Anna and the French Kiss - Stephanie Perkins

Знаете ли какъв е най-големият проблем на българските издателства? Че няма да издадат тази книга. Дано да греша.
Ок, Anna and the French Kiss е тийнейджърски роман. Това първо. От само себе си се разбира, че този факт влече след себе си някакви очаквания за книгата и води лееко встрани от любовните романи - сещате се, няма секс. Не че имам против любовните романи без горещи сцени, но в днешно време, да не се лъжем, очакваме да ги има сред страниците.
И така, след като изясних този въпрос, нека минем към резюмето:
Анна Олифант очаква с нетърпение последната година от гимназията в Атланта, където има страхотна работа и лоялна най-добра приятелка. Освен това си пада по едно момче и нещата могат да прерастнат в нещо повече. Затова съвсем не е очарована, когато баща й я изпраща в пансион в Париж /защо не съм на нейно място.../. Е, нещастието й трае до момента, в който се запознава с Етиен Сейнт Клер. Умен, очарователен, привлекателен, Етиен има всичко - включително и сериозно гадже.
Но това е Градът на светлините и всичко може да се случи. А Анна има усещането, че между нея и Етиен има нещо отвъд обикновеното приятелство.
Някои изпитват антипатия към герои с френски имена. Не знам защо. Обзалагам се, че ще си променят мнението ако им кажа, че Етиен Сейнт Клер има английски акцент. Бидейки тийн роман и тук главната интрига включва любовни триъгълници, четириъгълници и други многоъгълници. Но не се тревожете, ако не си падате по такива изпълнения. Ще ви хареса, можете да ми се доверите.
В тийн романите, които напоследък са само фентъзи, хорър или някаква друга форма, любовните триъгълници обикновено включват момичето, доброто момче и лошото момче. Момичето избира лошото момче. Е, тук не е така. Тук няма лошо момче.
Винаги съм мислила, че момичето избира лошото момче, защото доброто е твърде обикновено и безинтересно - и в повечето случаи наистина авторките обрисуват тези си герои по начин, който ги прави скучни. Етиен Сейнт Клер е всичко друго, но не и скучен - е, на мен не ми беше скучен, някои може да имат други виждания по въпроса. Тогава ми го оставяте на меееен!
Веднъж започнах ли да чета книгата, Париж оживя. Не мисля, че има момиче, което да не мечтае да отиде в Париж. А когато отиде, да не мечтае да се върне там. Щях да зарева, докато четях как Анна открива Париж. Искам и аз да застана на нулевия километър пред Нотр Дам, да си направя пикник в Пер Лашез на Хелоуин, да ям пасти във френска сладкарница, да се разхождам в Люксембургската градина и да правя хилядите други неща, които ми се наложи само да чета.
Stephanie Perkins е свършила страхотна работа с тази книга. Написана е в първо лице /както повечето тийн четива, вече свикнахме/ и Анна е забавен разказвач. Ще я обикнете и ще й завидите. Ще й пожелавате успех. Ще я подкрепяте. Ще искате да сте на нейно място.
Не може да не прочетете тази книга. Просто не може. Даже да сте пораснали и да не чувствате, че това е книга за вас, опитайте. Всяка жена е просто момиче, а всяко момиче иска Париж.