Winning the Wallflower - Eloisa James

Елоиза Джеймс стана редовен автор в блога ми и не без причина. Романите й винаги ми носят удоволствие и радост, а щипката неудобен истински живот е точно колкото сол е нужно в един кекс, за да подчертае сладостта му.
Точно тази книга мина малко незабелязано покрай мен, но за моя радост я докопах. Започвам с уточнението, че Winng the Wallflower е новела и поради дължината си няма как да е на нивото на пълнокръвните романи на Елоиза Джеймс. Не се чувства комфортно в тесни рамки и й личи. Не ме разбирайте погрешно, не че е слаба или лоша книга. Обаче като знае възможностите й, човек става алчен. И за да продължа със сладкарските алюзии, ако романите й са богати шоколадови торти, то Winning the Wallflower е като захаросано плодче. Сладко, хубавко, но неможещо да те засити.
За какво иде реч: Лейди Луси Тауъртън е стара мома, както се разбира от заглавието /макар точно тази дума е твърде непреводима на български/. Тя е прекалено висока, прекалено обикновена и прекалено обезсърчена от това. Семейството й и най-вече ужасната й майка, отчаяни че никога няма да я омъжат, приемат като спасително въже предложението за брак на Сайръс Рейвънсторп, богат търговец, за съжаление без титла пред името си. Но нещата отиват към подобряване /или пък не?/, когато далечна леля оставя цяло състояние на Луси и изведнъж я превръща в наследница, която всички мъже преследват. Луси обаче отчаяно иска само едно - годеникът й да й обърне внимание...
Сайръс Рейвънсторп е алергичен към скандалите. След като майка му е захвърлила доброто си име и е избягала в Гретна Грийн, за да се омъжи за баща му, обикновен, пък макар и вече прочут пледиращ адвокат, той не иска нищо друго, освен обществото да го приеме за нещо повече от забогатял плебей. За тази цел му трябва съпруга - с титла, без скандали около името й и здравомислеща като него самия. Лейди Луси Тауъртън е логичният избор. Но изправен пред вероятността да я загуби, Сайръс захвърля всякакво здравомислие и открива точно колко иска да я задържи.
Това е от онези истории, които са сладки и подходящи за четене, докато си пийвате кафе или друга любима напитка увити на топло вкъщи, докато навън се вихри ледена суграшица. Луси е очарователна, мила, забавна и дръзка, щом си позволи да захвърли възпитанието. Всички трябва да си позволяваме да го правим, много е освобождаващо. Сайлъс е от онзи тип целеустремени мъже, които е чиста злорада радост да гледаш отстрани, докато любовта на живота им се стоварва върху главата. Имаше един момент в началото, той водеше вътрешен монолог относно причините си да избере Луси за бъдеща съпруга и колко се радва, че е също като него, прагматична и уравновесена, и аз си мислех "Ъхъ, глей ся кво те чака".
Книгата би била истинско бижу ако имаше повече обем. Просто виждам как би могла да се разгърне историята. Това е то прекаленото въображение, може да те депресира понякога. Но не можем да имаме всичко, приятели. Бонусът обаче, е че авторката ни дава да надникнем в замисъла на следващата си книга The Duke Is Mine и ни представя Оливия, тук най-добрата приятелка на Луси. Очаквам да подхвана и нея по някое време. Нямам търпение да разбера как ще се развият събитията с нея.
И като финал споделям, че намирам корицата за абсолютно сладурска и подходяща.
Ако имате на разположение свободно време, мятайте се.
Както може да забележите, вече се отказах да призовавам издателствата. Оптимизмът ми стигна само до тук. Но пък ще имате стимул да си усъвършенствате английския.