Когато нямам настроение за експерименти и непознати книги, винаги се връщам към някой любим автор. Josh Lanyon почти винаги е първият ми избор. А щом съм тъжна, безпричинно или пък с причина, посягам към една и съща книга. Която повечето пъти се оказва The Dickens with Love.
От гърба на корицата:
Преди три години ловецът на антикварни книги Джеймс Уинтър губи всичко заради един скандал - кариерата си, любовника си, самоуважението си. Сега богатият и безскрупулен г-н Стефанополус има предложение за него. Непубликуван досега роман на Дикенс се е оказал в ръцете на английски професор по химия на име Седжуик Криспаркъл. Стефанополус иска книгата на всяка цена и иска Джеймс да уреди сделката. Уловката е, че не бива да споменава на професора името на купувача.
Всъщност уловките са две, защото професор Криспаркъл се оказва напълно неустоим... и готов за креватни занимания. Джеймс смесва работата с удоволствието, колкото и разумът да го предупреждава, че между тях не може да има нещо повече от кратка авантюра.
Дали защото действието се развива по Коледа, дали заради имената и характерите на героите, но духът на The Dickens with Love е типично Дикенсов. Джеймс води действието на историята в първо лице и ако има герой, с когото да искам да прекарам Коледа, това е той. Самоироничен, загубил вяра в себе си, в бъдещето, обичащ книгите повече от всичко останало. Би гладувал няколко дни, само за да си позволи удоволствието да си купи някоя книга. Е, как да не обичам такъв човек? Макар новелата да проследява зараждащата се любовна връзка между него и Седжуик, аз не спрях да мисля за нея като за коледна история. Което също е в стила на Дикенс, като се замисля. Монотонната самота на Джеймс, прекъсната от появата на мъж, с когото да създаде връзка. Безскрупулен лошковец. Няколкото фалстарта до щастливия финал.
Казват, че е евтин номер авторът да направи героя си любител на книгите, защото по този начин читателят веднага се асоциира с него /бидейки също любител, нали/ и може да прости слабостите на сюжета. Мога да ви кажа, че номерът няма да мине, ако сюжетът наистина има слабости, които да са очебийни. И макар да не съм любителка на концепцията за любовта от пръв поглед /или втори, или трети, или от второ търкаляне между чаршафите/, тук това не ме дразни. Може пък и да прощавам сюжетни слабости, но кой не го прави за любимите си същества, ъ-ъ-ъ, исках да кажа герои.
На запад по Коледа четат Коледна песен. Откакто за първи път попаднах на тази новела, аз я чета винаги на Бъдни вечер. The Dickens with Love е като топлото одеяло и чашата с горещ шоколад, които гледаш по филмите и ти се иска да имаш.
Няма коментари:
Публикуване на коментар