Цялата 2017 г. се оказа напълно без публикации. Това е и хубаво, и лошо. Хубаво, защото бях заета да живея, а не да чета за живота на другите, и лошо защото все по-рядко попадах на история, която да ми задържи вниманието.
Започнах все повече да се връщам към книги, които вече съм чела и които ми гарантират едно добро изживяване между страниците си.
Доктор Алек Джонсън има проблем. С дългогодишния си приятел са скъсали, но професионално все още му се налага да общува с него. Трябва му промяна. Нещо напълно не в обичайния му стил. Като да си купи Харли Дейвидсън.
Дилън Буут е подразнен от пръв поглед, щом пред гаража му спира клиент, който очевидно не разбира нищо от мотори. Но просто не може да остави една такава машина в ръцете на аматьор без да се опита да му помогне. И понеже да помага е в природата му, когато Алек има нужда да покаже на бившия си, че го е преодолял, Дилън се оказва насреща. Резултатът? Дилън се представя за новото му гадже. И нещата от измама, изведнъж става истина...
Едно от нещата, които правят The Backup Boyfriend забавно четиво е остроумните диалози. Алек и Дилън са на пръв поглед противоположности, което е гаранция за комични ситуации, а второстепенните герои не падат по-долу. Друг голям плюс /поне за мен/ беше лесния и безтурбулентен преход на Дилън спрямо сексуалната му ориентация. Някак радващо е да видиш герой /или човек/, който не прави драми, а приема нещата в движение: "Привличат ме мъже, и какво? Аз съм си същия."
В The Backup Boyfriend няма отрицателни герои, само такива, които търсят начин да са щастливи. Дори Тайлър, бившият на Алек, не е описан така че да бъде мразен от читателя, а Ноа е постоянен източник на забавление.
Книгата се чете лесно и за един ден /ако не и за една вечер/ ще ви предостави забавление и сгряване на сърцето.
