Страници

Translate

четвъртък, 6 октомври 2011 г.

Desperate Duchesses - Eloisa James


Един от най-големите ми недостатъци, е че съм безкрайно любопитна. Друг - безкрайният ми мързел. Ще се опитам да преодолея втория, за да ви представя последната прочетена от мен книга.
Може би забелязвате тенденция тук - отново същата авторка, сигурно ми плаща да я рекламирам? Къде такъв късмет. Сериозно, къде е.
Лейди Робърта Сейнт Джеймс е отчаяна. Баща й е некадърен поет, изтипосван редовно по карикатурите във вестниците, любовницата му живее заедно с тях, има склонност към мелодраматични прояви и няма никакво намерение да й помогне да си намери съпруг. На един от малкото балове тя успява едновременно да се изложи и да се влюби от пръв поглед в идеала си за мъж - хладнокръвният херцог Вилиърс, брилиантен шахматист и известен негодник. Отчаяните времена налагат отчаяни мерки и Робърта се самопоканва при далечна братовчедка в Лондон - току-що завърналата се от Париж, скандално известна херцогиня Джема Бюмонт, с молбата да й помогне да дебютира в обществото. След едно достойно за увековечаване /и неколкократно прочитане/ запознанство, Джема е впечатлена от чувството за хумор и здравият разум на братовчедка си и я взима под крилото си.
Междувременно съпругът й, политическият лъв херцог Елайджа Бюмонт изобщо не е доволен. Джема се е върнала, а където е тя, винаги има скандал. Слуховете, че на един свой бал в Париж се е появила гола и излегната на поднос, носена от осем лакеи е само върхът на сладоледа. Сега в дома му е нейният брат Деймън, което само по себе си не е проблем, само да бе оставил незаконния си син някъде в провинцията. Само скандал липсва на кариерата му. А и херцог Бюмонт се опасява, че здравословният му проблем ще го погуби преди да е навършил тридесет и пет, а да предявява съпружеските си права пред жена си с надеждата за наследник не е толкова лесно, колкото изглежда.
Деймън Рийв, графът на Грифин винаги е постигал всичко лесно. Но защо Робърта дори не го счита за потенциален кандидат за женитба и преследва Вилиърс, когато и слепец би видял, че подобен брак няма да я направи щастлива? Защо има желание да целува братовчедка си /пета братовчедка, ако не и осма/ докато не остане без дъх? И ще спре ли синът му да бяга от бавачките?
Историята се заплита, когато се намесва желанието за отмъжещие на една жена, брилиантни шахматисти, страстни целувки и неприлични сцени на най-неочаквани места.
Може да ви се струва, че това резюме е прекалено нахвърляно и неясно. Няма как. Ако можех да побера всичко важно в десет изречения, щях да го сторя. Това е една от книгите, които са леко встрани от каноните на любовните романи. Сега пазарът е залят от Regency поджанра в най-добрите традиции на Джейн Остин. Desperate Duchesses е центрирана през 1783 г., ерата на крал Джордж III, една от най-разпуснатите и разточителни периоди на историята и то не в едно отношение. Шахът е новата мода на висшето общество и в историята той е средство за надмощие, флирт и приятелски разговор. И като стана дума за мода, когато си представяте героите нека в ума ви се прокрадват великолепните материи и пищни рокли от Опасни връзки и Херцогинята, особено Опасни връзки. Да, това е времето на големите обръчи и високите, напудрени перуки. На изкуствените бенки и дълбоките деколтета. Не случайно избрах английското издание на романа за илюстрация. Според мен е тази корица е много показателна какво може да очаквате.
Книгата е уникална не само в това отношение. Преброих седем гледни точки от седем различни по важност герои. Като усещане ми напомня на сериала Клюкарката - повечко сюжетни линии, повечко герои, всеки със собствената си история, странност и нещастие.
Робърта и Деймън, главните герои като че не могат много да изпъкнат. Не им е даден и никакъв шанс. Историята им е пълна с остроумни забележки и сладки моменти, но липсата на вътрешен конфликт между тях ги оставя бледи в сравнение с богатите, тъмни, плътни краски на Вилиърс, Джема и Елайджа. Бидейки добре осведомена за поредицата /шест книги общо/, бързам да съобщя, че Джема и Елайджа имат собствена книга This Duchess of Mine, както и Вилиърс - A Duke of Her Own.
Книгата може и да не допадне на някои читатели. Но ви препоръчвам поне да опитате. Аз не съжалявам и ще продължа /не веднага/ и със следващите от поредицата. Елоиза Джеймс знае как да пише.

2 коментара:

pepi каза...

Не знаех,че така мога напиша коментар :-).
Всъщност единствено искам да кажа,че се радвам на коментарите ти и книгите,които подбираш.Дори вкусът ни да не съвпада,със сигурност попадам на нови,интересни и често забавни книги.

pepi каза...

Не знаех,че така мога напиша коментар :-).
Всъщност единствено искам да кажа,че се радвам на коментарите ти и книгите,които подбираш.Дори вкусът ни да не съвпада,със сигурност попадам на нови,интересни и често забавни книги.