Както и да е.
Докато стана готова, този блог за любовни романи не може да бездейства. Sex, Lies and Celluloid на Крис Оуен и Джоди Пейн е на ред.
Частен детектив Шон Мълин е свикнал да шпионира. Когато съпругата на местен политик го наема да следи съпруга й заради подозренията си, че е таен наркоман, Шон не очаква кой знае какво от задачата. Разбира се, това е преди да види въпросния съпруг. Даниел Бринт се оказва не прикрит наркоман, а прикрит гей, уреждащ си системни срещи с мъже. Но това не е и половин проблем. Проблемът е, че Шон се оказва привлечен от него. И колкото повече научава за Даниел и за живота му, толкова повече хлътва. А след срещата помежду им, нещата тръгват в единствената възможна посока - казано по български, в кереча. В това време съпругата също не си губи времето и тайните нарастват двойно. Единствено истината ще ги освободи, но първо ще предизвика скандална сензация.
Най-хубавото в този роман е напрежението. Крис Оуен и Джоди Пейн го поддържат през по-голямата част от романа и непрестанното чувство, че аха и двойната игра на Шон ще се разкрие те кара да препускаш напред, поглъщайки още и още. Еротичните сцени също помагат :) Лошото е, че в мига, в който Даниел научава кой всъщност е Шон, същото това чудесно напрежение рязко спада и имах малък проблем с преглъщането на начина, по който бе разрешена ситуацията. Но да речем, бял кахър. След това действието отново е достатъчно бързо, за да компенсира загубата на инерция. Диалозите са непрестанно забавни, а героите чепати.
Има нещо трогателно в образите и на Даниел, и на Шон. И макар по презумпция да трябва да симпатизирам повече на Даниел /бидейки обвързан в брак без любов или каквото и да било доверие, принуден да се крие и т.н./, аз намирам образа на Шон за много по-трогателен. Може би защото виждаме през неговите очи и разказът е от първо лице. Знам, някои хора недолюбват първото лице и с право - ако не е написано кадърно си е същински кошмар. Но в ръцете на професионалист... всичко изглежда по друг начин.
В крайна сметка това не е разказ, пълен с болка и напрежение, който ти оставя рани в сърцето и те кара да плачеш. Въпреки тайните и измамите, романът има изключителна позитивна и жизнерадостна същност и е пълен с хумор. Краят все пак е трогателен - поне за мен. Може би Шон ми влезе под кожата повече, отколкото предполагах.
2 коментара:
Здрасти :)
Извинявай, че пиша отговор на коментара ти тук, но не намерих никъде из профила адрес ^^"" Та за Атлантида - ами дали ще ти хареса наистина зависи от това какво е мнението ти за романите с "алфа мъжкари". Много от приятелките ми просто се влюбиха в поредицата, защото им харесва идеята за първичното привличане и за идеалната половинка, която разпознаваш в мига, в който я видиш. Аз лично предпочитам нещата да стават по-постепенно. Аз спечелих втората книжка от конкурс, затова и обърнах внимание на първата - иначе сигурно щях да подмина. Засега ще следя поредицата, защото четейки анотациите в GR, сюжетите задобряват. Тъй че ако искаш някое бързо, леко свръхестествено сапунче, ще свърши чудна работа, но няма и да е ЧАК толкова голям пропуск, ако се насочиш към друго - определено има по-хубави поредици :) На Тиара аз лично предпочитам тези на Джулия Куин и Вампирите-милионери.
Във всеки случай, приятно читкане :D Ще се радвам скоро пак са прочета някое ревю (и съжалявам, че не коментирам, но последен напън на сесия). А относно тази последна книга, която си ревюирала, ако беше само за заглавието и корицата, никога, ама никога не бих и обърнала внимание. Но сега като прочетох мнението ти, определено си я добавям :D
Благодаря за отговора, ще си добавя Атлантидата към TBR листа. Не съм голям фен на мигновеното привличание, но знае ли човек - в зависимост от настроението ми може да ми хареса.
Успех на изпита, знам какво е.
Публикуване на коментар