Нека ви кажа едно.
Шансът да започна да чета книга, която все още е в процес на писане и финалът й не се вижда в обозримото бъдеще доскоро беше равен на по-малко от нула.
Никога не казвай никога, защото човекът е животно непостоянно и изменчиви са навиците му.
Историята вкратце, ама наистина вкратце: Принц Дамианос е законният наследник на престола в бащиното си кралство, но неговият полубрат заграбва властта след смъртта на баща им и Дамианос е заловен и продаден като сексуален роб под името Деймън във вражеска страна.
Това резюме стои в началото на всяка нова глава. Този шаблонен сюжет, да, шаблонен си е, не ми вдъхна доверие и в началото бях повече от скептична. Бяха ми нужни две глави, за да се уверя, че този автор/ка знае какво прави и мога да се насладя на историята без да ме нападне от засада някой недомислен литературен похват.
Историята е разказана от гледна точка на Деймън в първо лице. Това дава възможност да се запознаем заедно с него с чудатостите на непознатата страна и оправдава възможните инфодъмпове - не че съм забелязала, ако е имало такива. Светът може да мине за фентъзи, но поради липса на дори едно фантастично елементче, този етикет не ми е съвсем подходящ. За мен представлява по-скоро алтернативна история на Византия /може би/, в която почти всички герои са хомосексуални. Осъзнавам, че за някои от вас това би било проблем. Но за разлика от гей любовните романи, които досега съм ревюирала, тази книга не попада в критериите за жанра. Всъщност не попада в критериите за нито един жанр.
Обикновено влючвам по една дума и за героите. Деймън е до известна степен идеализиран и когато магията на действието отмине може и да осъзнаете, че е малко твърде създаден по шаблон. Истинското бижу в историята са отрицателните герои. Или по-точно казано, сивите герои. Колкото по-объркани, сложни, чепати и интригантстващи са Лорент, Никаисе /дали така се произнася?/ и Аимерик, толкова повече ги харесвам. Разбира се, имаме и един истински тъмен герой, защото всяка история трябва да си има злодей.
S.U. Pacat е псевдоним на автор/ка със незнаен произход, но очевиден талант. Феновете, които е насъбрала не са единствената индикация. Фактът, че скоро некомерсиалният й онлайн роман ще се превърне в завършен литературен продукт с баркод и цена, може само да покаже как някои издателства не си губят времето.
Captive Prince е писан в реално време. Започнах да го следя съвсем наскоро и съм от щастливците, защото две трети от него е готов. /Приемам го като книга от три части, остава в бъдеще да запазя в паметта си многобройните събития от първите две и да се насладя на третата./
Както вече изтъкнах, за първи път ми е да чета некомерсиална проза. Много добре знам поговорката за зъбите на харизания кон и подходих със занижени очаквания към книгата. Мислех, че ще е аматьорска, героите ще са плоски, действието мудно и разпокъсано, интригата - шаблонна. Толкова се радвам, че не се оказах права.
Препоръчвам на всеки, който си пада по интриги, исторически сетинг, хомоеротика, неочаквани обрати, опасности, тайни и борба за власт.
Няма коментари:
Публикуване на коментар