Translate

сряда, 9 януари 2013 г.

Етюд с книги

 Едно упражнение по така нареченото свободно писане /free writing/, вдъхновено от долната снимка и един магазин за стари книги в Пловдив.


Книги.
Стари книги. Нови книги. Книги с разръфани краища на кориците и книги, все още недокоснати от лепкави пръсти. Дебели книги. Малки книжки. Книги на Емилио Салгари, небрежно полегнали до томове на Робърт Джордан, романи на Сандра Браун, пиянски облегнати върху първи том на Граф Монте Кристо. Купчини тук. Купчини там. Изправени и легнали, набутани накриво и с прищипани страници. Книги с етикетче 1 лв. и енциклопедии за човешкото тяло. Книги, натрупани зад вратата. Книги, достигнали до тавана.
Не се диша. Книгите са изсмукали всичкия въздух и са го заменили с мириса на прах и спомени.
Книги, които никой не търси. Списания Фют и книги, които не бихте могли да изровите - но аз виждам в далечния ъгъл един том на Песен за Огън и Лед. Издаде я подаващото се хитро Джордж Р. Р. и размера. Каквото и да си говорим, размерът има значение. Вихър от мечове приятно ляга в ръката ми, но с неохота го връщам на мястото му. Вече го имам.
Сборник разкази на О.Хенри. Имам го. Ядивни гъби на България. Моля?
Очите ми шарят от куп на куп, криволичат заедно с извивките на редиците, кръжат около някоя обещаваща находка, преди да продължат нататък. Искам да се пренеса и да заживея на това място. Но първо ще избия един прозорец, за да не се задуша.
Посягам към платненото гръбче на една книга, твърде древна, за да има заглавие или автор върху него.
- Мога ли да Ви помогна?
Ръката ми трепва и няколко тома събрани съчинения на Елин Пелин се сгромолясват право в отворения кашон с надничащи розови арлекини супер романс.
Продавачът стои и ме гледа с гримаса.
"Страхотно, мисля си, успя да подразниш единствения си водач през лабиринта, а си вътре само от три минути."
Стоя със зяпнала уста, търсейки си извинения и прахът ме задавя.
- Не, аз само така... разглеждам.
- Само така разбутвате, искате да кажете.

Няма коментари: