Translate

събота, 27 юли 2013 г.

The Girl You Left Behind - Jojo Moyes

Бях планувала да ревюирам Момичето, което бях много по-рано, но не се получи. Нито прочитът й, нито думите за нея са нещо, което е лесно. И не, не поради тематиката й, макар че би било удобно да припиша на нея причината.
Първата част от романа на Джоджо Мойс започва с историята на военновременна провинциална Франция през 1916 г., където Софи Льофевър вътри семейния хотел заедно със сестра си. Съпрузите им са изпратени на фронта и двете са принудени да се справят с постоянния страх от германските окупатори, оскъдните дажби и офицерите, хранещи се в хотела им. Портретът на Софи, нарисуван от съпруга й Едуар привлича вниманието на новия германски комендант, което пък го привлича и към самата нея. Това само по себе си няма как да не доведе до неприятности. И когато Софи научава, че Едуар е пленен, тя е готова на всичко, за да го спаси. Дори да сключи сделка с коменданта...
Англия, 2006 г.Тридесетгодишната Лив Холстън се опитва да преодолее болката от преждевременната смърт на съпруга си. Сили да продължава да живее й вдъхва портретът, който той й подарява за сватбата им. Случайната среща с Пол Макафърти й връща радостта от живота. Но съдбата ги поставя в противоположните страни на съдебен спор, целящ да върне любимата й картина на първоначалните й собственици...

Резюмето покрива случващото се много точно. Книгата условно може да се раздели на две - историята на Софи и историята на Лив, плюс-минус тук-таме вмъкнати придатки от тази на Софи. Няма да ви лъжа, историята на Софи за мен беше много по-въздействаща и не защото е по-драматична. Докато четях, си припомних за Бараяр и Пергаментът.
И двете книги нямат нищо общо с Момичето, което бях, разбира се, нито по съдържание, нито по жанр. Но атмосферата, атмосферата! Отчаянието, безсмислието, стремежът да се открие малко човечност в едно безумие, загубило всякакъв смисъл. Както и да е.
На фона на Софи, Лив просто бледнее и е обречена да си остане една мрънкаща коза /съжалявам, но в един момент дразнещия фактор при нея е прекалено висок/, да не говорим, че е доста еднопластов персонаж. Единственото, което спасява нейната част от историята, е любовната нишка с Пол.
Описанията на живота на Софи бяха прекрасни, въздействащи и най-важното, достоверни. Стилът на Джоджо Мойс е лек, ненатрапчив и въпреки това, въздействащ. Ако имате някакви опасения, защото не си падате по истории с войни, е, това си е ваша работа, но ще пропуснете. Няма да съжалявате, ако прочетете Момичето, което бях. И все пак... и все пак ми се иска авторката да не беше озахарявала част от историята /няма да казвам коя, вие сами ще си прочетете/.
Тук и ще вмъкна разочарованието си от българската корица.
Не че е лоша. Не че чуждите са по-добри. Но просто опитът на пресъздадат портрета на Софи се е провалил главоломно и всеки, прочел книгата може да го разбере. Можехте да се постараете повече, графични дизайнери, редактори на корица и т.н. отговорници.
Вторият роман на Джоджо Мойс нямаше така засилена рекламна кампания и не знам до колко читатели е стигнал. Надявам се до повече.

Няма коментари: