Мина много време от последното обновяване на блога /не че някой е забелязал/, затова реших, че е време, по дяволите.
Попаднах на When Beauty Tamed the Beast не съвсем случайно, докато се опитвах да не умра от скука, когато всъщност трябваше да работя. Да си призная, корицата не ме грабна. Разбира се, много си е хубава, просто не си падам по бонбонено-розовото, а и статуята на лъва... Но все пак кликнах върху заглавието, за да прочета резюмето.
Тези, които познават литературните ми вкусове /и фетиши/веднага ще кажат какво ме е привлякло. Признавам, историята за Красавицата и Звярът за мен е специална. Предполагам, че от това следва афинитета ми към физически, емоционално или психически осакатени герои. Та зачетох резюмето. Ммммм-ммммм. Зачетох коментарите - оооооооооо.
Добре, прочетох само един коментар - в него пишеше, че главният герой е версия на Д-р Грегъри Хаус.
Изгубена бях. Безвъзвратно.
И работата ми, и тя се позагуби онзи ден.
Резюме: След като принц Аугустъс Фредерик се отрича от обещанието да се ожени за нея, Линет Трин е отхвърлена от обществото - отчасти заради скандалното минало на майка си, отчасти заради злополучното решение на Линет да облече бална рокля, която я прави да изглежда като бременна. Сега всички я мислят за лека жена. За щастие, лелята на Линет - лейди Етъридж, намира решение на тази ситуация. Слуховете твърдят, че Пиърс Йелвъртън, граф Марчант, си търси жена. Единственото изискване на сприхавия благородник /който между другото е лекар/ е баща му да му намери булка, която да е по-красива от слънцето и луната. Мисли си, че с това ще затрудни родителя си и ще бъде оставен да си живее спокойно, но не е познал - Линет отговаря на изискването. Линет е сигурна, че щом Пиърс я види, ще е запленен както всички останали мъже, които са я срещали. Но веднага след първата си среща с опакия, упорит, интелигентен и интригуващ доктор, тя разбира, че той не е това, което си е представяла...
Елоиза Джеймс има адмирациите ми. Това беше великолепна история. Все още е, де. Не е зачезнала. Авторката сама признава, че е била вдъхновена не само от класическата френска приказка, но и от образа на д-р Хаус. Пиърс не е толкова неспасяем случай като Хаус, макар двамата да споделят и остър, ироничен ум, и проблема с десния крак, и бастуна. Беше интересно да надникна във век, в който медицината е била повече "правя това и да видим какво ще стане", отколкото "ето ви хапчетата, имате едикаквоси". Хапливият език на Пиърс определено е едно от нещата, които най-много харесвам у него, заедно със самоиронията. Да кажем нещичко за Линет. Тя въобще не е красивото крехко цвете, за каквото я мисли той отначало. Има сарказъм, достатъчен, за да се мери с неговия, готова е да се намеси, когато види, че пациентите на Пиърс имат нужда от приятелско рамо, не обича мъжете да падат с изплезени езици в краката й.
Единствената ми критика /която не нищо и половина/е, че точно два пъти гледната точка взима бащата на Пиърс. Не мисля, че историята щеше да загуби много, ако събитията, предадени през неговите очи, бяха разказани от някой друг.
Препоръчвам. Горещо. И както винаги, оставам с надеждата да видим и тази книга на нашия език.
Едит: Вече можете да намерите книгата и на нашия език във фен превод тук.
