Translate

вторник, 2 април 2013 г.

Новите дрехи на старите майстори

Няма нужда да казвам, че корицата е важна.
Не съди книгата по корицата е много хубав израз, който работи като метафора, но за комерсиален продукт е неприложим.
Да, книгата е продукт колкото и плебейски да звучи. А писателите са занаятчии, освен че са творци. Правилната корица е път към джоба и сърцето на читателите.
Напоследък ми направи впечатление тенденцията на класически романи да се лепват корици, които крещят "съвременно" и не се срамуват от това. Тенденцията започна още с еротичните романи, продавани заедно със списание Story, а сега наблюдавам как новопоявилото /ако не греша/ издателство Апостроф и след него Ера, поемат по същата посока.
Един от аргументите, който съм чувала по този въпрос е, че съвременните корици привличат тийн аудиторията, така печално известна с нежеланието си да чете. Но не можем да зарежем историческия контекст просто така. Не винаги е свързан с грозноляви корици, повярвайте ми. Има доста оригинални попадения, наред с баналните.



А някой дори са твърде необикновени, като например изданието Емма на Penguin.



Абсолютен фаворит от всички корици на Гордост и предразсъдъци ми е тази черно-бяла версия, отново на Penguin. Детайлът с настъпената фуста е гениален.








Вечната Амбър е още една от класиките, които Апостроф осъвремениха, давайки й вид на... знам ли, с тази корица си мисля за фентъзи, включващо вещица-заклинателка, хвърляща проклятитя.


Няма коментари: