Translate

четвъртък, 12 декември 2013 г.

Персийското момче - Мери Рено

Знаех, че ги има. LGBT книги на български имам предвид. Съвсем съзнателно търсих и ги открих. На български са издадени Стаята на Джовани, Смърт във Венеция, Греховете на града. Разбира се, да не забравяме великолепния Хал Дънкан. Сигурно има и други.
Но да открия Мери Рено беше изненада. И подарък. Неочакван подарък, което ме кара да вярвам, че може да има съвпадение, може да има и случайност, но някои неща няма как да не са съдба.
Много книги са се писали за Александър Македонски и много противоречия кръжат като лешояди около историческата му личност. Предполагам, че ще продължат да правят същото - писателите пишат, а историците си противоречат. Но Персийското момче, макар лежаща изключително на исторически факти и летописи от миналото, не е тук да ни разказва скучен урок по история. Не е тук даже за да ни даде подробно животоописание на един велик мъж.
Персийското момче е хроника. И биография. И изповед. Но най-вече история на една любов.
Не, не е любовен роман. Нищо толкова обикновено. Нищо толкова простичко, подредено и завързано с панделка.
Багоас - млад персийски евнух, прочут с красотата си, става любимец на Дарий. След битката при Галгамела и убийството на владетеля, Багоас попада в лагера на Александър Македонски и става неговото "персийко момче"... Походът на Александър - това е път, осеян с победи и поражения, героизъм и коварство. И една голяма любов...
Персийското момче е втора част от трилогия, описваща живота на Александър от младостта му, до последиците от смъртта му за огромната империя, в която е превърнал света. Няма да изненадам никого, когато кажа, че на български е преведена единствено тази втора част. Обикновено бих негодувала. Но съм благодарна и на това. Историята може да се започне и от тази втора част.
Персийското момче е разказът на Багоас. Разказ, започващ от неговата десетгодишна възраст, когато детството му свършва с убийството на баща му и изчезването и/или убийството на остатъка от семейството му. Разказ за живота му като евнух с господари добри, безразлични, алчни, господари сводници и господари владетели. Принуден да бяга, принуден да се спасява, принуден да оцелява, той не може да си позволи или да си въобрази любов. Докато съдбата /или боговете/ го пращат при Александър.
В негово лице намира не само владетел, достоен да бъде следван, но и човек, заслужаващ да бъде обичан заради това, което е. И ако трябва да го дели /а трябва, да си припомним Хефестион/, то това не накърнява по никакъв начин любовта, която изпитват един към друг.
Предполагам, някои ще възразят, че образът на Александър е силно идеализиран. Във всички други случаи идеализираните герои са силно дразнещи и неприятни същества. Но не и тук. Не и за мен. Това е разказът на Багоас /разказ в първо лице, ако трябва да съм изрядно точна/, а той гледа с очите на влюбения. Не е спестил истината, разбира се - Александър определено не е бил безгрешен. Но във всяка дума, във всеки жест, тази любов е толкова очевидна, че сърцето ти се свива. Моето, това. До голяма степен тази любов граничи с обожание и преклонение към една изключителна личност. Но в края на деня, когато падне нощта и Александър владетеля отстъпи на Александър човека, е прекрасно да се види /тоест, прочете/ как Багоас го чака, за да му даде радост или утеха.
Романът е публикуван за първи път през 1972 г. и не може и не бива да се очаква от него еротична експлицитност, каквато има в сегашните романи от GLBT жанра. Повечето е оставено на въображението, но понеже сме чада на една съвременна епоха в пъти по-разкрепостена и в пъти по-залята от информация - въображението ни е предостатъчно богато и се справя достойно със задачата.
Ако не сте проспали уроците по история или пък  сте гледали забележително изрусеният Колин Фарел, знаете как ще свърши тази книга. Ще си призная един грях - обичам щастливият финал и рядко ми се случва да не съжалявам, ако такъв няма. Тук бях подготвена да не го очаквам и колкото и да кървеше сърцето ми, устоях.
Мога само да съжалявам, че Персийското момче е единствената преведена на български книга на Мери Рено. Отдавна й се канех на тази авторка и се радвам, че започнах с този роман. Не знам дали ще имам сили да започна отначало трилогията за Александър. Но ще намеря време да прочета знаковата й творба - The Charioteer.
Горещо препоръчвам и настоятелно моля издателствата да си оперират двата диоптъра късогледство.

Няма коментари: