Да не кажете, че пиша само за непреведени книги, ето.
Всъщност, не съм убедена, че това може да се класифицира като любовен роман, доколкото със същия успех би било подходящо да се оприличи просто като съвременен. Но пък има любов, така че знае ли човек.
Селце в подножието на Везувий, 1944 г
Ливия Пертини е прочута не само с красотата си, но и с готварските си умения в местната osteria. Тя е щастливо омъжена, но Втората световна война разрушава всичко, което е обичала. Младата жена разбира, че съпругът й е загинал на фронта. Притисната от обстоятелства, трябва да замине и да потърси работа в Неапол. Няма никаква идея какво ще стане с живота й…
Окупираният от силите на съюзниците Неапол, 1944 г.
Капитан Джеймс Гулд пристига в опустошения от бомбардировките град, където процъфтяват черният пазар, венерическите заболявания и корупцията, а момичетата се продават за парче хляб и одеало. Задачата на Гулд е да възстанови реда в града и най-вече – да спре „епидемията“ от бракове на британски войници с местни момичета…
Джеймс Гулд наема Ливия за готвач и много скоро е очарован и изкушен не само от нейните великолепни ястия…
Трудно ми е да намеря думи за тази книга. Може би защото я завърших днес и побързах да пиша ревю, може би защото е толкова много неща. Ще започна от корицата. Не знам какво ги е прихванало издателство Кръгозор, че да изтипосат главата на момичето в десния ъгъл. Мога да преглътна факта, че са имали на разположение една перфектно отговаряща на духа и сюжета на книгата корица /виж дясната/ и съзнателно са я пренебрегнали. Бих могла да понеса настоящата нашенска корица на пейзажа - той си е подходящ - но не и момичето. Моля ви се! Знам, че съм мрънкало и сноб в това отношение, но малко мярка, хора!
Любовните истории в книгата са две - тази на Ливия и Джеймс и тази на всеки от тях с италианската кухня. Още преди да се влюби в Ливия, Джеймс се влюбва в храната, която приготвя тя за него. Има нещо магическо във всички изброени имена на ястията, на продуктите, на начина по който се готви - почти ти се иска да скочиш в страниците и, понеже не успяваш, скачаш в собствения си хладилник. Уви, не е същото. Аз отдавна съм изкушена от италианската кухня, италианския език и въобще от Италия и не ми беше трудно да се влюбя в този аспект от книгата.
Я всеки да се замисли - в колко любовни романа мъжът е на 22 години? А в колко е сексуално неопитен? Джеймс освен това е и наивен идеалист, когато пристига в окупиран Неапол. Първата ми мисъл при споменаването на възрастта му бе, че е болезнено, отчайващо млад на фона на една война, в която всеки бързо пораства. Ливия е съвършено негово допълнение - земна, практична, но достатъчно идеалистка, за да го оцени по достойнство. Войната я е оставила отвратена от окупационните войски, които вместо техни спасители, са станали още едни грабители. А фактът, че Джеймс не е такъв, за какъвто го смята, само я разгневява и обърква.
"Празният стомах не прощава никому", както казва един от героите в книгата. Джеймс бързо се превръща от обикновено оръдие на командирите си, което просто спазва заповеди, в един от малкото, които успяват да следват собсвената си съвест и състрадание. С други думи, това беше завоалиран и начин да кажа, че вместо да спре браковете на английските войници за италиански момичета, той щедро ги насърчава.
Това е едновременно хумористична и сериозна книга. Като се замисля, не би било правилно да има само трагедии и ужас по време на война - хората все още са си хора, италианците пък - най-вече. Усилията на Джеймс да ги разбере ще ви разсмеят, осъзнаването че не можем да си представим ужаса на войната ще ви накара да се замислите.
Ако пък не, запомнете че кайсиите са най-хубави в подножието на Везувий, лимоните с дебела кора от Амалфи са най-сладки, а грапа не отстъпва на френския коняк.
Няма коментари:
Публикуване на коментар