Честит Ден на влюбените и Ден на виното

Честити празници на всички влюбени и невлюбени, но при всички случаи опиянени от хубаво вино!
Знам, ужасна съм! Мина цял месец от началото на 2014 година, а това е едва първата ми публикация. Но месецът премина в четене на професионално насочена литература, оскъдна от романтични истории от какъвто и да било формат. Ако трябва да цитирам един мой любим герой, "Докладвам, че няма какво да докладвам."
Обаче този пост няма да е три реда!
Ако искате да се развлечете с някоя книга, но също като мен, не ви се търси нещо ново, тогава залагате на добре изпитаното старо. Точно така. Това са книгите, които бихте препрочитали и няма да ви омръзнат. Книгите, към които посягаме, защото искаме да се срещнем отново с тези герои.
Ето ги и моите фаворити без да са подредени по определен начин:
Bet Me на Jennifer Crusie
Тази книга гарантирано е една от любимите ми. Чела съм я повече пъти, отколкото мога да си спомня. Мин и Кал са едновременно комични, сериозни и невъобразимо сладки. Освен това има много хубава храна!
The Madness of Lord Ian Mackenzie на Jennifer Ashley
Тъкмо вчера я препрочетох и не спрях да се усмихвам. Може би манията ми по увредени герои е патологично състояние, не знам. Знам само, че книгата си заслужава.
The Dickens with Love на Josh Lanyon
Това не е най-любимата ми книга на Джош /други държат първенството/, но е най-препрочитаната. Това може би все пак я прави най-любима по някакъв начин. Малка новела, но с достатъчно развитие, за да запълни роман.

Ами това е! Не се чувствайте длъжни да сте влюбени, нито да пийнете чаша вино. Или повече. Почувствайте се длъжни да сте щастливи. Шоколадови сърца, рози и червени картички могат да ви ги купят други, но щастието зависи само от вас.

Училище за вкусове и аромати - Ерика Бауърмайстър

Доста се забавих с тази публикация, изчаквайки почти последния възможен момент. Истината е, че не исках да пиша ревю преди да я завърша, макар предварително да знаех какво имам да кажа за Училище за вкусове и аромати на Ерика Бауърмайстър.
Но сега, когато накълцах над един килограм праз, нарязах маруля и пресен лук, навих тиквеника, ухаещ на канела и извадих от фурната печената тиква, пълнена с канелени ябълки, мандарини, орехи и портокалови корички, когато пръстите ми още пазят упойващия мирис на всички вкусове и подправки, сега е най-подходящият момент за тази книга.

Осем души с различни съдби и различни възрасти попадат по различен начин в кулинарния курс, провеждан в ресторанта на Лилиан. Осем индивидуалности, свързани от любовта към храната и спомените, които им носи. Домакинята Клер, тийнейджърката Клои, красавицата Антония, възрастната двойка Карл и Хелън, вдовецът Том, заплененият от вкусове и аромати Иън, губещата паметта си Изабел - всеки със своята история и спомени, всеки носещ радостите и болките от живота, пресъздадени и претопени в храната, която се учат да приготвят. И която ги прави отново цялостни. А и самата Лилиан. Жената, която успява като дете да събуди майка си от летаргията с помощта на няколко простички ястия.
Досега не съм се сблъсквала с подобна книга. Чувствена, без да разголва и сантиметър плът от героите си, оптимистична, без да се старае, малка, а в същото време успява да каже много неща. Но най-вече вкусна. Ужасно вкусна. Описанията на най-обикновени процеси като редене на бишкоти за тирамису или приготвяне на паста може да се превърнат в чувствено изживяване. Ще поискате да влезете в книгата и да се учите от Лилиан. 

"Шоколадът издаде стържещ звук, когато докосна финия раздел на рендето, посипа се на меки облаци върху плота, излъчвайки уханието на прашни задни стаи, пълни със сладко-горчив шоколад и стари любовни писма, с дъна на стари бюра и последните есенни листа, с бадеми, канела и захар."
Ерика Бауърмайстър би могла да пише поезия. Всяко описание те отнася в различна посока, към ново изживяване, нов спомен, нова емоция.
Мисля си, че не познаваме чувственото удоволствие от истински добрата храна. Просто не отделяме нужното внимание. А трябва. Вчера, от много време насам, мирисът на къри ме накара спонтанно да се почувствам щастлива. Ей така, без особена причина. Какво ли би станало, ако вкусех едно от ястията на Лилиън.
В момента чувствам на езика си вкуса на соса за утрешните пържоли, толкова реален, сякаш преди миг съм гребнала малко от дъното на тигана. А само преди час бях опиянена от мириса на канелата по пръстите ми.
И след всичко това, мисля че е време да се оттегля от компютърния екран и да седна на масата. Вярно, ще гледаме друг екран - телевизионния, но все пак семейството ще бъде събрано. Бъдни вечер е. Пожелавам ви весели празници, много здраве, хубави книги и щастливи мигове!

Персийското момче - Мери Рено

Знаех, че ги има. LGBT книги на български имам предвид. Съвсем съзнателно търсих и ги открих. На български са издадени Стаята на Джовани, Смърт във Венеция, Греховете на града. Разбира се, да не забравяме великолепния Хал Дънкан. Сигурно има и други.
Но да открия Мери Рено беше изненада. И подарък. Неочакван подарък, което ме кара да вярвам, че може да има съвпадение, може да има и случайност, но някои неща няма как да не са съдба.
Много книги са се писали за Александър Македонски и много противоречия кръжат като лешояди около историческата му личност. Предполагам, че ще продължат да правят същото - писателите пишат, а историците си противоречат. Но Персийското момче, макар лежаща изключително на исторически факти и летописи от миналото, не е тук да ни разказва скучен урок по история. Не е тук даже за да ни даде подробно животоописание на един велик мъж.
Персийското момче е хроника. И биография. И изповед. Но най-вече история на една любов.
Не, не е любовен роман. Нищо толкова обикновено. Нищо толкова простичко, подредено и завързано с панделка.
Багоас - млад персийски евнух, прочут с красотата си, става любимец на Дарий. След битката при Галгамела и убийството на владетеля, Багоас попада в лагера на Александър Македонски и става неговото "персийко момче"... Походът на Александър - това е път, осеян с победи и поражения, героизъм и коварство. И една голяма любов...
Персийското момче е втора част от трилогия, описваща живота на Александър от младостта му, до последиците от смъртта му за огромната империя, в която е превърнал света. Няма да изненадам никого, когато кажа, че на български е преведена единствено тази втора част. Обикновено бих негодувала. Но съм благодарна и на това. Историята може да се започне и от тази втора част.
Персийското момче е разказът на Багоас. Разказ, започващ от неговата десетгодишна възраст, когато детството му свършва с убийството на баща му и изчезването и/или убийството на остатъка от семейството му. Разказ за живота му като евнух с господари добри, безразлични, алчни, господари сводници и господари владетели. Принуден да бяга, принуден да се спасява, принуден да оцелява, той не може да си позволи или да си въобрази любов. Докато съдбата /или боговете/ го пращат при Александър.
В негово лице намира не само владетел, достоен да бъде следван, но и човек, заслужаващ да бъде обичан заради това, което е. И ако трябва да го дели /а трябва, да си припомним Хефестион/, то това не накърнява по никакъв начин любовта, която изпитват един към друг.
Предполагам, някои ще възразят, че образът на Александър е силно идеализиран. Във всички други случаи идеализираните герои са силно дразнещи и неприятни същества. Но не и тук. Не и за мен. Това е разказът на Багоас /разказ в първо лице, ако трябва да съм изрядно точна/, а той гледа с очите на влюбения. Не е спестил истината, разбира се - Александър определено не е бил безгрешен. Но във всяка дума, във всеки жест, тази любов е толкова очевидна, че сърцето ти се свива. Моето, това. До голяма степен тази любов граничи с обожание и преклонение към една изключителна личност. Но в края на деня, когато падне нощта и Александър владетеля отстъпи на Александър човека, е прекрасно да се види /тоест, прочете/ как Багоас го чака, за да му даде радост или утеха.

Романът е публикуван за първи път през 1972 г. и не може и не бива да се очаква от него еротична експлицитност, каквато има в сегашните романи от GLBT жанра. Повечето е оставено на въображението, но понеже сме чада на една съвременна епоха в пъти по-разкрепостена и в пъти по-залята от информация - въображението ни е предостатъчно богато и се справя достойно със задачата.
Ако не сте проспали уроците по история или пък  сте гледали забележително изрусеният Колин Фарел, знаете как ще свърши тази книга. Ще си призная един грях - обичам щастливият финал и рядко ми се случва да не съжалявам, ако такъв няма. Тук бях подготвена да не го очаквам и колкото и да кървеше сърцето ми, устоях.
Мога само да съжалявам, че Персийското момче е единствената преведена на български книга на Мери Рено. Отдавна й се канех на тази авторка и се радвам, че започнах с този роман. Не знам дали ще имам сили да започна отначало трилогията за Александър. Но ще намеря време да прочета знаковата й творба - The Charioteer.
Горещо препоръчвам и настоятелно моля издателствата да си оперират двата диоптъра късогледство.