Страници

Translate

сряда, 23 януари 2013 г.

Когато две глави забележат новата ГОЛЯМА книга или Как чета мислите на ИК Хермес

Знаете ли колко съм щастлива в момента? Не? Не, ама ще ви кажа!
Най-накрая се случи! Българско издателство набара книга, която едновременно е на върха на популярността, противоречива е и не е боклучава. Знам, това е чудо, нали?
А съвпадението, заради което се изхилих като побъркана - в момента чета въпросната книга в оригинал и се мъча да удължа сладко-горчивата агония.
Въпросната книга /която ще побързам да прочета, за да дам на малобройните си читатели предварителна информация/ е Me before You на Jojo Moyes.
От гърба на корицата на българското издание:


Двадесет и шест годишната Луиза Кларк е обикновено момиче, което харесва обикновения си живот. Лу живее със семейството си в малка къща в провинциално английско градче. Младата жена обожава работата си в местното кафене и ексцентричните дрехи. Тя е доволна от спокойния си живот, възнамерява да се омъжи за дългогодишния си приятел Патрик и да му роди куп деца.
Светът й се преобръща, когато неочаквано загубва работата си. Наред с безпаричието, безработицата я кара да се чувства безполезна. Лу полага неимоверни усилия да си намери нова работа, но няколко седмици във фабрика за обработка на пилета и верига за бързо хранене я довеждат до ръба на отчаянието. Затова, когато й предлагат да стане личен асистент на мъж с увреждания срещу добро заплащане, тя решава да опита.
Тридесет и три годишният Уил Трейнър граби с пълни шепи от живота. Той обожава работата си, предизвикателствата и пътуванията, които непрекъснато му напомнят колко необятен е светът. Произшествие с мотор го приковава към инвалидна количка и превръща дните му в безрадостно съществуване.
Две години по-късно Уил няма представа, че Лу ще стане част от живота му и ще го разтърси из основи. И двамата не подозират, че запознанството им ще ги промени завинаги...

За момента няма да коментирам книгата - възнамерявам да напиша статия, когато я прочета докрай. Корицата на българското издание според мен е чудесна, а червената рокля освен ефектна, има предимството да участва и в самата история. Докато я четях се чудех как ли би било подходящо да се преведе заглавието - буквализмът ми е малко странен, но сега като го виждам върху корицата, като че ли посвиквам с него. Какво остана още да кажа? Едно голямо БРАВО на ИК Хермес и да повлекат крак!

2 коментара:

Анонимен каза...

Ако знаеш от колко време си търся книга с подобен сюжет!!

Найти каза...

Не гледай на книгата като на типичния любовен роман.
Сюжетът не е нов /аз на прима виста се сещам за поне още две книги с подобен/, но Джоджо takes no prisoners дет` се казва.