еротичните истории имат за цел да възбудят читателя, не непременно сексуално. Една любовна/секс/еротична сцена се пише изключително трудно и който не вярва, може да пробва. Негативен пример ми дава със съжаление настоящата книга на Лорън Донър, чиито еротични сцени ме карат да въртя очи и да се прозявам. Но да приемем за целите на спора, че грешката е в мен и възхвалите на повечето читателки на заслужени. Не, даже и за целите на спора не мога да се съглася, съжалявам. Да се връщам и да препрочитам някое изречение, за да осъзная как са разположени крайниците и кое къде отива никога не прави добро впечатление на читателя.
И макар еротиката да разчита на твърдия натурализъм, все пак аудиторията й е женска. А както пишеше някъде, най-ерогенната точка на жените е мозъкът, сиреч въображението. Би било добре Лорън Донър да беше включила и елементи от възприятията на героите, а не механично да описва действията. И не, изрази от типа:
Младата жена преживя интензивно удоволствие.не се броят. Много ви се моля.
Ще си помисля дали да продължа с Лорън Донър и другите книги от поредицата на Новите видове. Колкото да проверя дали се подобрява.
Няма коментари:
Публикуване на коментар