Translate

четвъртък, 29 декември 2011 г.

Don't Look Back -Josh Lanyon


Не мислете, че съм забравила. Забавянето се дължи на смесица от мързел, чудене коя книга да има честта за дебют, време... Но най-вече чуденето. Сменях ревюираната книга четири пъти, докато реша твърдо, че ще е тази.
Преди да премина към резюмето, чувствам че дължа няколко пояснения. Josh Lanyon пише в жанра романтичен съспенс/кримка с романтичен второстепенен сюжет/романтичен трилър. По собствените му думи, единствено любовните въжделения на една двойка не са му достатъчни, за да запълнят формата на цял роман /или дори на новела, след като гей любовните романи са с дължината на арлекинче/.
И така, Don't Look Back започва с Питър, героят от чиято гледна точка се води действието, който се препъва към прага на някаква къща, докато кръвта шурти от главата му. Озовал се вътре припада и се събужда в болничното легло без спомени кой е и за какво е попаднал в болницата. До него стои детектив Майкъл Грифин, който му казва, че е обвинен в грабеж. Питър е музеен куратор, а от музея са откраднати няколко ценни експоната, измежду които и скъп стенопис, откраднат в нощта на атаката срещу него.
Детектив Грифин изглежда твърдо убеден във вината му и като че ли враждебността му е нещо повече от професионално изкривяване. Но без спомени какво е правил през въпросната нощ и въобще през изминалите няколко месеца, Питър няма представа дали е прав...
Новелата следва опитите на Питър да възвърне паметта си и да разбере кой е бил преди удара по главата. Макар темата за амнезията да е преекспонирана многократко /поне аз имам подобно усещане/, тук Josh Lanyon се е справил майсторски като я е използвал като инструмент за преоткриване на личността. Интересно е как Питър опитва да отгатне по обстановката в дома си какъв е по характер и заключението не му допада особено. В едно друго ревю открих цитат от книгата, който много точно описва този момент:

He tossed the shirt into the laundry, opened the closet, and blinked. His clothes hung in two neatly laundered and pressed rows -- grouped by style and color. Could he really be this organized? It didn’t seem…natural.
He selected a brown polo shirt and a pair of stone-colored chinos. He didn’t appear to own a pair of simple Levi’s.



Друг впечатляващ похват - след като няма спомени за това какъв е бил, Питър е свободен да започне отначало - да поправи грешки, да признае неща, които досега е пренебрегвал и за които си е затварял очите, да се развие като човек и като герой. Странно звучи, нали, написано по такъв начин? Трябва да прочетете, за да видите сами.
Но това е блог за любовни романи! крещи публиката. Къде е пикантерията? Е, драги ми читатели, детектив Грифин се оказва замесен с Питър не само професионално. Моля, ако не сте толерантни към еднополовите връзки, откажете се от четивото. Но ако сте готови да се пробвате, това е добро начало.
А къде е съспенса, след като това е романтичен съспенс? Ами кражбите в музея са голямата въпросителна, да не говорим, че откраднатите предмети се появяват в дома на Питър, шефът му, който му е и приятел показва признаци, че го мисли за виновен и някой се опитва да го застреля.
Josh Lanyon е автор, който открих по заобиколен път, вече не помня какъв, но много се радвам за това. Той е един от малкото, успели да ме въхтитят от изразните си средства, от една поетичност, която не е сладникава и претрупана. Да не говорим за героите си.
Ще бъде включен отново в блога.
Дерзайте.

2 коментара:

Анонимен каза...

"It didn’t seem…natural."- Нали? :D
Аз сега не разбрах нещо-има ли я преведена някъде?

Naismith каза...

Няма я... поне не знам да има фен превод някъде. /Което не означава, че няма да се появи ;)
Мисля, че на българския пазар дълго време няма да се публикува този жанр, уви. Закостенели са ни издателите.