A Kiss at Midnight - Eloisa James

С Елоиза Джеймс се запознах за пръв път с нейната Когато Красавицата укроти Звяра. И понеже на времето нямах желание да търся и прочета първата от приказната й поредица, едва сега /след небивалия интерес на фенове и прочие, и прочие, вижте колко съм скромна.../прочетох и първия роман от серията. Мога да кажа, че трябваше по-рано да ме притиснете да го направя.
И така, A Kiss at Midnight е базирана на Пепеляшка, само че в Regency стил. Казвам базирана, защото приказката е използвана само като рамка, в която героите да блеснат с цялото си ексцентрично и великолепно... великолепие.
Това е историята на Катрин "Кейт" Далтри, загубила внезапно баща си и получила чисто нова мащеха и доведена сестра. Пропиляла почти всички пари на покойния си съпруг за нови рокли и финтифлюшки, мащехата не се интересува от управлението на имението и арендаторите. За разлика от Кейт, за която всеки ден е битка да запази имуществото и просперитета на земите, оставени от баща й. Доведената й сестра Виктория не е типичната ви позната лошотия от приказката. Когато бива ухапана от едно от собствените си кучета /наричани от прислугата "плъховете" - нали ги знаете онези същества, които едва достигат размера на котки/, това създава проблем, защото тя и годеникът й Алджи трябва да получат одобрението на негов роднина - чичо, който междувпрочем е нашият принц. И мащехата измисля план - Кейт ще се представи за Виктория пред принца и ще получи одобрението му, докато ухапаната устна на дъщеря й заздравее. Абсурдният план не допада на нашата Кейт, но освен че това е единственият начин сватбата на Виктория да се ускори /а тя има нужда от бърза сватба поради обичайната причина, да/, това е единственият повод Кейт да се представи пред обществото.
Междувременно принц Гейбриел е най-малкия син на владетеля на забутано европейско херцогство от австро-пруски характер и е в Англия, за да се грижи за семейно имение, по случайност представляващо замък. Антуражът му се състои от екцентрични роднини, които никой не иска да приюти, незаконният му брат Беруик - по съвместителство иконом и най-добър приятел, и менажерия от африкански животни. Сгоден за руска принцеса, която дори не е виждал, той се надява да получи зестрата й, за да може да издържа замъка и да замине по най-бързия начин за Тунис. И ако се чудите какво ще търси в Тунис, трябва да знаете, че Гейбриел има магистърска степен по археология от Оксфорд и се стреми да открие древния град Картаген.
Срещата им е изненада и за двамата, а искрите прехвърчащи между тях са всичко, което може да се поиска от един любовен роман. Скоро двамата стават много по-близки отколкото им е удобно, а нещата не стават по-лесни от болезнената реалност, че няма как да бъдат заедно.
Кейт е героинята мечта за всеки читател. Силна, решителна, здравомислеща, достатъчно млада за да следва сърцето си и достатъчно мъдра, за да живее с последствията. Тя е жената, която си мечтаеш да бъдеш, когато пораснеш.
Гейбриел е привлекателен, остроумен принц, притиснат от отговорностите на социалния си ранг, на когото се налага да живее живота си съобразно благото на подопечните му.
Не се притеснявайте, ще получат своя щастлив край.
Книгата е пълна с нехайна ексцентричност, създаваща усещане за приказност повече, отколкото стъклените пантофки /да, и тях ги има/. От роднините на Гейбриел - двете застаряващи принцеси и чичо му, до кръстницата на Кейт - Хенриета "Хенри" Рот и нейния съпруг, ще ви се прииска да познавате тези хора - но не и да са ви гости.
Ако емоционалният център на Когато Красавицата укроти Звяра са етикетите, които поставяме на хората, привидностите и скритото зад тях, то центърът на A Kiss at Midnight са решенията, които вземаме. Решенията и смелостта да живееш с последствията им.
Книгата оставя усещане, че това е била действителната история на Пепеляшка, достигнала до нас като детска приказка. Тук Пепеляшка не е омазана с пепел и я няма каляската-тиква. Часовникът не удря полунощ и принцът не обикаля да обува дамите от цялото кралство с изгубената пантофка. Тук има жена, която ще жертва сърцето си и мъж, който ще намери път между любовта и отговорността.
И за да не завършвам така сантиментално, след време може и да я намерите на български!

To Love a Thief - Julie Anne Long

Има много начини да попаднеш случайно на хубава книга. Повлиявала съм се от корица, от коментари, от автор, от резюме. Намирала съм ги от скука, от любопитство, от заплес.
Рядко съм се препъвала в тях в градската библиотека. Особено когато секторът за чуждоезична литература е ограничен.
За всичко имало първи път, казвали мъдрите хора.
Да започнем с резюмето: Гидиън Коул е пледиращ адвокат, който социално се намира в периферията на обществото. С баща, пропилял семейното положение и пари, той е решен да възвърне и двете като си подсигури богата булка и най-подходяща за целта е лейди Констанс Клари /дъщеря на маркиз, богата, красива, известна, и ухажвана не само от него, тя е социалната кралица/. За съжаление, финансовото положение на Гидиън не се подобрява от факта, че има меко сърце и поема случаи на хора, които не могат да си позволят да му платят. И това меко сърце продължава да го въвлича в проблеми...
Или поне така си мисли той.
Лили Мастърс е джебчийка по принуда и разказвачка на истории по душа. Има чевръсти пръсти, които я провалят много рядко. В един от тези случаи, Гидиън Коул я хваща в опит да открадне златния му часовник. За щастие, Лили не се увлича по красивите господа и с едно бързо сритване, успява да избяга. Уви, не много по-късно, за нещастие отново е уловена. И затворът като че ли е неизбежен, но Гидиън се оказва наблизо, а сърцето му /онова меко, импулсивно нещо, което упорито опитва да заглуши/ го подтиква да откупи свободата й.
При едно условие.
Да му помогне да разклати увереността /или надменността/ на Констанс, за да я накара да ревнува и бързо да падне в краката му.
Бидейки изправена пред избора затвор или да се преструва на дама от висшето общество, Лили няма какво да губи. Трябва да мисли за малката си сестра Алис и бъдещето на двете им. В продължение на месец тя е обучавана от Гидиън и неговият посветен в плана приятел Килмартин в седене, вървене, свирене на пиано, говорене, поздавяване... и пред очите на Гидиън дребната джебчийка се превръща в изящна дама, от която той не може да свали очи.
Много се задълбочих в резюмето, но исках да дам начален тласък на въображението ви. Това всъщност е версия на историята за Пигмалион. И понеже съм невежа, все още не съм запозната с едноименната пиеса на Бърнард Шоу, а от екранната версия My Fair Lady съм гледала само откъслечни сцени. Но през цялото време си представях Лили като Одри Хепбърн и мисля, че авторката е правила същото - не заради външния вид, а заради цялата грация и елегантност, и уязвимост, и чар. Без да представлява социална сатира, чрез хумора и реакциите на Лили и Гидиън, Julie Anne Long разкрива живота жените от висшето общество като игра с победители и губещи, където залогът е известност и възхищение, а оръжията са остроумие и завоалирани намеци.
За първи път в Regency romance и двамата герои са аутсайдери. Без титла, принудени да оцеляват и да се борят по свой си начин, принудени да крият истинската си природа. Освежаващо е и човек се чуди защо няма повече такива книги. Е, чичото на Гидиън е барон и Гидиън се очаква да наследи имението му /където се развива по-голямата част от действието, между впрочем/, но връзката е твърде бегла, а и финансовият проблем тежи и на барона.
И за финал, един малък детайл - художникът на корицата /или някой друг?/ си е написал домашното и моделът е облечен в роклята, носена от Лили на първия й бал в Лондон. Не е ли чудесно?
Бих могла да изпиша още, но не искам да ви отегча. Искам само да ви въодушевя.
И нека стигне до знанието на издатели, че тази книга съществува и с необходимия всеотдаен превод, би станала бижу и на български. Компренде?