Пет неща, които ми оправят настроението

Не вярвам в черните котки и лошия късмет. Не видях никоя да ми пресича пътя след края на работния ден. Не избягвам стълбите, разтварям чадъра си на закрито, не се стряскам от счупено или пукнато огледало. /От друга страна чукам по дървена повърхност и си подръпвам ухото. Просто за всеки случай./ По принцип не вярвам в каръците. Днес обаче сякаш ми бяха ампутирали здравия разум и извърших три поредни глупости без всякаква причина.
Поне външна и съзнателна. Дано Висша сила да управлява днешния ден, защото аз вдигам ръце.
Настроението ми и без това не беше цветущо дни наред. Една от причините е, че в китния ми роден Пловдив няма книгите на Стефани Пъркинс! /Споделих за възторга си от издаването на първата тук. Да, схващам иронията./ И няма нито една. Нито една мижава книжчица, която да стопли блогърското ми сърце.
Днешните лудости само целят да докажат, че злото наистина не идва само, не трябва да предизвикваш съдбата, нужно е да чукаш на дърво, да внимаваш какво си пожелаваш и много, ама много да се оглеждаш за черни котки. Не, без котките, толкова са сладки.
Спешната нужда от позитивизъм роди идеята ми за тази класация и нещата, които помагат да преодолееш един такъв ден. В момента чукам на дърво, защото денят не е свършил. Но да преминем по същество:

1. Хубава книга.
Какво по-добро средство за разведряване от подходящата книга. Препоръчвам някоя комедия. Jennifer Crusie е много подходяща за целта.

2. Глезене.
Дали ще си направите чаша хубаво кафе или чай, или нещо по-силно, използвайте най-хубавия си сервиз, пазен само за специални поводи. Повярвайте, това е специален повод.

3. Създайте нещо със собствените си ръце.
Ще ангажирате вниманието си, ще се отдадете на нещо приятно. В моя случай, този прасковен кекс свърши работа.

4. Шоколад.
Наистина, има ли нужда да обяснявам?

5. Прегърнете обичан от вас човек.
Може да споделите с него шоколада. Или пък не...

Отново се потвръждава теорията ми за великите умове или как отново съм предвестник на хубава книга

Как прекарахте почивката си? Аз я прекарах в страната на сиренето, стилните мъже и пестото. Бедна откъм прочетени книги, но богата откъм незабравими гледки. И прибирайки се, ме очаква приятна изненада на родна почва.
Помните ли тази моя публикация? За една книга, която се боях, че никога няма да види българския пазар, защото й липсва вампир/шейпшифтър/ловец на чудовища? Толкова се радвам, че някой все пак е стигнал до нея, че дори няма да изкрещя "Нали ви казах, че е страхотна!". Само ще си го помисля много самодоволно :)
Ето че Стефани Пъркинс и Целувка за Ана ще зарадват съвсем скоро читателите, още незапознати с нея. След броени дни, ако не се лъжа /не можах да намеря дата на издаване на страницата на Егмонт/.
Последните романи на издателството остават встрани от моето внимание, не знам как е при вас, но може би се дължи на факта, че съм попрехвърлила възрастта на целевата им аудитория.
Разбира се, това не ми попречи да погълна възторжено историята на Ана и Сейнт Клер преди... колко точно? Няма значение. Препоръчвам и на вас да сторите същото при първа възможност. Аз определено ще си доставя отново това удоволствие, този път на роден език.
Няма да пропусна да похваля дизайна на корицата. Сладурски, очарователен и напълно в духа на историята. Е, един дребен детайл е попроменен, но ще си затворя очите.
Остава ни само хукнем и да се сдобием с едно копие при първа възможност.

Seduces by a Pirate - Eloisa James

Не, не съм заспала зимен сън посред късно лято. Тук съм и чета. Е, не пиша, но това е друга история. И понеже ме хвана срам, реших последния ден от месец Август да бъде посветен на нещо малко, сладко и чаровно.
Най-накрая дойде ред на пиратите на Елоиза Джеймс.

Сър Грифин Бари изскочил през прозореца на спалнята си на седемнадесет години, след като първата му брачна нощ се развила повече от злополучно. Отишъл в най-близката кръчма, напил се и на сутринта се събудил сред екипажа на пиратски кораб. Години по-късно той е пират, от когото всички се страхуват, капитан на Летящата Попи /корабът, наречен на съпругата му, която си спомня бегло, но с добро чувство/.
Но какво се случва, когато един пират се прибира у дома при съпругата си и то след толкова години? А дали всъщност му е съпруга, след като не са консумирали брака? А какво се случва, когато вратата на дома му е отворена не от друг, а от...

Добрее, няма да издавам повече от сюжета. Историята е кратичка, спокойно можете да я прочетете за няколкото часа път до гръцкия плаж /стига да не шофирате вие/, така че ще оставя удоволствието да научите всички неочаквани и забавни детайли около двамата ни герои.
Грифин и Фийби са сладури от където и да ги погледнеш. Докато четях резюмето се опасявах, че това твърде много ще прилича на някоя от онези истории от края на 80-те години. Знаете ги, имаха твърде безвкусни корици с Фабио, героят беше типичният мучащ мачо, а героинята - пърхаща с мигли патка. Слава на Елоиза Джеймс, грешах.
Разбира се, Грифин няма как да е пълнокръвен пират ако му липсва мачовщината, но тя е чудесно балансирана от чувството му за хумор и историята между него и Фийби, когато е бил на седемнадесет. Фийби от друга страна не е слабохарактерна лигла, а отстоява своето пред него и искрите между тях започват да хвърчат от първия миг на подновеното им запознанство. Умна, упорита, състрадателна, без излишен свян, тя може и да не е типичен представител на историческата епоха, но това определено я прави по-интересна и близка на съвременната читателка.
Както казах, това е по-скоро повест, отколкото роман и ще трябва да преглътнете бързо развиващото се действие /и чувства между двамата герои/. Дали ще имате проблеми с това или не зависи доколко Грифин, Фийби и останалите второстепенни персонажи са ви влезли под кожата.
Като цяло, историята ще удовлетвори глада ви за романтика и свястно изградени герои, без да отнема много от времето, заделено за плуване в морето и спане под чадъра.