Translate

вторник, 24 декември 2013 г.

Училище за вкусове и аромати - Ерика Бауърмайстър

Доста се забавих с тази публикация, изчаквайки почти последния възможен момент. Истината е, че не исках да пиша ревю преди да я завърша, макар предварително да знаех какво имам да кажа за Училище за вкусове и аромати на Ерика Бауърмайстър.
Но сега, когато накълцах над един килограм праз, нарязах маруля и пресен лук, навих тиквеника, ухаещ на канела и извадих от фурната печената тиква, пълнена с канелени ябълки, мандарини, орехи и портокалови корички, когато пръстите ми още пазят упойващия мирис на всички вкусове и подправки, сега е най-подходящият момент за тази книга.

Осем души с различни съдби и различни възрасти попадат по различен начин в кулинарния курс, провеждан в ресторанта на Лилиан. Осем индивидуалности, свързани от любовта към храната и спомените, които им носи. Домакинята Клер, тийнейджърката Клои, красавицата Антония, възрастната двойка Карл и Хелън, вдовецът Том, заплененият от вкусове и аромати Иън, губещата паметта си Изабел - всеки със своята история и спомени, всеки носещ радостите и болките от живота, пресъздадени и претопени в храната, която се учат да приготвят. И която ги прави отново цялостни. А и самата Лилиан. Жената, която успява като дете да събуди майка си от летаргията с помощта на няколко простички ястия.
Досега не съм се сблъсквала с подобна книга. Чувствена, без да разголва и сантиметър плът от героите си, оптимистична, без да се старае, малка, а в същото време успява да каже много неща. Но най-вече вкусна. Ужасно вкусна. Описанията на най-обикновени процеси като редене на бишкоти за тирамису или приготвяне на паста може да се превърнат в чувствено изживяване. Ще поискате да влезете в книгата и да се учите от Лилиан. 
"Шоколадът издаде стържещ звук, когато докосна финия раздел на рендето, посипа се на меки облаци върху плота, излъчвайки уханието на прашни задни стаи, пълни със сладко-горчив шоколад и стари любовни писма, с дъна на стари бюра и последните есенни листа, с бадеми, канела и захар."
Ерика Бауърмайстър би могла да пише поезия. Всяко описание те отнася в различна посока, към ново изживяване, нов спомен, нова емоция.
Мисля си, че не познаваме чувственото удоволствие от истински добрата храна. Просто не отделяме нужното внимание. А трябва. Вчера, от много време насам, мирисът на къри ме накара спонтанно да се почувствам щастлива. Ей така, без особена причина. Какво ли би станало, ако вкусех едно от ястията на Лилиън.
В момента чувствам на езика си вкуса на соса за утрешните пържоли, толкова реален, сякаш преди миг съм гребнала малко от дъното на тигана. А само преди час бях опиянена от мириса на канелата по пръстите ми.
И след всичко това, мисля че е време да се оттегля от компютърния екран и да седна на масата. Вярно, ще гледаме друг екран - телевизионния, но все пак семейството ще бъде събрано. Бъдни вечер е. Пожелавам ви весели празници, много здраве, хубави книги и щастливи мигове!


Няма коментари: