Translate

петък, 26 април 2013 г.

Интимен наръчник за блогъри - Ник Сполдинг

"Не четете на публично място!" Много правилен съвет. Ето още няколко: Не четете в една стая с хора, които могат да ви гледат странно, ако се изхилите като побъркана хиена; Не четете ако в същото време ядете; Не четете ако пиете вода, биричка или каквото и да е - ще се опръскате. Не четете ако нямате чувство за хумор.
Какво да кажа, обичам да съм в крак с излизащото на книжния пазар. Тази книга мина малко под радара ми, защото не е категоризирана от Хеликон  като любовен роман, а само като хумористичен.
Е, за какво са заблудените читатели, все пак?
И за да не плещя глупости, ето за какво все пак става въпрос:
Джейми и Лора са двама трийсет и няколко годишни и сами. Отчаяно опитващи се да променят този факт /че си нямат половинки, годините няма как/, те преминават през Ада на така наречените срещи с непознати, скоростни срещи, срещи с препоръчани от приятели непознати и т.н. злополучия. Двамата кръжат един около друг в продължение на няколко месеца, докато накрая не се сблъскват - буквално. За щастие, няма пострадали. Само натъртен гръбнак и сцепено коляно.
И това щеше да е една много плоска книга, ако не беше толкова невероятно смешна. Джейми и Лора говорят в първо лице - Джейми в блога си, Лора - в дневника си и всеки разказва /на себе си и на света/  преживелиците си. Включително катастрофалните и умопомрачителни преживелици един с друг.
Едит: Реших да добавя едно предупреждение: за хората, които не си падат такъв тип хумор - дайте шанс на книгата. Аз лично съм от този тип - скривам си очите ако на главния герой се случва нещо засрамващо.
Ник Сполдинг прави за любовния жанр това, което направи Тери Пратчет за фентъзито и Пол Ливайн за съдебния трилър. С други думи вкара хумор. Умопомрачителен. Книжката е лека и забавна и не се преструва на нещо, което не е. Няма дълбоки прозрения, няма сърцераздирателни драми. Освежаващо, нали? Предлага няколко часа чисто удоволствие и не иска нищо друго, освен смеха ви. В най-невероятни и неудобни ситуации.



вторник, 23 април 2013 г.

Аз празнувам Деня на книгата и авторското право


Днес светът отбелязва Денят на книгата и авторското право. Подходящ момент да се разходите до книжарницата и да си купите някоя хубава книжка. С картинки, без картинки, каквато ви е на душа.
Аз в момента чета книга, която не спада към предметната насоченост на този блог, но пък е толкова хубава, че няма как да не споделя - Чудовищата на войната от Патрик Нес.
Вие също четете, нали?

четвъртък, 18 април 2013 г.

БДСМ литературата - тръпката, фетишът и табуто

Нека не се лъжем, едно нещо движи света. Не, нямам предвид икономическия интерес, макар и той да е решаващ фактор.
Но понеже няма как да открием нова Америка, а почитателите на любовни романи съвсем естествено се отегчават лесно, трябваше да се престрашим за нещо ново. Нещо пикантно. Нещо противоречиво.
С други думи, БДСМ.
Интересът ми пробуди печално известната 50 нюанса сиво и от там нещата тръгнаха лавинообразно - исках да докажа на себе си, че БДСМ не е това, което го изкарва Е Л Джеймс. О, оказах се права.
Няма да се разпростирам в разяснения какво е и какво не е БДСМ. Български източници на информация има, има и форуми. Капацитетът на информация на английски, разбира се, е далеч по-голям. Който търси, намира. Ще се спра само на два аспекта, които ми направиха впечатление:
1. БДСМ и границите.
Повечето хора, да не кажа всички, имат представата за БДСМ сексуалните отношение като за нещо напълно лишено от ограничения. Грешка. Първо, БДСМ не включват автоматично секс. Второ, в този свят има много повече правила, отколкото обикновения /ванила/ секс. Можеш да изживееш всяка своя фантазия. Но без да прекрачваш границите - на партньора си и своите.
2. Подчиненият/робът/пасивният държи целия контрол.
Вързан, окован в белезници, с превръзка на очите, с крака, пристегнати в спредер, подчиненият е шефът. Само да прошепне думата за стоп /safeword/ и всичко приключва.

Впускайки се в проучване, съвсем нормално попаднах на цяла камара еротично-любовни БДСМ романи с различна степен на натовареност.
Борба за надмощие между двама бивши, нуждата от контрол и свободата да не се налага да решаваш.










Псевдо-историческо-фентъзи без особени претенции или сюжет. Но пък с много, много секс.








Младеж открива колко много го възбужда шефът да го командва. И пляска.
Двамата си заживяват щастливо заедно.
Много красива и подходяща корица, между другото.







Серията Hammer на Sean Michael. Това не е цялата, но да не прекаляваме с картинките. Честно казано, захванах три книги, но не успях да довърша никоя от тях. В крайна сметка колкото и вариации на тема kinky секс да прави човек, накрая пак омръзва.

Книга първа от общо три-четири... не съм сигурна колко ... романа относно БДСМ връзката между Тобайъс и Ноа. Прочетох първата. Натоварена със секс, но успя да ме задържи докрай, може би заради по-доброто предаване на психологията на БДСМ. Но определено чувствах нуждата от почивка след като я завърших.





Изводът, който направих - дори БДСМ еротиката е почти напълно консервативна. Парадоксално ли? Не. Жените продължават да заемат лъвския дял от читателите на любовно-еротичния жанр, а жените харесват силни мъже. Ерго, няма да намерите хетеро еротика, в която мъжът да не е доминатор. По-обезпокоителното от тази скучна монохромност е фактът, че никоя от прочетените от мен БДСМ примери нямаше сюжет. "А и Б се срещат, правят секс, решават че са влюбени, правят още и още секс и живеят щастливо" не е сюжет. Няма ли конфликт, няма и история.
Явно за да получа каквото искам, ще трябва сама да си напиша история.

Което, между другото, не е лоша идея...

петък, 12 април 2013 г.

Ново на книжния пазар у нас...

Нещо съм се разработила тия дни, чак не мога да се понасям, както казва един колега. Но се натрупаха новини /е, новини, новини, веднага остаряха/, достойни за споделяне.





Звездите ми споделиха, че на 30 април ще можем да се радваме на деветата книга от вампирската поредица за Братството на черния кинжал. Интригата тук се заплита около Пейн, близначка на Вишъс и хирургът Мануел.






Първа книга от нова свръхестествена поредица за момиче със специални способности и мистериозно момче, откриващо един нов свят пред нея. Буквално. Очаквайте на 22 април.


Маделин Хейууд и Гейбриъл Дивайн ще се срещнат на един бал във викторианска Англия и за никого от двама им нещата няма да са вече същите. Новото издание на Тиара Букс може да ви зарадва на 19 април.







На 15 април /ей, сега в понеделник/ излиза още една първа книга от още една трилогия за още едно момиче с паранормални способности. Издателството този път е Колибри.







И понеже се събраха много картинки, а пък малко текст, споделям, че ми се мъти идея за статия, но все още не се е излюпила напълно. Ще обхваща няколко книги, които наскоро прочетох, но за които не съм писала поради една или няколко причини. Та с това целя да кажа, че не съм зарязала писането на ревюта, просто не ми е попадал правилен мат`рял.



четвъртък, 11 април 2013 г.

Етюд с книги - част 3



 Иии... нека да продължим историята, която никой не следи, само заради удоволствието от графоманията.
И да поздравим новия съмишленик на малкото ми братство/сестринство от последователи. Надявам се да ти е приятно тук!
Та, историята...


Апартаментът ми се намираше на втория етаж на посивяла стара кооперация в Южен, затиснат отвсякъде с други сгради, така че слънцето не се показваше ни зиме, ни лете. Това не ме притесняваше сега, в средата на март, когато бях затънал до уши в учене и работа и и без това не се задържах много-много там.
Затръшнах вратата и се отправих директно в спалнята си, все още стиснал книгата. Чувствах я като живо същество. Притисната в мен, пулсираща. Туп-туп-туп. Ако не бях толкова нетърпелив да я разгърна сигурно щях да се уплаша.
- Ей, бабката от горе пак идва за таксите.
Туп-туп-туп. Пет крачки до усамотението. Туп-туп-туп. Три.
 - Токът се плащал до 15-то число. Росене! Росене!
Не обърнах внимание на залелият ме поток псувни. Мартин можеше да почака. Знаехме се отдавна – още от средното училище. Бяхме съквартиранти от повече от година – достатъчно време, за да свикна с навика му да води мацки без да ми каже, а той да не пита защо никога не ме е виждал с момиче.
Затворих вратата на спалнята си и се метнах върху леглото. Сложих внимателно книгата пред себе си и за миг само я гледах. Нежно прокарах ръка по захабената й повърхност. Някога червената корица сега беше избеляла до размито розово. Едва можех да разчета вдълбаните в нея заглавие и автор. Съвсем невзрачна наглед, почти незабележима сред лъскавите пъстри романи. И все пак, когато я докоснах, пръстите ми затрепериха. Внимателно я разгърнах.
Венсан Авиар
И Надежда умира последна

Пожълтелите страници с остри ръбове се впиха в дланите ми, стиснали ръбовете на книгата. Сърцето ми препускаше. Устата ми пресъхна.

Лятната нощ на 25 август лепнеше от горещина и пот. Крачех по улиците на адската пещ, в която се бе превърнал Пловдив и се мъчех да си спомня в кой момент си навлякох гнева на боговете.
Докато се замъкна до 3-те кьошета ме спряха поне осем пъти. Заговаряха ме с жадни очи и гладни усмивки, ръцете им ме сграбчваха за лакътя и не ме пускаха докато не получат надраскания ми върху салфетка, бележник или копие от романа ми автограф.
Можех ли да им се доверя? Можех ли да сложа живота си в краката им и да ги моля за помощ? Горещият вятър ме накара да потреперя.
- Прочетете я и ме спасете.
Озадачени усмивки и завъртане на очи.
Свърнах по стръмната уличка и влязох в същата кръчма, която беляза участта ми. И също като в онази съдбовна вечер преди две години, същата жена стоеше на бара. Начервените й устни, обхванали сламката, щяха да са причина за много мокри сънища тази вечер. Аз щях да прекарам нощта буден пред клавиатурата на компютъра, опитвайки се да намеря себе си. Отново. Да гледам забравената от Владо тениска, останала преметната върху стола, както я бе оставил преди два месеца. Отново.
Седнах до Надежда и тя бавно се извърна.

Червената светлина на крушките се отрази в плашещо белите й зъби.

Една ръка се стовари върху рамото ми и аз подскочих.


вторник, 2 април 2013 г.

Новите дрехи на старите майстори

Няма нужда да казвам, че корицата е важна.
Не съди книгата по корицата е много хубав израз, който работи като метафора, но за комерсиален продукт е неприложим.
Да, книгата е продукт колкото и плебейски да звучи. А писателите са занаятчии, освен че са творци. Правилната корица е път към джоба и сърцето на читателите.
Напоследък ми направи впечатление тенденцията на класически романи да се лепват корици, които крещят "съвременно" и не се срамуват от това. Тенденцията започна още с еротичните романи, продавани заедно със списание Story, а сега наблюдавам как новопоявилото /ако не греша/ издателство Апостроф и след него Ера, поемат по същата посока.
Един от аргументите, който съм чувала по този въпрос е, че съвременните корици привличат тийн аудиторията, така печално известна с нежеланието си да чете. Но не можем да зарежем историческия контекст просто така. Не винаги е свързан с грозноляви корици, повярвайте ми. Има доста оригинални попадения, наред с баналните.



А някой дори са твърде необикновени, като например изданието Емма на Penguin.



Абсолютен фаворит от всички корици на Гордост и предразсъдъци ми е тази черно-бяла версия, отново на Penguin. Детайлът с настъпената фуста е гениален.








Вечната Амбър е още една от класиките, които Апостроф осъвремениха, давайки й вид на... знам ли, с тази корица си мисля за фентъзи, включващо вещица-заклинателка, хвърляща проклятитя.