Translate

събота, 14 април 2012 г.

Almost Like Being in Love - Steve Kluger


Често се питам има или няма случайности във вселената. Случайност беше да се обзаведа с една сюрия книги, които много време само гледах умно. Случайност беше да избера и да отворя една, която ме хвана за гърлото и заживя в симбиоза с мен.
В навечерието на Великден, мога да цитирам герой, който не помня, от филм /или книга, но май филм беше/, който съм забравила: "Случайността позволява на Бог да остане анонимен."
Не исках да прозвуча толкова помпозно, както може би прозвучах. Така че да се гмурнем в резюмето и общите ми впечатления от книгата. Не че вече не знаете какво мисля за нея :Р
Накратко, по време на последната си година в гимназията, спортистът Крейг и отличникът Травис се влюбват. Дълбоко, драматично, с хвъркащи амурчета със стрели, цвърчащи птички и подходящи песни за саундтрак. Въобще, това е първата любов такава каквато всеки си пожелава, и би трябвало ако има справедливост, да изживее. Но както споменах, това е последната им година в гимназията, така че след като прекарват едно незабравимо лято, пътищата им се разделят щом отиват да учат в различни университети /и щатове, Америка е голяма, не забравяйте/. Двадесет години по-късно, след поредица от комични за читателя и драматични за героя любовни разочарования, Травис решава да зареже успешната си кариера и да тръгне из страната, за да открие единствената си истинска любов - т.е. Крейг.
Суховато се получи като описание, нали? Някак си банално? Не ви се струва интересно? Засрамете се. Нима някога съм ви разочаровала? И преди да ми насвиете сармите, ще дам пространното си мнение за Almost Like Being in Love.
Не сте чели подобна книга.
Да започнем с факта, че форматът и с това нямам предвид книжното тяло, е в основата си епистоларен. И като се изключи Страданията на младия Вертер, която не съм чела, допирът ми с подобна стилистика се равняваше на нула. Така че бъдете подготвени. На мен ми отне по-малко от пет страници да свикна. А удоволствието, пък макар и още в самото начало, се оказа пристрастяващо.
Steve Kluger е изключително оригинален автор. Повествованието е изградено на базата на серия от писма, бележки, постове от блог, имейли, тук-там вътрешни размишления, статии от вестници и какво ли още не. Представете си кутия с хронологично подредени писма и изрезки, която намирате на тавана. Започвате да четете и да съшивате история и колкото повече четете, толкова повече се увличате. Е, това е Almost Like Being in Love. И наистина се чувствате почти като влюбени.
Не съм се смяла толкова с книга, а повярвайте ми, много съм се смяла. Травис и Крейг са чешити, радост за читателя, несъвършени, прекрасни, упорити, смели, сърцераздирателни, вдъхновяващи. И не само те, приятелите им,... но нека не започвам да говоря за приятелите им, не искам да оспойлям удоволствието.
Авторът, а съответно и героите му, са бейзболни фенове и фенове на мюзикъли, за разлика от мен, но фактът, че не знам и бъкел за двете неща не ми попречи да се насладя на макс, да се хиля като идиот, да стена от неочакваните спънки пред героите, да квича като прасе от нетърпение, да въздишам и накратко да правя всички логично нелогични неща, така характерни за взаимоотношенията ми с една хубава книга.
Единствената треска, която бих изгладила е свързана с развръзката. Искаше ми се, и съм сигурна, че всяка жена читател ще се съгласи, да беше по-пространна. След всички изпитания и мъки, буквално мъки, защото си се лишил от сън и здрав разум, докато си чел като побъркан, искаш няколко страници пухкава розова захаросаност. Но това е незначителен дефект, който само подчертава всички достойнства на книгата.
Нали знаете как ви се е искало да скочите между страниците на някой роман и да заживеете заедно с героите? Е, ако трябваше да избирам в момента, ако духът от лампата ме попита какво е желанието ми, то би било да се вмъкна в тази книга.
По дяволите, искам пак да я прочета. И вие трябва да го направите. И издателите трябва да го направят. И всички да стигнем края на дъгата...

Едит 19.05.2012г.: Никога не е късно да научиш нещо ново. Аз винаги съм била ненаситно любопитна към всичко така или иначе... Днес ми попадна статия в Уикипедия за Craig Rodwell - американски активист за правата на гейовете, организирал възпоменателен марш по Шесто авеню в Ню Йорк, привлякъл 5000 участника и вниманието на цялата нация. Е, направо сърцето ми подскочи, това е Крейг от книгата! Уважението ми към Steve Kluger нарастна! Нивото ми на ендорфини се покачи и сега ще се усмихвам глупаво цял ден.

6 коментара:

Анонимен каза...

Привет Naismith)

Имаш дарба да заинтригуваш със страхотния си коментар. Отдавана съм си я свалила тази книга, но все не оставаше време за нея. От коментарите в goodreads.com съм си избрала толкова книги, които чакат на опашка, но друго си е като прочета твоите препоръки в kaldata:))
Поздрави,
atel

Naismith каза...

Здравей, atel!
Радвам се, че се отбиваш в блога ми и Kaldata и се надявам коментарите ми да са ти полезни.
Чувствай се свободна да критикуваш и коментираш, а ако и препоръчаш някоя и друга книга, още по-добре!:)

Анонимен каза...

Здравей отново)
Тъй като съм още на вълна ММ романи, не знам какво по-напред да препоръчам:)Има разкошни книги...
Например имам една любима поредица на Madeleine Urban & Abigail Roux "Cut and Run". Двойката Ty and Zane е уникална. Много екшън и емоции. Чакам с нетърпение да излезе 5-тата от поредицата.

atel

Naismith каза...

Ооо, толкова се радвам, че намерих съмишленик във вкусовете! Аз съм на тая вълна вече от година и няма откачане.
За "Cut and Run" съм чувала и й се чудя. Щом я препоръчваш, ще я пробвам.
Аз съм тотално влюбена във всичко на Josh Lanyon и особено в серията за Adrien English. Планирам да я ревюирам, но за целта трябва да ги препрочета, а не знам дали сърцето ми ще издържи, трябва да понабера сили.;)

Анонимен каза...

Определено уважавам добрите ММ (MMF) романи и нямам никакви предразсъдъци. Жалко, че не вярвам на БГ пазар да видим някоя от "този жанр" книги. До сега не съм чела нищо на Josh Lanyon, въпреки, че поредицата Аdrien English е много обичана и обсъждана. Все се каня да я подхвана, но от коментарите разбирам, че се набляга на Mystery- то, а и нещата между Аdrien and Jake не потръгват и ми става криво. Но щом на теб ти е любима поредица, няма начин скоро да не я "изпапкам" с кориците...
atel

Naismith каза...

Мм, връзката между Аdrien и Jake се развива през всичките пет книги и краят си заслужава всички мъки, преживени от герои и читатели. Сега съм захванала друга книга, но след нея започвам препрочитане на поредицата и ще пиша.
ОМГ, познаваш ли други с нашите вкусове, хайде на си направим лоби и да направим предложение на някое издателство.