Революция - Дженифър Донъли

Хайде, стига съм отлагала тази публикация. Ето че дойде и нейният ред.
Бях започнала да чета Революция още когато излезе на английски език, но някъде в началото /преди да стане интересно/ загубих интерес. Когато я видях на български, преведена и с великолепна корица, реших да й дам още един шанс.
Имало едно време едно младо момиче, което тъгувало за загиналото си братче, ненавиждало съучениците си и се чувствало потиснато и нещастно.
Но един ден това момиче се озовало на странно и непознато място, наречено Париж, запознало се с интересни и забавни хора и поело на неочаквано и вълнуващо приключение назад във времето.
Роман за две революции – тази, случила се във Франция през ХVIII в. и тази, случила се в сърцето на едно младо момиче.
Книга, която ще ви позволи да надникнете отвъд завесата на историята и да преживеете събитията, променили Франция и Европа завинаги. Книга, която ще ви предостави ключ към мислите и мечтите на две необикновени момичета, разделени от два века история, но събрани от трагичните си съдби.
Както е модерно за тийн романите, повествованието е от първо лице. На мен това не ми пречи, но съм чувала, че някой хора не го харесват.
Главните герои на Дженифър Донъли са два и противно на повечето тийн истории и двете са момичета. Това бърза да подскаже, че Революция не е още една боза, включваща в себе си любовен триъгълник, няколко свръхестествени създания и глупави диалози. Това е най-голямата му красота и в същото време най-големият му недостатък. Не е комерсиален. Не е предизвикал бурни реакции /до колкото ми е известно/ и не е привлякъл истерични фенове.
Анди /съкратено от Диандра/ също не е типичната героиня. Трудно е да се идентифицираш с нея, а понякога е трудно и да я разбереш. Гневна, мразеща себе си и всички останали, прекаляваща с антидепресантите. Талантлива музикантка. Ранена душа.

След смъртта на малкия си брат, за която Анди вини себе си, след като майка й е приета в психиатрия, а баща й я отвежда със себе си в Париж, тя намира утеха и единствен стимул за живот в китарата си и един стар дневник, открит случайно.
Дневник на едно момиче също като нея, живяло по времето на Френската революция и загубило любим човек, също като нея.
Запознаваме се с Александрин само от страниците на дневника, намерен от Анди, но описанията й са толкова живи, че читателят добива представа за момичето, живяло и обичало едно малко момче-принц. За разлика от Анди, Александрин беше много по-разбираема за мен, не толкова бодлива като характер, но също толкова интересна.
Една от най-силните страни на книгата, а може би и най-силната, бяха описанията на Париж по време на революцията. Дженифър Донъли се е погрижила читателят да опресни знанията си относно този период посредством сбито описание, дадено от Анди, но аз въпреки това имах нужда да поровя и в Интернет. Сухите факти винаги скриват цялата картина.
Аз съм от онези хора, свързващи Париж с изкуство, култура, светлина, галерии и всичко изтънчено. Не ми беше дошло на ума да го свържа с Великата френска революция, която пише Свобода, Равенство и Братство с кръвта на безпощадно посечени хора. Желанието ми да посетя Париж поутихна за известно време и това е най-големият комплимент, който мога да дам на Дженифър Донъли.
Любовният елемент в книгата идва от връзката, появила се между Анди и Върджил, официално шофьор на такси, неофициално - рапър. Не очаквайте голямо развитие в тази част, това не е фокусът на Революция и отношенията им нямат дълбочината на действителна любовна история. Въпреки това Върджил е достатъчно интересен, за да стане симпатичен и е идеален за Анди.
Сега за пътуването във времето. През цялото време четях и чаках кога Анди ще се върне назад във времето. Преполових книгата, а още нямаше никакви признаци това да стане. Анди се озовава във времето на Александрин чак към последната четвърт на романа и противно на очакваното от мен, не се среща с нея. Озовава се там точно след смъртта й, за да довърши започнатото от нея.
Второстепенните персонажи остават малко встрани, но са описани интересно и не са стереотипни. В паметта ми се откроява особено херцог Орлеан, чиято роля в свалянето на Стария режим и поведението му останаха с интригуващи въпросителни в съзнанието ми.
Като цяло, Революция си заслужава да се прочете. Не е леко четиво, няма любовни бози и вампирска сволоч. Не посягайте към нея, ако искате нещо просто. Но й дайде шанс. Заслужава си.