Напоследък ям прекалено много сладко. И не, не е заради празниците. Курабии, да, и тях, но и шоколад, шоколадови бонбони... Обречена съм кръвната ми захар да се качи до тавана. И в книгите не ме оставя.
Защото тази книга е като захарен памук.
Каролайн Рейнолдс има фантастичен нов апартамент, успешна кариера на вътрешен дизайнер, кухненски робот за професионалисти, страхотен котарак на име Клайв, но е загубила своя О. Точно така, О като оргазъм. И това лошо, но нямаше да е и наполовина толкова лошо, ако съседът зад стената на спалнята й не я будеше посред нощ с креватните си подвизи. Шумно. Блъскане-на-легло-в-стената-и-викове-на-удоволствие-шумно. И това продължава три нощи подред /с различни жени/, докато една нощ Каролайн не издържа и е неин ред да заблъска. Шумно. По неговата врата.
Да влезе съседът отсреща /о, влез сега!/ - Саймън Паркър. Ако е имало въплъщение на израза
drop dead gorgeous, това би бил той. Представете си всяка фантазия, която сте имали. Имам предвид, висок, синеок, не-помня-с-каква-коса-но-на-кого-му-пука, плочки, фотограф, обикаля света, да продължавам ли? И преди Каролайн да се усети, обстоятелствата и общите познати ги тласкат от взаимна неприязън, към взаимно приятелство, изпъстрено с майтапи и смях, докато и двамата не признават, че чувствата им прехвърлят приятелските. И одисеята на Каролайн към нейния О започва...
Това не е нещо, с което се гордея, но ще си го призная - крадях от времето за работа, за да чета. Което се оказа по-сложно, отколкото го бях мислила, защото не мога да сдържам смеха си и накрая или трябваше да си хапя бузата /което при мен не действа/, или да спирам да чета.
Това трябва да дава представа колко забавни са скорострелните диалози между двамата герои /да не споменаваме СМС-сите, не наистина, да не ги захващаме.../. Химията между Саймън и Каролайн може да се разреже като хляб с тиквички - между другото този хляб си има история... Но от друга страна това ме накара да прескачам пасажи, които просто ми бяха прекалено неинтересни. Може би сега, когато развръзката все пак ми е ясна - не че съм се съмнявала - ще се върна към тях и ще ги прочета.
Това е може би един от малкото романи, в които открито се говори за женския оргазъм. Или аз попадам на старомодни четива, кой знае. Разбира се, тук действието е от първо лице и това приближава жанрово книгата към чиклита, та може би това е причината. Може би това е и причината да прочета и една от малкото сцени на фелацио /някак не мога да си обърна клавиатурата и да напиша свирка/ в хетеро любовен роман. ОК, написах го.
В началото сравних
Wallbanger със захарен памук. Наистина е така. Няма и един момент, в който авторката да изпусне нишката на почти абсурдния сюжет и да го омеша с нещо сериозно. Така че ако сте в саркастично-злобливо настроение, недейте захваща. Ще ви остави горчив вкус в устата. Но ако сте готови за малко сладко забавление, граничещо с абсурда - това е вашето четиво. Имам предвид - вижте заглавието и корицата! Прочетете първите няколко изречения:
“OH, GOD.”
Thump.
“Oh, God.”
Thump thump.
What the…
“Oh, God, that’s so good!”
Имате ли нужда от още обяснения?
