To Love a Thief - Julie Anne Long

Има много начини да попаднеш случайно на хубава книга. Повлиявала съм се от корица, от коментари, от автор, от резюме. Намирала съм ги от скука, от любопитство, от заплес.
Рядко съм се препъвала в тях в градската библиотека. Особено когато секторът за чуждоезична литература е ограничен.
За всичко имало първи път, казвали мъдрите хора.
Да започнем с резюмето: Гидиън Коул е пледиращ адвокат, който социално се намира в периферията на обществото. С баща, пропилял семейното положение и пари, той е решен да възвърне и двете като си подсигури богата булка и най-подходяща за целта е лейди Констанс Клари /дъщеря на маркиз, богата, красива, известна, и ухажвана не само от него, тя е социалната кралица/. За съжаление, финансовото положение на Гидиън не се подобрява от факта, че има меко сърце и поема случаи на хора, които не могат да си позволят да му платят. И това меко сърце продължава да го въвлича в проблеми...
Или поне така си мисли той.
Лили Мастърс е джебчийка по принуда и разказвачка на истории по душа. Има чевръсти пръсти, които я провалят много рядко. В един от тези случаи, Гидиън Коул я хваща в опит да открадне златния му часовник. За щастие, Лили не се увлича по красивите господа и с едно бързо сритване, успява да избяга. Уви, не много по-късно, за нещастие отново е уловена. И затворът като че ли е неизбежен, но Гидиън се оказва наблизо, а сърцето му /онова меко, импулсивно нещо, което упорито опитва да заглуши/ го подтиква да откупи свободата й.
При едно условие.
Да му помогне да разклати увереността /или надменността/ на Констанс, за да я накара да ревнува и бързо да падне в краката му.
Бидейки изправена пред избора затвор или да се преструва на дама от висшето общество, Лили няма какво да губи. Трябва да мисли за малката си сестра Алис и бъдещето на двете им. В продължение на месец тя е обучавана от Гидиън и неговият посветен в плана приятел Килмартин в седене, вървене, свирене на пиано, говорене, поздавяване... и пред очите на Гидиън дребната джебчийка се превръща в изящна дама, от която той не може да свали очи.
Много се задълбочих в резюмето, но исках да дам начален тласък на въображението ви. Това всъщност е версия на историята за Пигмалион. И понеже съм невежа, все още не съм запозната с едноименната пиеса на Бърнард Шоу, а от екранната версия My Fair Lady съм гледала само откъслечни сцени. Но през цялото време си представях Лили като Одри Хепбърн и мисля, че авторката е правила същото - не заради външния вид, а заради цялата грация и елегантност, и уязвимост, и чар. Без да представлява социална сатира, чрез хумора и реакциите на Лили и Гидиън, Julie Anne Long разкрива живота жените от висшето общество като игра с победители и губещи, където залогът е известност и възхищение, а оръжията са остроумие и завоалирани намеци.
За първи път в Regency romance и двамата герои са аутсайдери. Без титла, принудени да оцеляват и да се борят по свой си начин, принудени да крият истинската си природа. Освежаващо е и човек се чуди защо няма повече такива книги. Е, чичото на Гидиън е барон и Гидиън се очаква да наследи имението му /където се развива по-голямата част от действието, между впрочем/, но връзката е твърде бегла, а и финансовият проблем тежи и на барона.
И за финал, един малък детайл - художникът на корицата /или някой друг?/ си е написал домашното и моделът е облечен в роклята, носена от Лили на първия й бал в Лондон. Не е ли чудесно?
Бих могла да изпиша още, но не искам да ви отегча. Искам само да ви въодушевя.
И нека стигне до знанието на издатели, че тази книга съществува и с необходимия всеотдаен превод, би станала бижу и на български. Компренде?