Страници

Translate

неделя, 18 ноември 2012 г.

За еротиката и издателите или кой се нареди зад вратовръзката, маската и белезниците

Колко е хубаво да е прав човек /каза  тя, удобно седнала пред монитора/.
Веднага след целия хайп и хейт, съпътстващ издаването на серията Петдесет нюанса сволоч сиво, очаквах с нетърпение и известна боязън кой пръв ще налапа големия нов хит, т.е. еротичната любовна литература.
Не беше нужно да чакам дълго.
Първи на хорото се хвана списание Story с поредицата Забранените еротични романи. Започнаха ударно с Опасни връзки и Любовникът на лейди Чатърли /страхотни корици, но и страхотно неподходящи предвид кои години са писани романите/ и продължиха с не толкова известни на българската аудитория четива.

 Продължиха и с неподходящия избор на корици, но това е отделен въпрос.
 Не знам какво са очаквали да получат като продажби, но знам какво не получиха. Тяхната "скандална и провокативна поредица" не се оказа хитът, който може би са очаквали. Защото, скъпи маркетингови специалисти, не сте се подковали с правилния рисърч. Едно бързо търсене в Amazon щеше да ви даде ясна представа какво четат жените, изпаднали с абстиненция след Петдесет нюанса. Можеха да поразровят и сред бг фен форуми. Можеха да следват елементарната логика и да попитат някоя читателка.
С две думи, можеха да направят това, което направи издателство СофтПрес.
Тук ще отворя една скоба, за да изтъкна ясновидските си способности. Зародишът на тази статия беше роден още преди два месеца, когато се запитах какво би запълнило създадения от Е Л Джеймс вакуум на нашия пазар. И какво мислите направих? Рисърч, ето какво. Едно от първите имена, на които попаднах, беше Силвия Дей и нейната трилогия Кросфайър. И бам, броени седмици след това, първа книга от трилогията й вече търпи предпечат. Трябва да пусна тото. Може би. Не, по-добре не. Ами ако взема да спечеля джакпота? Кхъм, затварям скобата.
На сайта на СофтПрес има съвсем малко инфо за сюжета на Открита пред теб, затова пък научаваме, че трилогията Кросфайър е попкултурната сензация на година, че ни очакват  еротични и чувствени преживявания с Гидиън и Ева, и че героят /а може би и героинята/ имат мрачно, пълно с тайни и болка минало. А, да, отново романът е в първо лице, единствено число и о, изненада! разказва момичето.
И ако това не ви е достатъчно, корицата е семпла и много напомня като стил кориците на Е Л Джеймс.
Не съм чела романите на Силвия Дей и не мога да твърдя нищо за качествата й на писател. Ще се постарая да поправя тази грешка ако не за друго, поне за да разбера дали хартията, използвана за отпечатването на тази трилогия става и за друго, освен да постеля с нея клетката на папагалчето /на съседите, аз нямам/. Простете за оптимизма, но в случая с еротичната литература плявата е повече от зърното.
И така, началото е дадено, с жив интерес очаквам включване и от другите състезатели, ъ...хм, исках да кажа издатели.