Translate

вторник, 29 октомври 2013 г.

Препрочетено: Сърце на жена - Лори Фостър

Напоследък нямам почти никакво желание да захващам нови книги. Е, може и да имам от снощи. Винаги в такива случаи се обръщам към нещо познато, но отчасти забравено. Нещо, което съм запомнила с хубаво и което гарантирано ще ми върне настроението за четене. Поради тази причина разкривам нова рубрика Препрочетено. В нея ще коментирам стари  неактуални издания от нашия пазар.
От гърба на корицата: Джо Уинстън има установен ред с жените - той съществува, те припадат. С изпепеляващия си поглед и очарованието на неустоим мачо стил, Джо може да има всяка жена.
С изключение на една, която той наистина иска до полуда. Луна, малката магьосница, жената, която също тайно го желае, но не може да си позволи просто да преспи с него. Тя иска много повече.
И тогава се появяват две деца - изоставени сирачета, нейни роднини, за които Луна трябва да се погрижи. Попаднала изведнъж в злокобния водовъртеж на заплахи и смърт, на измама и подлост, тя отчаяно се нуждае от помощ. И се обляга на могъщото рамо на Джо. Мъжът, който трябва да промени себе си - мисленето и привичките си, за да грабне не просто жената, а нейното жадно за обич сърце...
Така написано, резюмето изглежда странно на пръв поглед и може да хвърли в смут объркания читател. Драма ли да очаква? Или може би някакъв ърбън фентъзи елемент? Не. Това си е чисто и просто мейнстрийм любовен роман.
Сърце на жена е като захарен памук. Сладък, бързо върви и не ти става тежко от него. Точно олицетворение на Розова захар. Джо Уинстън е голям, силен мечок с меко сърце, който само си мисли, че не иска да се обвързва.  Луна Кларк е волна душа, не искаща просто свалка за една нощ, още повече когато има отговорности в рамките на двамата си малки братовчеди, които си нямат никого. Дечурлигата са сладури и всяка сцена с тях е истинско забавление. Действието е от типа семейна комедия с щипка интрига от миналото на Джо и странната враждебност на малкото градче.
Хуморът е на ниво, диалозите са живи и действието върви бързо напред. Всички, дори второстепенните и епизодичните герои има с какво да допринесат в това отношение и ще се забавлявате искрено.
И стигаме до Кусурът. Който не е свързан с историята, героите или способността на авторката да разказва увлекателно. Не, чисто и просто е свързан с криворазбраното пуританство от българска страна - цяла секс сцена по-малко. Говорим за няколко страници подробни описания, безпощадно изрязани като нещо срамно. Нямаше да го хвана, ако не ми беше попаднала книгата в оригинал, а на фона на сегашната еротична вълна изглежда смешно и жалко. Спрях да сравнявам след това, за да не си докарам нерви.
Лори Фостър е една от онези авторки с много поредици и много взаимовръзки между героите. Сърце на жена бележи началото на поредицата Visitation и същевременно е част от поредицата Winston Brothers and Cousins. Фактът, че това е единствената досега издадена книга на авторката у нас за девет години, не ни оставя голям шанс да видим друг неин роман. Което е жалко, защото ще бъде вървежна. Чете ли някое издателство?

понеделник, 14 октомври 2013 г.

Пет неща, които ми оправят настроението

Не вярвам в черните котки и лошия късмет. Не видях никоя да ми пресича пътя след края на работния ден. Не избягвам стълбите, разтварям чадъра си на закрито, не се стряскам от счупено или пукнато огледало. /От друга страна чукам по дървена повърхност и си подръпвам ухото. Просто за всеки случай./ По принцип не вярвам в каръците. Днес обаче сякаш ми бяха ампутирали здравия разум и извърших три поредни глупости без всякаква причина.
Поне външна и съзнателна. Дано Висша сила да управлява днешния ден, защото аз вдигам ръце.
Настроението ми и без това не беше цветущо дни наред. Една от причините е, че в китния ми роден Пловдив няма книгите на Стефани Пъркинс! /Споделих за възторга си от издаването на първата тук. Да, схващам иронията./ И няма нито една. Нито една мижава книжчица, която да стопли блогърското ми сърце.
Днешните лудости само целят да докажат, че злото наистина не идва само, не трябва да предизвикваш съдбата, нужно е да чукаш на дърво, да внимаваш какво си пожелаваш и много, ама много да се оглеждаш за черни котки. Не, без котките, толкова са сладки.
Спешната нужда от позитивизъм роди идеята ми за тази класация и нещата, които помагат да преодолееш един такъв ден. В момента чукам на дърво, защото денят не е свършил. Но да преминем по същество:
1. Хубава книга.
Какво по-добро средство за разведряване от подходящата книга. Препоръчвам някоя комедия. Jennifer Crusie е много подходяща за целта.
2. Глезене.
Дали ще си направите чаша хубаво кафе или чай, или нещо по-силно, използвайте най-хубавия си сервиз, пазен само за специални поводи. Повярвайте, това е специален повод.
3. Създайте нещо със собствените си ръце.
Ще ангажирате вниманието си, ще се отдадете на нещо приятно. В моя случай, този прасковен кекс свърши работа.

4. Шоколад.
Наистина, има ли нужда да обяснявам?
5. Прегърнете обичан от вас човек.
Може да споделите с него шоколада. Или пък не...