The Elegant Corpse - AM Riley

Отдавна не ми се беше случвало да прочета бързо книга. А още по-отдавна да съм екзалтирана /не защото книгата беше гениална/, а просто ей така, от самото удоволствие от четенето. От друга страна снощи имаше пълнолуние и сигурно то е отговорно за екзалтацията, довела и до вълна от лоша поезия...
Както и да е. За The Elegant Corpse ми беше думата. И за БДСМ.
Роджър Корсо, детектив в отдел Убийства и Доминатор се връща в дома си след отсъствие и намира в дневната си мумифициран труп с давност от 10+ години. Това нямаше да е толкова зле, ако в едната си ръка не стискаше камшик, предизвикващ неприятни асоциации с БДСМ начина му на живот. Шон Уилямс, нахаканият брат на жертвата също не допринася за душевния му покой, меси се в разследването, нарушава равновесието му, предизвиква го.
Когато труповете започват да се появяват, става ясно, че си имат работа със сериен убиец, нацелващ Подчиняващи се /сори за ужасния превод, не знам как е прието да се нарича Submissive/ и явно е някой от миналото на Роджър.
The Elegant Corpse е БДСМ роман, който за мое щастие, има сюжет, включващ и друго освен kinky секс. Това е по-скоро полицейски роман и макар кримката да не е идеална - намирам мотивацията на убиеца за неясна и напълно недостатъчна като описание, е освежаващо да не четеш единствено за секс. По-уморително е, отколкото човек може да си представи.
В началото почти бях готова да отпиша романа и AM Riley не ми беше симпатична като писателка. Защо ли, защото действията на Роджър биваха описвани до най-малки подробности, без каквито и да било емоции или душевни състояния. Продължих да чета, само защото ми се стори по-скоро симптом, а не писателски недъг. По едно време си помислих, че ако Патрик Джейн от Менталистът беше герой в роман, това можеше и да е неговото поведение. До някъде.
Роджър Корсо определено има Обсесивно компулсивно разстройсво /то кой ли няма, начиная с мен/ и срещата му с нервно ръкомахащия, гризящ си палеца, импулсивен и на моменти безразсъден Шон Уилямс е като откровение. За читателя. И за тях двамата, но на по-късен етап.
Шон е пълната противоположност на Роджър. Освен това е и по-млад от него с... не знам с колко, не можах да изчисля. Колкото повече Роджър се дърпа, толкова е по-привлечен Шон.
За хората, които се тревожат от секс сцените, е, БДСМ не са за всеки. Но широката публика преглътна Петдесетте нюанса боза, а тук елементът е слабо засегнат. В някои ревюта на книгата хвалят доброто психологическо представяне на БДСМ - вярно, има нещо такова, но не в дълбочина.
Второстепенните герои са по-скоро като стръкчета магданоз в чинията с основното /какво сравнение само!/. С изключение на Мери Ан /май така й беше името?/ - партньорката на Роджър от участъка. Жената е злато.
AM Riley щеше да ме спечели още повече, ако беше въвела конфликт между главните герои - споровете и неразбирането не се броят. Външният конфликт с убиеца не ми беше достатъчен, исках сблъсък на мотиви, ценности и цели между Шон и Роджър.
Въпреки това пробвайте романа. Не е за изхвърляне и определено си заслужава.