K.J. Charles е напипала вярната среда.
Действието се развива в една алтернативна Викторианска Англия, в която магията съществува и открито и не толкова открито се използва. Естествено, мнозина злоупотребяват с нея за користни цели.
Поредицата се състои от три кратки романа и четири разказа. Ще се спра с кратки резюмета и коментари само за романите. Разказите са един вид бонус, бонбонче за подслаждане, след като основната история вече е прочетена.
The Magpie Lord ни среща с Лусиен Вадри /?/, един от малкото английски лордове които съм срещала, който не цепи басма на никого. Изпратен на заточение в Китай от баща си, той няма никакво намерение да се връща в родната земя, докато мистериозната смърт на баща му и брат му не го принуждава. Новият лорд Крейн наследява заедно с титлата и земята, и семейните врагове. След като става ясно, че някой се цели и в него с магически средства, Крейн решава да потърси професионалист.
Стивън Дей има основателна причина да мрази всеки от рода Крейн, но задълженията му като магьоснически полицай /определението е мое/ го задължават да помогне на последната издънка на фамилията. Новият граф се оказва съвсем различен от това, което е очаквал, още повече, че привличането между тях не може да се отрече. /Не че Стивън не опитва да отрича. Жалко, младежо, намираш се в М/М роман!/
Опасностите започват да валят една след друга и Стивън и Крейн ще трябва доста да се помъчат, за да опазят кожите си цели.
Действието започва ударно и държи с леки отпускания до финала. Крейн и Стивън са интересни и колоритни персонажи. Чувството за (само)ирония на Крейн е радост за душата. А татусите му щяха да са радост за очите, можехме ли да ги видим. Второстепенните герои също дават своя дял историята да те дърпа напред, особено Мерик.
Книга втора A Case of Possession продължава с развитието на взаимоотношенията между Лусиен и Стивън, този път на фона на изнудване, още магически опасности и лични дилеми на Стивън.
След летящото темпо на първа книга, A Case of Possession определено се влачеше по отношение на скоростта. Ако ги четете една след друга тази разлика определено се усеща. Доста са дразнещи и инфодъмповете в началото /и продължаващи до средата/. Авторката сигурно се е подсигурила, в случай че читателите са позабравили предишната книга. Не е нужно. Моля, не правете повече така!
Крейн губи чувството си за ирония и това е второто голямо оплакване. Ако това е резултата от честите креватни занимания, разреди ги, човек!
За сметка на това свръхестествените елементи са интересни както винаги, имаме нови обещаващи второстепенни персонажи /Естер!/ и страхотна финална битка.
Flight of Magpies продължава историята на Лусиен и Стивън, като този път магическата заплаха е насочена към полицията в Лондон. Стивън е затрупан до гуша с работа, магьосническият съвет не му дава помощник, а Крейн с право протестира заради страдащите им отношения. Не стига това, ами стар враг се появява на хоризонта и недовършената работа ще трябва да се направи сега. Или нашите двама герои ще свършат по не много приятен начин житейския си път.
Най-накрая имаме освен външен, и вътрешен конфликт между тях! И то конфликт толкова често срещан в една връзка, че злобната усмивка не можах да я сдържа.
Богатството на магическия свят отново ме изумява, както и въображението на авторката. Финалната битка отново е епична и заслужава да се види на екран. Е, няма да ни огрее, но човек може да се надява.
Като цяло поредицата си струва четенето и я препоръчвам на всеки М/М фен.
