Международен ден на книгата и авторското право

Честит ви ден на книгата!
Днес в прекрасното ранно утро под тепетата се усмихнах на безоблачното небе и си пожелах едно по-добро бъдеще.
Купете си книга и прекарайте поне един час в четене.

Almost Like Being in Love - Steve Kluger

Често се питам има или няма случайности във вселената. Случайност беше да се обзаведа с една сюрия книги, които много време само гледах умно. Случайност беше да избера и да отворя една, която ме хвана за гърлото и заживя в симбиоза с мен.
В навечерието на Великден, мога да цитирам герой, който не помня, от филм /или книга, но май филм беше/, който съм забравила: "Случайността позволява на Бог да остане анонимен."
Не исках да прозвуча толкова помпозно, както може би прозвучах. Така че да се гмурнем в резюмето и общите ми впечатления от книгата. Не че вече не знаете какво мисля за нея :Р
Накратко, по време на последната си година в гимназията, спортистът Крейг и отличникът Травис се влюбват. Дълбоко, драматично, с хвъркащи амурчета със стрели, цвърчащи птички и подходящи песни за саундтрак. Въобще, това е първата любов такава каквато всеки си пожелава, и би трябвало ако има справедливост, да изживее. Но както споменах, това е последната им година в гимназията, така че след като прекарват едно незабравимо лято, пътищата им се разделят щом отиват да учат в различни университети /и щатове, Америка е голяма, не забравяйте/. Двадесет години по-късно, след поредица от комични за читателя и драматични за героя любовни разочарования, Травис решава да зареже успешната си кариера и да тръгне из страната, за да открие единствената си истинска любов - т.е. Крейг.
Суховато се получи като описание, нали? Някак си банално? Не ви се струва интересно? Засрамете се. Нима някога съм ви разочаровала? И преди да ми насвиете сармите, ще дам пространното си мнение за Almost Like Being in Love.
Не сте чели подобна книга.
Да започнем с факта, че форматът и с това нямам предвид книжното тяло, е в основата си епистоларен. И като се изключи Страданията на младия Вертер, която не съм чела, допирът ми с подобна стилистика се равняваше на нула. Така че бъдете подготвени. На мен ми отне по-малко от пет страници да свикна. А удоволствието, пък макар и още в самото начало, се оказа пристрастяващо.
Steve Kluger е изключително оригинален автор. Повествованието е изградено на базата на серия от писма, бележки, постове от блог, имейли, тук-там вътрешни размишления, статии от вестници и какво ли още не. Представете си кутия с хронологично подредени писма и изрезки, която намирате на тавана. Започвате да четете и да съшивате история и колкото повече четете, толкова повече се увличате. Е, това е Almost Like Being in Love. И наистина се чувствате почти като влюбени.
Не съм се смяла толкова с книга, а повярвайте ми, много съм се смяла. Травис и Крейг са чешити, радост за читателя, несъвършени, прекрасни, упорити, смели, сърцераздирателни, вдъхновяващи. И не само те, приятелите им,... но нека не започвам да говоря за приятелите им, не искам да оспойлям удоволствието.
Авторът, а съответно и героите му, са бейзболни фенове и фенове на мюзикъли, за разлика от мен, но фактът, че не знам и бъкел за двете неща не ми попречи да се насладя на макс, да се хиля като идиот, да стена от неочакваните спънки пред героите, да квича като прасе от нетърпение, да въздишам и накратко да правя всички логично нелогични неща, така характерни за взаимоотношенията ми с една хубава книга.
Единствената треска, която бих изгладила е свързана с развръзката. Искаше ми се, и съм сигурна, че всяка жена читател ще се съгласи, да беше по-пространна. След всички изпитания и мъки, буквално мъки, защото си се лишил от сън и здрав разум, докато си чел като побъркан, искаш няколко страници пухкава розова захаросаност. Но това е незначителен дефект, който само подчертава всички достойнства на книгата.
Нали знаете как ви се е искало да скочите между страниците на някой роман и да заживеете заедно с героите? Е, ако трябваше да избирам в момента, ако духът от лампата ме попита какво е желанието ми, то би било да се вмъкна в тази книга.
По дяволите, искам пак да я прочета. И вие трябва да го направите. И издателите трябва да го направят. И всички да стигнем края на дъгата...

Едит 19.05.2012г.: Никога не е късно да научиш нещо ново. Аз винаги съм била ненаситно любопитна към всичко така или иначе... Днес ми попадна статия в Уикипедия за Craig Rodwell - американски активист за правата на гейовете, организирал възпоменателен марш по Шесто авеню в Ню Йорк, привлякъл 5000 участника и вниманието на цялата нация. Е, направо сърцето ми подскочи, това е Крейг от книгата! Уважението ми към Steve Kluger нарастна! Нивото ми на ендорфини се покачи и сега ще се усмихвам глупаво цял ден.

През есента... нова Елоиза Джеймс

Серията от приказни интерпретации продължава с The Ugly Duchess.
Все още не съм прочела The Duke is mine /трета от поредицата/, но до септември имам време - за тогава е запланувано издаването на The Ugly Duchess.
Какво можете да се досетите става дума за Грозното патенце на Андерсен. Темата едва ли е нова, но доколкото познавам Елоиза, все ще намери начин да излезе от шаблона.
А сега резюмето вкратце, направо от официалната страница на авторката:

Как може да си представи, че той я обича... когато цял Лондон я нарича Грозната херцогиня?
Теодора Саксби е последната жена, за която обществото очаква да се ожени великолепният Джеймс Рюбърн, наследникът на херцогство Ашбрук. Но след романтично предложение, направено пред самия принц на Англия, дори практичната Тео се убеждава в страстта на Джеймс.
Въпреки това, вестниците дават на брака им шест месеца.
Тео е убедена, че ще за заедно до гроб... докато не разбира, че Джеймс е желал не сърцето, а зестрата й.
Обществото, шокирано от брака им, сега е скандализирано от раздялата им.
А Джеймс трябва да се бори както никога досега, за да убеди, че обича Тео, превърнала се от грозно патенце в красив лебед.

Надявам се Елоиза да не си е писала резюмето, защото толкова сладникаво нещо не ми е по вкуса. Дано да има пиперец в съдържанието.