Чела съм и други книги с увредени главни герои. По дяволите, харесвам увредените главни герои. Като се започне от Майлс Воркосиган и се стигне до персонажите на Сандра Браун, без да забравяме един-двамата на Josh Lanyon и няколкото други, които няма да спомена.От къде идва склонността да ги фаворизирам?
1. Може би самата аз съм увредена?
2. Изпитвам нужда да се грижа за увредени?
Трябва да спомена, че не понасям хленчещите болни, така че въпрос № 2 получава негативен отговор. Колкото до първия, физически поне, отговорът е не. Виж, ментално...
Малко по-надолу в постовете можете да видите резюмето, взето от българското издание на Аз преди теб, така че нямам намерение да го повтарям. Днес можете да се отбиете в някоя книжарница и ако се вярва на разпространителите, да си я купите топла-топла от печатницата. Ще се огранича да разкажа за чувствата си към романа на Джоджо Мойс.
Историята се разказва от Луиза /Лу/ Кларк. С малки изключения, нейната гледна точка е основна в повествованието. Близка до сърцето ми героиня, защото е точно като мен. Затворена в малък свят, с малки перспективи и малки очаквания. Докато животът не прави рязък завой и не изпречва на пътя й Уил Трейнър. Уил, водил активен и богат /във всякакъв смисъл/ живот, останал инвалид заради пътен инцидент. След няколко фалстарта, двамата успяват взаимно да променят живота си.
Рекламната кампания на книгата не може да стъпи на малкия пръст на 50 нюанса /не, няма да я оставя на мира/, но Хермес са се постарали подобаващо: статии в dnes.bg, Аз-жената, Woman.bg. Споменаването на Опра Уинфри и хвалбите й за книгата целят засилване на публичното внимание, но доколко това ще стане, не е ясно. Питате се защо. Като изключим почти пълната липса на сексуални сцени, читателската аудитория, понастоящем закопняла/загоряла за еротика, няма да е изкушена да побутне и с пръст книгата. Втората и по-важната причина, е основната тема.
Евтаназията.
Сериозна тема за сериозен размисъл. Не съвсем по вкуса на тийновете, с малки изкючения. Човек не мисли обикновено за неща като смъртта и възможността да се окаже в състояние на трайна неработоспособност. /Ама си личи, че съм учила скоро осигурително право, а?/Още по-малко мисли дали ще иска да живее по такъв начин. Позицията ми относно евтаназията открай време си е установена - одобрявам я като практика.
Знаете ли колко често виждам инвалиди по улиците? Два-три пъти за три-четири месеца. И да, причината не е, че обществото ни е много здраво или че здравната система е цъфнала и вързала. Причините са много прости. Пари и стълби. Докато четях книгата огледах апартамента и сградата, в която живея. Нямам асансьор. Живея на третия етаж. Някои врати са тесни. Тоалетната - още повече. И се питам какво става зад затворените врати и спуснатите пердета, с хората, които не излизат защото не могат. Но да не задълбавам, че ме заболява главата. Целта на този блог е друга.
Коментарите за Аз преди теб варират, но като цяло са положителни. Моята оценка със сигурност е положителна. Не плаках. Бях тъжна на едни места, на други се разсмивах, но не плаках. Финалът е такъв, какъвто трябва да бъде и нищо не може да ме убеди в противното.
Една читателка бе писала в коментара си в Амазон /ако не се лъжа/, че това не е любовен роман, но е любовна история. Няма по-верни думи. Отивам да си я купя.
