Уил Грейсън, Уил Грейсън - Джон Грийн и Дейвид Левитан

Честита ви нова година!
Да сте живи и здрави, да срещнете интересни хора и интересни книги!

Поздравите настрана, нека ви запозная с Уил Грейсън, Уил Грейсън. Това ми беше последната книга за 2014 г. и не беше случайно. След като я мотках от доста време, почивните дни се посъбраха повече и я довърших почти светкавично.

Един мразовит ден две момчета с еднакви имена и различни съдби се срещат случайно и животът им се променя. Едното се бори с депресията, другото със страхът да не бъде отхвърлен от момичето, което харесва. Едното има приятел на име Тайни Купър, другото има приятелка на име Мойра, която го наранява жестоко. Едното е пасивен участник в собствения си живот, другото мисли, че не заслужава да има живот. Уил Грейсън и Уил Грейсън ще се научат да не се страхуват, да действат, да бъдат смели. И двамата ще оценят чудото, което представлява Тайни Купър и ще участват в мюзикъла му Тайни Дансър - една история за любовта и способността да продължиш въпреки болката и страха.

Трудно ми е да напиша резюме на Уил Грейсън, Уил Грейсън. Предполагам, че и на Егмонт им е било трудно, защото това което е на задната корица може да се класира за най-краткото и неясно резюме в историята на резюметата. Предполагам, че някои книги просто са такива. Уникални.
Джон Грийн нашумя достатъчно в България, така че книгата се радваше да завиден успех в класацията за най-продавани книги на книжарници Хеликон - нещо, на което се радвах и честно казано, не смеех да се надявам.
Уил Грейсън и другият Уил Грейсън са несигурни хлапета, всеки със страховете и проблемите си. Колкото и да е чудно, проблемите им не успяват да се превърнат в типичната бозава история, нито занимават читателя с любовни триъгълници и други геометрични фигури /добре де, съвсем малко/. Проблеми като депресията и разкриването /coming out/, страхът да не бъдеш отхвърлен и желанието да бъдеш обичан беше крайно време да се появят в книга за тийнейджъри, защото от вампирско-върколашки бози ми дойде до гуша. И не знам дали имаме първата гей целувка в роман на български /като се замисля определено не е първата/, но определено е първата гей целувка в роман за тийнейджъри на български. Което значи много.
Единственото жило в меда беше преводът. Просто чувствах как на места нещо се губи. Не успях да си обясня и защо почти всяко сравнение и метафора бяха сложени в кавички. Учили сме ги тези неща в училище, не вярвам четящите младежи да имат проблеми да ги различат.
Издаването на Уил Грейсън, Уил Грейсън е събитие. За мен. Дава ми надежда. Кой знае, може би ще видя в близко бъдеще Boy meets Boy на Дейвив Левитан?