Преди да умра - Джени Даунам

                                                                                                                Преди известно време ми попадна една от двете книги на Джени Даунам, които могат да се намерят из книжарниците. Впечатленията ми бяха смесени, затова не избързах да се хвърлям към другата. Мина време и след като така или иначе Преди да умра ми попадна под ръка, реших да я пробвам.

Въпреки тематиката.

Няколко месеца живот остават на шестнайсетгодишната Теса. И докато се бори с коварната болест, безкрайните изследвания, лекарствата с хиляди странични ефекти и отчаянието пред неизбежното, тя съставя списък с десетте неща, които иска да направи, преди да умре – да си намери гадже, да прави секс, да опита наркотици, да извърши дребно престъпление, да се влюби... 
Но да получиш желаното, не винаги е лесно, а често се оказва, че не е и това, от което имаш истинска нужда. Защото понякога най-неочакваните неща се оказват най-важни...

Ако сте в ПМС, не четете тази книга. Ако не притежавате психическите устои да се изправите пред /и да съпреживеете, заради първото лице/ една смърт, не четете тази книга. Честно предупреждение.  

Преди да умра е написана като дневник - ако ежедневните ни прелитащи мисли, случки, впечатления и спомени можеха да се съхранят на харддиска на мозъка ни. Понякога хаотични, понякога трогателни, но най-вече истински, мислите на Теса няма да ви оставят безразлични. 

Не можах да харесам Теса като герой, но може би не беше нужно. Харесах всички други. Баща й, Адам, брат й Кал, дори отвеяната й майка. Адам е сладур. Абсолютен и прекрасен сладур.

Първата една трета от книгата беше много трудна за мен - заради първото лице и всички онези неща от списъка на Теса. Кара те да се замислиш какво би направил ТИ, ако сега, в този момент, узнаеш, че времето ти изтича и не можеш да направиш нищо. Всички онези неща, за които си мислиш "Ще ги направя след...". Ами ако няма след? Ако е сега или никога? И най-вече никога?

В средата на историята напрежението спада, Теса вече е открила Адам /ако не се досещате, това е гаджето/ и нещата по една или друга причина не са толкова натегнати. Тук интересът ми спадна заедно с напрежението и с изключение на няколко запомнящи се сцени, друго не ми е останало в главата.

И стигаме до последната трета на Преди да умра. Да си дойдем на думата, за умирането става въпрос. Много въздействащо и оригинално поднесено. Смесица от впечатления, спомени, настояще и бъдеще. Отново те поставя директно в главата на Теса и усещането е сюрреалистично в един момент. 

Като равносметка, романът ми хареса повече от Ти срещу мен и заслужава да се прочете. Само си пригответе носни кърпички. На корицата на българското издание се мъдри надпис "Книгата, която разтърси тийнейджърите по света". Джени Даунам определено остава встрани от антиутопиите и любовните триъгълници между хора и свръхестествени създания, засягайки сериозни теми. Нямам представа доколко Преди да умра е разтърсила нашите географски ширини. Ако е успяла да замисли поне един човек за малките неща, дребните мигове, които подминаваме ежедневно, това би бил успех сам по себе си.

Топлото слънце в златистите листа на дърветата.

Небето без нито едно облаче.

Вкусът на сладко от дюли върху езика ти.

Мирисът на маминия парфюм.

Звънът на будилника сутрин.

Събуждаш се. Започва още един ден. 

С теб.