Затова винаги се радвам, когато Джош публикува нещо ново, независимо дали е разказ, новела или пълнокръвен роман.
Преди двадесет години малкият Браян Арлингтън, наследникът на династията Арлингтън, е отвлечен. Макар откупът да е платен, момчето не е върнато на родителите му и е сметнато за мъртво. Пиърс Матер, семейният адвокат, в момента управлява и контролира милионите на семейството. Изобщо не е щастлив, да не споменаваме, че е и крайно подозрителен, когато разследващият журналист Грифин Хадли се появява, за да напише книга по повод двадесетгодишната семейна мистерия. Гриф преодолява враждебността на привлекателния Пиърс, но няма да му е толкова лесно да преодолее враждебността на този, който е готов на всичко миналото да си остане минало.
Точно в стила на Джош, прозата е прекрасна и те отнася в елитарния разкош от типа на Великия Гетсби. Повествованието на Непознат на брега се води от Гриф, който пласт след пласт опознава семейство Арлингтън и другите обитатели на имението. През цялото време докато четях имах усещането за кинематографичност, което е чудесно - много бих искала повече филми като тази книга.
Главните ни герои Гриф и Пиърс може да ви се видят познати ако сте заклет фен на Джош. Да, на мен също ми се видяха. Това не значи, че нямат индивидуалност и са изкарани от конвейер. Но ако е вярно, че писателят вкарва в книгите си някаква част от себе си, не можем да се сърдим. Освен това аз харесвам Гриф и Пиърс. Няма нищо по-добро от подозрение и недоверие, което бавно се стопява и пак се възстановява, за да те държи на нокти. А чувствените сцени - ето това беше произведение на изкуството. Не мога да повярвам колко емоция и подтекст е вложено в тях.
Мистерията, около която се върти действието на Непознат на брега... е, аз не бях изненадана от финала, нека го кажем така. Но пък и от самото начало тръгнах с една теория, която о, просто се оказа вярна.
Препоръчвам на всеки и както винаги, оставаме с надеждата да видим и на български.
