Вчера в блога си Дженифър Крузи намекна или може би натвърди, че приоритетите й са се променили и мисли да прекъсне писателската си кариера.
В по-голямата част от поста си излага здравните проблеми на кучето си Лайл /като го пиша с този маниер изглежда много превзето, но хората с домашни любимци разбират/, а подозирам че освен него, има и други причини, поради които е решила да се откаже.
Това, което ме изненада и възхити, са коментарите на читателите. Те не са егоистични, изискващи и напълно погълнати от себе си консуматори. Не, те подкрепят любимата си писателка и й желаят успех и късмет каквото и да реши да прави с живота си. Не че няма да им липсва всяка ненаписана нейна книга.
И знаете ли, аз се присъединявам към тях. Разбира се, ще тъжа, че няма да има още някоя книга, която да очаквам и която да се чудя кога ще прочета, но няма да крещя от отчаяние. Щом Дженифър Крузи чувства, че времето е дошло, че е по-добре да сложи край сега, когато все още пише така, както й се иска, вместо да издава книги, които са само бледо копие на предшествениците си /кхъ-кхъ, Нора Робъртс, кхъ-кхъ/.
Но пък се сетих за един израз, който сега точно не мога да си спомня, но ще опитам да пресъздам отчасти - Можеш да извадиш скелета от гробището, но не можеш да извадиш гробището от скелета.
Така че, може би, в далечното /или не толкова далечното/ бъдеще, по някое време, някога и някъде, ще се появи още някоя и друга книга на Дженифър Крузи.
Няма коментари:
Публикуване на коментар