Често се чудя какво точно е щастие. Дали онези пърхащи пеперуди на удоволствие физическо и душевно е щастие. Мисля, че да.
Щастлива съм, когато успея да намеря книгата, която съм търсила в продължение на много време.
Щастлива съм, когато мина под клоните на цъфнало дръвче и белите му симетрични цветове ми се усмихнат.
Щастлива съм, когато видя кълвач /случи се вчера/ да почуква ентусиазирано.
Щастлива съм, когато книгата която чета, ми доставя удоволствие.
Синьото небе ме прави щастлива, малките жестове и големите думи в песните ме карат да се усмихвам.
Довечера може да плача. Но съм щастлива. Сега.
Няма коментари:
Публикуване на коментар