Мина повече от месец откакто прочетох тази книга заедно с няколко други, но чак сега сколасвам. Ще има и още и още, и още закъснели ревюта. Може би. Освен ако не ме домързи престъпно много.
Както и да е, за днешната книга може да се говори много, но не се чувствам особено разговорлива. Ето официалното резюме:
Професор Джон Топаз е уморен да отклонява съветите на агента си, че е най-добре да се пенсионира във Вегас, където на магьосниците /сиреч илзионистите/ им е по-лесно да си намерят работа.
Кариерата на Рикардо Харт е потънала толкова много, че му се налага да изпълнява номера на ергенски партита /или женският им еквивалент, не се сещам за наименованието/.
Но кастинг за новото риалити шоу Имението на магията може да промени всичко...
Jordan Castillo Price е известна като авторка на М/М романи - романи с герои хомосексуални мъже за непросветените - така че можете да очаквате романтична линия и в тази книга. Другото, с което е известна е, че винаги включва паранормален или фантастичен елемент.
Но нека това не ви притеснява. Защото центърът на историята е риалити телевизията. И тъй като от тази авторка не очаквам нищо повече от креативност и интересни идеи, тук тя блесва.
Гледала съм няколко сезона на американския Сървайвър, гледала съм и все още гледам американския MasterChef / Гордън Рамзи rocks!/ и може да се каже, че съм наясно как се манипулира публика. Magic Mansion обаче ми даде един съвсем нов поглед - погледът на сценаристите и режисьорите. Удивително. Целенасочена редакция на снимков материал, целенасочен избор на музика, целенасочена изкуствено създадена интрига. Риалитито е толкова реално, колкото фокусите на илюзионистите.
Вече гледам по различен начин риалити програмите.Хващам нарочната драматична музика, хващам малките грешки в монтажа.
Сега за героите. Имаме дванадесет /?/ участника, всеки достатъчно колоритен, така че да не ги объркате. Имаме изтормозените режисьори с тяхната цинична представа за живота. Имаме най-сетне и централната ни двойка. Рядко в съвременен роман виждаме възрастова разлика по-голяма от осем години, аз поне не се сещам. Джон е на петдесет и кусур, а Рикардо - около тридесет. И това не е проблем за никого от тях! Няма драма! Йей!
Принудена съм да призная леката недостатъчност на любовната история помежду им, но пък не мисля, че тя е фокусът на книгата. Фокусът е идентичността. Да успееш да бъдеш себе си въпреки удобството или обстоятелствата, или режисьорите, за които сексуалната ти ориентация не е удобна.
Фантастичният елемент е достатъчно слабо загатнат, че да не дразни хората, които не го харесват по принцип, но и достатъчно интересен, за да заинтригува онези, които копнеят за паранормално.
Второто, с което Magic Mansion е удивителна, е формата. Първоначално е била пусната като сериен роман, точно като от времето на Александър Дюма. И също като в риалити, читателите са гласували кой да отпадне и кой да остане в играта. Още веднъж: Йей! Само заради това ми се ще да стисна ръката на Jordan Castillo Price.
Препоръчвам на всички.
Няма коментари:
Публикуване на коментар