Препрочетено: Порочна невинност - Нора Робъртс

Наистина ли това е първата ми публикация за баба Нора? Нора Робъртс ми беше фаворитка толкова дълго време, че е странно как не съм писала за нея.
И още време можеше да мине, ако снощи не бях хванала късен филм по AXN, наречен Плътска невинност. Надписът на английски веднага ме осветли, че става въпрос за филм по книга на Нора и надписът с името й не закъсня. Още преди филмът да е свършил, едната ми ръка посягаше към книгата, за да си припомня всичко.
Уморена от безкрайните турнета и слава, изживяла дълбоко любовно разочарование, известната цигуларка Каролайн Уейвърли търси спокойствие и сигурност в родната къща на майка си в градчето Инъсънс. Но спокойствието ще се окаже измамно като блатото, в което потъват жертвите на тайнствения убиец... А очарователния Тъкър Лонгстрийт непрекъснато смущава душевния й покой.
Порочна невинност е класическа Нора в най-добрите й години. Малко забутано градче в Мисисипи, сериен убиец, героиня с разклатени нерви, южняшки герой богаташ /да не забравяме красавец/. Повествованието е изпълнено с второстепенни герои, всеки малко или повече интересен и със своя индивидуалност. От тук идва и един от проблемите на филма - голяма част от книгата е отрязана, за да може да се побере в час и половина екранно време, действието беше накъсано, сцените нямаха никакъв преход помежду си и докато книгата се лее в бавния ритъм на Юга, филмът героично се дъни в опитите си да докара някакъв съспенс.
Каролайн е от онези героини, които неизменно печелят симпатиите на читателите. Талантлива без да е горделива, чувствителна без да е лигла, неуверена в себе си, но с достатъчно гръбнак, за да държи револвер, че и да стреля с него, ако е нужно.
Тъкър е градският сваляч със златно сърце - изречено с цялата любов на света, ако трябва да цитирам един телевизионен герой. Всъщност това е маската, която виждат всички - първоначално дори Каролайн, докато не решава да го опознае. Бихме останали с впечатление, че е повърхностен безделник, ако авторката не ни бе показала компетентността, състраданието и дълбоката му обич към семейството.
Нора Робъртс отново поставя декора сред забутано градче на ма**ата си, където всички се познават и всеки има скелет в гардероба. Сигурно защото самата тя живее в малък град и всичко й е до болка познато. Можеше да стане досадно, ако героите не бяха толкова симпатични. Второстепенните персонажи също бяха на ниво, особено Сай и Лулу. В книгата определено се усеща полъх на 80-90те и не само преводът и бележките под линия ще ви наведат на тази мисъл. Във филмовата версия съзнателно са избегнали това и са направили сетинга малко по-универсален. Е, определено си струваше да видя Колин Егълсфийлд по бански, ако не друго :).

Преди известно време си направих труда да изровя годините на публикуване на романите на Нора, които харесвам най-много. Мисля че размишлявах дали един писател може да се изхаби, да промени нещо неуловимо за мен - читателя и в последствие вече да не носи същата привлекателност. Та, проучването ми показа, че с малки изключения, от книгите на Нора, публикувани между 1989 до 2000 г. има най-много мои любими. Няма нужда да казвам, че сега Нора отдавна не ми е любимка и нямам никакво желание да захващам нова нейна книга, колкото и суперлативи да се сипят за нея. Точно по пладне заби последния пирон,  а Когато ангелите плачат циментира решимостта ми.
Ако обаче ви се прииска да се разтушите с малко Нора, а не знаете към коя от дългия списък с романи да посегнете, Порочна невинност не е лошо начало.