The Dickens with Love - Josh Lanyon

Когато нямам настроение за експерименти и непознати книги, винаги се връщам към някой любим автор. Josh Lanyon почти винаги е първият ми избор. А щом съм тъжна, безпричинно или пък с причина, посягам към една и съща книга. Която повечето пъти се оказва The Dickens with Love.
От гърба на корицата:
Преди три години ловецът на антикварни книги Джеймс Уинтър губи всичко заради един скандал - кариерата си, любовника си, самоуважението си. Сега богатият и безскрупулен г-н Стефанополус има предложение за него. Непубликуван досега роман на Дикенс се е оказал в ръцете на английски професор по химия на име Седжуик Криспаркъл. Стефанополус иска книгата на всяка цена и иска Джеймс да уреди сделката. Уловката е, че не бива да споменава на професора името на купувача.
Всъщност уловките са две, защото професор Криспаркъл се оказва напълно неустоим... и готов за креватни занимания. Джеймс смесва работата с удоволствието, колкото и разумът да го предупреждава, че между тях не може да има нещо повече от кратка авантюра.
Дали защото действието се развива по Коледа, дали заради имената и характерите на героите, но духът на The Dickens with Love е типично Дикенсов. Джеймс води действието на историята в първо лице и ако има герой, с когото да искам да прекарам Коледа, това е той. Самоироничен, загубил вяра в себе си, в бъдещето, обичащ книгите повече от всичко останало. Би гладувал няколко дни, само за да си позволи удоволствието да си купи някоя книга. Е, как да не обичам такъв човек? Макар новелата да проследява зараждащата се любовна връзка между него и Седжуик, аз не спрях да мисля за нея като за коледна история. Което също е в стила на Дикенс, като се замисля. Монотонната самота на Джеймс, прекъсната от появата на мъж, с когото да създаде връзка. Безскрупулен лошковец. Няколкото фалстарта до щастливия финал.
Казват, че е евтин номер авторът да направи героя си любител на книгите, защото по този начин читателят веднага се асоциира с него /бидейки също любител, нали/ и може да прости слабостите на сюжета. Мога да ви кажа, че номерът няма да мине, ако сюжетът наистина има слабости, които да са очебийни. И макар да не съм любителка на концепцията за любовта от пръв поглед /или втори, или трети, или от второ търкаляне между чаршафите/, тук това не ме дразни. Може пък и да прощавам сюжетни слабости, но кой не го прави за любимите си същества, ъ-ъ-ъ, исках да кажа герои.
На запад по Коледа четат Коледна песен. Откакто за първи път попаднах на тази новела, аз я чета винаги на Бъдни вечер. The Dickens with Love е като топлото одеяло и чашата с горещ шоколад, които гледаш по филмите и ти се иска да имаш.

Честити Свети Валентин и Свети Трифон!

Нещо ново, нещо старо от Елоиза Джеймс

Елоиза Джеймс е от онези продуктивни авторки, на които ти се ще да завидиш, но не можеш, защото създават неподражаеми герои.
As You Wish е новият сборник на авторката, който включва две новели - With This Kiss и познатата ни /позната поне на англочетящите/ Seduced by a Pirate.
Ето кратички резюмета, ако решите да си доставите удоволствието и да си ги поръчате:

With This Kiss
Лейди Грейс Райбърн /простете, ако не съм улучила транслитерацията/ е влюбена в снажния млад лейтенант Колин Бари, но се отрича от него, мислейки че той е влюбен в сестра й.
Трябва ли Колин да захвърли приличието и по примера на баща си пирата просто да вземе това, което желае най-силно?

 Seduced by a Pirate
След години прекарани в плаване, сър Грифин Бари се връща у дома, за да изяви претенции към съпругата си. Но дали Фийби му е съпруга, щом така и не са консумирали брака си? Като небезизвестен пират, Грифин заграбва злато и скъпоценности, но тя е съкровище, което няма да получи лесно.

Етюд с книги - част втора

Преди да пристъпя към същността на този пост, нека да поздравя новия последовател на скромния ми блог - Galina Vossen и да й пожелая приятни минути в скромната ми част от блогосферата!

А сега по същество:

Втора част от това, което се превръща в нещо като история, нещо като разказ... Привързах се към безименния си герой и книжарницата, в която се е набутал...
Пействам целия текст без редакция /в по-голямата си част/, тъй че не бъдете твърде строги.

Устоях да импулса да скрия ръка зад гърба си.

- Извинете.

Посегнах да вдигна падналата книга и погледът ми се спря върху разкъсана корица с висяща на парцали обвивка. Пожълтяла като оставен на слънце вестник, с кафяви петна. Загубили предишния си блясък, буквите на гръбчето унило оповестяваха Д евн к т н  .

По гърба ми премина тръпка. Космите на ръцете ми настръхнаха. Някъде отдалеч чувах гласа на ядосания продавач, но не можех да схвана думите. Книгата заемаше цялото ми внимание. Изискваше го.

Колебливо протегнах длан и пръстите ми докоснаха едно ъгълче на корицата. Показалецът ми погали дължината на гръбчето и внезапно изпитах натрапчивото усещане, че книгата измърка. Преглътнах. По някаква причина устата ми беше пресъхнала.

- ... истинско безобразие, господинчо! Нима си въобразявате, че...

Грабнах книгата и я стиснах като новопокръстен Библията.

- Ще купя тази.

Продавачът, прекъснат насред вдъхновената си реч, ме изгледа подозрително, сякаш ме подозираше в измама. Втренчи очи в книгата, притисната към гърдите ми и изви устни.

- Венсан Авиар. Типично, просто типично. Днешната младеж си няма и представа какво е истинска литература. И как не, с тези романчета-полуфабрикати, никнещи като гъби насред септична яма.

- Колко струва? – Исках да е моя, моя, моя. – Ще платя и за щетите. – Хвърлих извинителен поглед надолу. Неразборията не се бе повлияла ни най-малко от съборената от мен книга. Не виждах дори прегънато ръбче на страница, но парите правят пътя по-гладък, както казваше баба ми.

Продавачът явно не беше чувал поговорката, макар да се числеше към нейното поколение.

- Би трябвало хубавичко да Ви изтръскам джобовете. – Киселата му физиономия леко се смекчи, щом видя как стискам книгата все едно е първородното ми дете. – Три лева.

Изтръпнах от облекчение. След плащането на сметката за водата ми бяха останали само пет, а не исках да оставям находката си сред книжната джунгла, където можеше и да не я видя повече. Подадох парите на стареца, който ги тикна в джоба на панталона си без да ги погледне. Погледът му пробиваше дупки в гърба ми, щом се обърнах, за да изляза.

- Ако решите да се отървете от нея, може да ми я върнете обратно.

Обърнах се. Книгата пулсираше като жива, притисната до гърдите ми.

- Защо да го правя?

Продавачът се усмихна и острите му разкривени зъби блеснаха на мътната светлина от голата крушка.

- Няма да сте първият.